Решение № 13676 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6871/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. Д. К. от гр. Видин чрез пълномощника адвокат П. Каменова против Решение 662/25.04.2024 год. постановено по адм. д. 282/2023 год. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата на З. Д. К. против Експертно решение 92380/03.11.2023 год. на Национална експертна лекарска комисия гр. София, с което се отменя и връща Експертно решение 92678 от зас. 144 на 26.06.2023 год. издадено от ТЕЛК към МБАЛ "Св. Петка" Видин за ново освидетелстване, като неоснователна и са присъдени съдебни разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и се претендира присъждане на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания не изразява писмено становище по жалбата. В съдебно заседание се представлява от пълномощника юриск. Карамитрев, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Ответниците по касационната жалба ТП на НОИ Видин, Регионална дирекция "Социално подпомагане" Видин, Агенция за хората с увреждания и ТЕЛК към МБАЛ "Света Петка" АД гр. Видин не изразяват становище по касационната жалба и не се представляват в касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. Предмет на първоинстанционен съдебен контрол пред Административен съд Видин е Експертно решение /ЕР/ 92380 от заседание 158 от 03.11.2023 год. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което отменя и връща Експертно решение 92678 от зас. 144 на 26.06.2023 год. издадено от ТЕЛК към МБАЛ "Света Петка" АД гр. Видин на ТЕЛК за ново освидетелстване. От фактическа страна по делото се установява, че З. К. е освидетелствана с Експертно решение 2369/22.10.2002 год. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ Света Петка гр. Видин с оценка на работоспособността: 71,9% ТНР. С Експертно решение 0143/07.02.2003 год. на НЕЛК на К. е определна 78,2 % ТНР с водеща диагноза: [заличен текст]. Общо заболяване: [заличен текст] На 15.06.2023 год. З. К. е депозирала заявление-декларация с рег. 052023061568788 за преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние. С Експертно решение 92678 от зас. 144 на 26.06.2023 год. издадено от ТЕЛК към МБАЛ "Света Петка" гр. Видин на З. К. е определена 100% вид и степен на увреждане със срок: пожизнено, с чужда помощ. Така постановеното решение е обжалвано от медицинската комисия към ТП на НОИ Видин пред НЕЛК по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето с жалба с вх. 016638/26.06.2023 год. С Експертно решение 923800 от зас. 158 от 03.11.2023 год. на НЕЛК гр. София - специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ при НЕЛК, е отменено Експертно решение 92678 от зас. 144 на 26.06.2023 год. издадено от ТЕЛК към МБАЛ "Света Петка" гр. Видин и е върнато за ново освидетелстване. В обжалваното пред Административен съд Видин експертно решение НЕЛК по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести е приела, че в обжалваното пред нея ЕР на ТЕЛК е отразено, че е определена оценка по част 2, раздел 1, т. 2.3.1 от Наредбата за медицинската експертиза за [заличен текст] заболяване: [заличен текст] без каквито и да било мотиви. Освен това медицинската документация в МЕД по отношение на [заличен текст] заболяване е недостатъчна и неинформативна. Представен е единствен амбулаторен лист от [заличен текст] от 12.06.2023 год. с диагноза: [заличен текст]. Доуточняване: [заличен текст]. Липсва първична медицинска документацията за начало на [заличен текст] заболяване, не са представени никакви епикризи за проведено стационарно лечение в [заличен текст] клиника, както и етапни епикризи и други амбулаторни листове за проследяване на [заличен текст] състояние на лицето през годините. Отразените анамнестични данни и обективно състояние не са подкрепени от каквото и да било [заличен текст] изследване. Не е установено налице ли е [заличен текст] и в каква степен. Не е посочен ИК на лицето и MMSE-изследване, обективиращо степента на вписаната [заличен текст], т.