Решение № 380 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12012/2012 г.

Решение № 380 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12012/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Юлия Младенова от гр. Козлодуй срещу решение № 13 от 10.08.2012 г. по адм. д. № 186/2012 г. на Административен съд - Враца. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Северозападен район не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа /четвърта/, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-СЗР-40/14.03.2012 г. на началника на РДНСК - Северозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "преустройство на апартамент № 5" в бл. 63, вх. г., ж. к. -2,находящ се в УПИ VIII-743,кв. 239 по плана на гр. Козлодуй, съставляващ "обзиждане на балкона пред кухнята с итонг и монтиран прозорец с премахване на преградна стена, и изместена навън стена на дневната с намаляване ширината на терасата ". Прието е, че се касае за строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, непопадащи в изключителните хипотези, визирани в чл. 151 ЗУТ, извършени без изискуемото по чл. 148, ал. 1 разрешение за строеж, което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № III-03 от 15.02.2012 г. не са оборени в съдебното производство, а според устното заключение на вещото лице /с. з. от 31.07.2012 г./, те отговарят на фактическото състояние. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ премахване на една преградна стена /кухнята/ и изместване навън на друга /дневната/, с приобщаване на терасата пред кухнята и приобщаване на част от терасата пред дневната към жилищната площ, както и обзиждане на терасите /едната частично, а другата - изцяло/ с итонг, т. е. налице е хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5 и 6 ЗУТ. От заключението на експертизата, допълнено устно в съдебно заседание, проведено на 31.07.2012 г. е видно, че с процесното преустройство е променена фасадата на сградата, която е обща част и е изменено натоварването /на балкона на кухнята/, поради което доводът за приложимост на изключителната хипотеза на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ е неоснователен. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид изграждане на същия през 2012 г., поради което е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи и несъобразяване изводите на съда с приетата по делото съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Констатациите на експертизата са възприети изцяло, в частта, установяваща техническите параметри на процесните строително-монтажни работи, като неоспорени от страните и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. Предвид изложеното се явява неоснователен и доводът за липса промяна предназначението на жилището като цяло, тъй като тази промяна се преценява с оглед проектите, по които е изграден обекта /жилището/, като последващите преустройства попадат под регламентацията на чл. 154 ЗУТ. Следва да се маркира и безспорния факт, че дори остъкляването на съществуваща тераса съставлява строеж, за който съгласно чл. 147, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ЗУТ се изисква разрешение за строеж и конструктивно становище, като и в този случай не е приложима хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,