е. определената оценка по ч.2, р.1, т.2.3.1 от НМЕ/2023 е необоснована. Прието е, че е необходимо лицето да проведе нова консултация със специалист-[заличен текст] и да се проведе прецизно [заличен текст] изследване с определяне степента на [заличен текст]. При необходимост да се проведе стационарно уточняване в [заличен текст] клиника. В МЕД са налични данни за [заличен текст]. От приложените в МЕД документи е видно, че лицето е с установен [заличен текст] от 1994 година. НЕЛК констатирал, че липсват данни за налични усложнения и за наличието на [заличен текст]. Като при следващо явяване ТЕЛК следва да изиска консултация с [заличен текст], както и ЕМГ на долни крайници. В МЕД има данни, че лицето е с [заличен текст] от дълги години. Според НЕЛК по нервни, очни и ССЗ: в МЕД е приета и диагноза ЗД с [заличен текст]. Няма неврологична консултация, ЕМГ, без които не може да се определи съществуването на [заличен текст]. НЕЛК отменя и връща ЕР на ТЕЛК за провеждането им. Според НЕЛК по хирургични, ортопедични и ССЗ: няма описан подробен ангиологичен статус и ДСГ на [заличен текст], обективизиращи наличие или липса на [заличен текст]. На основание чл. 51, т. 3 на ПУОРОМЕРКМЕ/2010 година, НЕЛК е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване, поради съществени нарушения на изискванията на чл. 62 на НМЕ. Следва да се осъществи консултация със съдов хирург [заличен текст]. В заключение в ЕР на НЕЛК е прието, че ЕР на ТЕЛК следва да се отмени и върне за ново освидетелстване като се съобрази с дадените указания от Специализираните състави на НЕЛК. По делото е назначена и приета съдебно[заличен текст] експертиза на лицето след преглед на място. За да отхвърли оспорването по жалбата на З. К., административният съд е приел, че обжалваното пред него експертно решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 45, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, при която НЕЛК е длъжна да се произнесе по същество като издаде ново решение, понеже в случая жалбоподателката не е представила необходимата медицинска документация за извършени изследвания, които да са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието ѝ, а е представила единствено амбулаторен лист от един преглед, като липсват данни от извършени изследвания, актуални към датата на постановяване на отмененото решение на ТЕЛК. Съдът е счел за неоснователно възражението, че НЕЛК е следвало да процедира по реда на чл. 51, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ като отмени решението на ТЕЛК и издаде ново решение по същество. Първостепенният съд намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателката за произнасяне на НЕЛК свръхпетитум, както и че е налице нарушение по чл. 113 от Закона за здравето. Според първата инстанция видно от МЕД жалбата е бланкетна и в нея се обжалва решението на ТЕЛК изцяло, като е вярно, че на следващия лист от МЕД е налично решение на медицинска комисия към ТП на НОИ, в което на последния ред е записано, че разглежданото решение на ТЕЛК следва да се обжалва: необоснована оценка ч.2, р.1, т.2.3.1 от НМЕ , но това решение не задължава НЕЛК, тъй като сезирането на НЕЛК е със жалбата на ТП на НОИ, а в нея няма такива уточнения. Административен съд Видин е приел, че в случая е явно, че поради установени непълноти в решението на ТЕЛК и амбулаторния лист, последният не е достатъчен за диагностичното и функционално изясняване на състоянието на жалбоподателката, според експертното становище на НЕЛК, а по делото липсват доказателства за представени пред ТЕЛК допълнителни медицински документи освен съдържащия се в МЕД амбулаторен лист от [заличен текст] от 12.06.2023 год. касаещи водещата диагноза и определената оценка по НМЕ част 2, раздел 1, т.2.3.1. Съобразявайки фактите по делото, съдът е преценил за правилно подвеждането им от органа под хипотезата на чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ и е достигнал до извода, че НЕЛК правилно, установявайки допуснати грешки и пропуски в решението на ТЕЛК, го е отменил изцяло и го е върнал за ново освидетелстване на ТЕЛК. Съдебното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Крайният правен извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалваното пред него експертно решение на НЕЛК Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ не се споделя от касационния съдебен състав. Основателно е инвокираното в касационната жалба възражение за неправилност на изводите на първостепенния съд досежно липсата на произнасяне на НЕЛК свръхпетитум по подадената пред нея жалба. Съгласно чл. 98, ал. 6 КСО (изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) в случай, че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени председателят ѝ подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14 дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК - пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. В процесния случай Експертно решение 92678 от зас. 144 на 26.06.2023 год. издадено от ТЕЛК към МБАЛ "Света Петка" АД гр. Видин е било обжалвано пред НЕЛК от председателя на медицинската комисия към ТП на НОИ Видин. Анализът на нормата на чл. 98, ал. 6 от КСО води до извод, че жалбата срещу решението на ТЕЛК се подава от председателя на медицинската комисия към ТП на НОИ, но подаването на същата се предпоставя от приемане на решение на медицинската комисия към ТП на НОИ, че ЕР на ТЕЛК е неправилно издадено. Видно от жалбата, в нея е отбелязано, че се иска изменение/отмяна на ЕР на ТЕЛК изцяло, поради причините отразени в приложеното към жалбата Решение 2546/19.07.2023 год. на медицинската комисия, в което като основание за обжалването е посочено необоснована оценка по ч. 2, р. 1, т. 2.3.1. от НМЕ . В тази връзка следва да бъде съобразено, че в жалбата липсват посочени конкретни доводи и същата изрично препраща към решението на медицинската комисия. От друга страна, отбелязаното в нея, че искането е за отмяна/изменение на ЕР на ТЕЛК изцяло е с оглед предвидените в жалбата алтернативни възможности за отмяната/изменението му в отделна негова част или части, относно оценката на ТНР, датата на инвалидизиране, срокът на инвалидизиране, срокът за чуждата помощ или друго. Посочените обстоятелства обосновават извод, че подадената от председателя на медицинската комисия към ТП на НОИ Видин жалба срещу ЕР 92678 от зас. 144 на 26.06.2023 год. на ТЕЛК към МБАЛ "Света Петка" АД гр. Видин е насочена единствено към частта му относно водещата диагноза [заличен текст] и определеният за нея по част 2, раздел 1, т. 2.3.1. от НМЕ (неточно в ЕР е посочен раздел 2) процент вид и степен на увреждане (ВСУ) 80 % [заличен текст] . Предвид изложеното осъщественият от НЕЛК контрол върху решението на ТЕЛК е следвало да обхване единствено обжалваната му част като е липсвало основание за разглеждане на решението на ТЕЛК в останалите му части. Произнасяйки се и по отношение на придружаващите заболявания на лицето и обусловения от тях ВСУ НЕЛК е излязла извън предмета на спора очертан в подадената пред нея жалба. С експертно решение 92678 от зас. 144 на 26.06.2023 год. на ТЕЛК към МБАЛ "Света Петка" АД гр. Видин е определен 100 % ВСУ като в мотивите е посочено, че за водещата диагноза [заличен текст] е определен процент ВСУ 80 % [заличен текст] . Посоченият процент ВСУ за водещата диагноза на лицето е определен съобразно част Втора "[заличен текст]", раздел І "[заличен текст]", т. 2.3.1. [заличен текст] в тежка степен на изразеност от Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. В ЕР 92380/03.11.2023 год. на НЕЛК специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ е приел, че в ЕР на ТЕЛК е определена оценка по част 2, раздел 1, т. 2.3.1 от НМЕ за [заличен текст] заболяване: [заличен текст] без да са изложени мотиви и същата е необоснована, тъй като медицинската документация в МЕД по отношение на [заличен текст] заболяване е недостатъчна и неинформативна като е представен единствен амбулаторен лист от [заличен текст] от 12.06.23 год. с диагноза: [заличен текст]. Доуточняване: [заличен текст] . Според специализирания състав на НЕЛК липсва първична медицинска документацията за начало на [заличен текст] заболяване, не са представени епикризи за проведено стационарно лечение в [заличен текст] клиника, етапни епикризи и други амб. листове за проследяване на [заличен текст] състояние на лицето през годините и [заличен текст] изследване. Не е установено налице ли е [заличен текст] и в каква степен. Не е посочен ИК на лицето и MMSE-изследване, обективиращо степента на вписаната [заличен текст]. Първостепенния съд също е приел, че са налице непълноти в решението на ТЕЛК, която се е произнесла без необходимата медицинска документация, а по делото липсват доказателства за представени пред ТЕЛК допълнителни медицински документи, касаещи водещата диагноза и определената оценка по част 2, раздел 1, т. 2.3.1. от НМЕ, освен съдържащия се в МЕД на лицето амбулаторен лист от [заличен текст] от 12.06.2023 год. Съдът необосновано е възприел безкритично изводите на специализирания състав на НЕЛК и изцяло е игнорирал заключението на назначената съдебно-[заличен текст] експертиза, с което тези изводи са опровергани. Вещото лице е дало заключение за [заличен текст] статус на касаторката като според него З. К. страда от посоченото в решението на ТЕЛК заболяване [заличен текст] . От изследването с амбулаторен лист от 12.06.2023 год. на д-р Калчев, в който според вещото лице е подробно описано психичното и соматичното състояние на пациентката, се установява, че З. К. страда от същото заболяване [заличен текст] . Тази основна диагноза е посочена и в приложен към медицинското досие на лицето амбулаторен лист от 14.06.2023 год. издаден от д-р Пепелджийска. Същото заболяване се установява и при извършен [заличен текст] преглед от вещото лице д-р Кичашки. Видно от изготвеното заключение по приетата съдебно-[заличен текст] експертиза вещото лице е приело, че от изследването се установява, че описаните в амбулаторния лист от 12.06.2023 год. от д-р Калчев симптоматика и лечение отговарят на състоянието и са достатъчни за диагностичното и терапевтично повлияване. Според заключението по т. 1 от приетата СПЕ изводите в решението на ТЕЛК относно психичния статус на лицето се обосновават с амбулаторния преглед, коректно издаден и написан, и отразяващ пълно здравния и психичен статус на лицето . Този извод на вещото лице е направен след преглед на всички съдържащи се в МЕД на К. документи и съобразяване с тяхното съдържание, след личен преглед на лицето и цялостен анализ на здравословното състояние на З. К.. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че изводите на първостепенния съд и на НЕЛК за произнасяне на ТЕЛК при липса на достатъчно медицинска документация, са необосновани. Единствено за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че неправилно административният съд е приел за приложима възпроизведената в мотивите на съдебното решение актуална редакция на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, които са измени и допълнени в ДВ, бр. 23 от 2024 год. и са в сила от 21.06.2024 год. Обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да бъде отменен. С оглед изхода на спора своевременно заявената акцесорна касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции следва да се уважи като на З. Д. К. се присъдят направените деловодни разноски в размер общо на 340 лева за производството пред двете съдебни инстанции, от които 10 лева заплатена държавна такса по жалбата срещу решението на НЕЛК, 300 лева заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-[заличен текст] експертиза в първоинстанционното производство и 30 лева заплатени за държавна такса по касационното оспорване, които следва да се възложат на НЕЛК. Неоснователно е искането на процесуалния представител на касаторката за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./. В производството по адм. дело 6871/2024 г. по описа на ВАС, шесто отделение, е представено от жалбоподателката единствено копие от пълномощно /лист 5/ без договор за правна помощ. В пълномощното липсва вписване, че правната помощ се оказва от адвоката безплатно в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Основанието за безвъзмездност по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. е следвало да бъде посочено и в уговорка за безвъзмездност на сключен между страните договор за правна помощ и съдействие, който по дефиниция е възмезден - чл. 36 от ЗАдв. Пред първоинстанционния съд е представен договор за правна защита и съдействие от 22.11.2023 год., в който при договорено възнаграждение е посочено чл. 38 ЗА, но без да е конкретизирана хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв. При отсъствие на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв., в която е възложено оказването на безплатна адвокатска защита пред съда, няма основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,