Решение № 15076 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2010 г.

Решение № 15076 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от Дечко Димитров Дечев и Маринка Георгиева Дечева от гр. Варна, със посочен съд. адрес в гр. София и от Областния управител на област Варна, против решение № 35/8.01.2010 г., постановено от Административен съд - гр. Варна, първо отделение, първи състав, по адм. д. № 1962/2008 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на Областния управител на област Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4к, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ - м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, община Варна, в частта относно имоти № 2429 и № 2428, върнал е преписката на Областния управител за произнасяне по същество съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение и е отхвърлил жалбата на Дечко Димитров Дечев и Маринка Георгиева Дечева срещу заповедта на областния управител в частта и относно имоти № 2426, 4585, 4586 и 9609, като неоснователна. Осъдил е Областна администрация - гр. Варна да заплати на Дечко Димитров Дечев и Маринка Георгиева Дечева сумата от 550 лв., представляващи разноски по делото и адвокатско възнаграждение. За да постанови решението си съдът е приел следното: Пред вид приетите като доказателство по делото документи и СТЕ съдът счита, че е допуснато твърдяното с жалбата нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, както и нарушение по чл. 28, ал. 4, изр. трето от ППЗСПЗЗ при изготвянето на ПНИ в частта за имот № 2429 /отреден за жалбоподателите Дечко Димитров Дечев и Маринка Георгиева Дечева /негова съпруга/ и имот № 2428, записан на името на заинтересованата страна Стойка Дечева. От една страна отреждането на имот № 2429 с ПНИ на жалбоподателя Дечко Дечев не съответства с действителното му право на собственост, съобразно представения по делото нот. акт № 73/1994 г., а от друга страна конфигурацията на новообразуваните имоти № 2429 и № 2428 не съответства и не е съобразена със съществуващите на терена собствени жилищни сгради. По отношение на жалбата относно останалите четири имота съдът е приел, че тя е неоснователна, тъй като в тази му част ПНИ е съобразен с установеното право на собственост и е изработен при спазване на нормативната уредба. В касационната жалба на Дечко Димитров Дечев и Маринка Георгиева Дечева се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата и в частта му за разноските - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Съставът на административния съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, но в обжалваната част е направил неправилни и незаконосъобразни изводи поради което е постанови едно незаконосъобразно решение. Установено е от доказателствата по делото, че в новообразуван имот № 4585 /Коста и Евтим Шидерови/, попадат два гаража и голяма част от септична яма с изграден басейн над септичната яма. В новообразуван имот № 4586 /записан на Община Варна/, попада друга септична яма и малка част от септична яма, върху която има изграден басейн. Правилно съдът приема, че жалбата е основателна, защото съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради, съоръжения и трайни насаждения и отменя заповедта в частта за имоти № 2429 и № 2428. Но решението в отхвърлителната му част е в пълно противоречие с решението в отменителната му част и така постановеният съдебен акт създава сам по себе си ситуация, при която административният орган не би могъл да изпълни указанията на съда в отменителната част. Съдебният акт ще доведе до невъзможност за преработка на плана, защото адм. орган не би могъл да направи промени по границите на имоти № 2428 и № 2429, тъй като по отношение на имоти № № 2426, 4548, 4586 и 9609, жалбата е отхвърлена. С оглед разположението на сградите и съоръженията в двата имота не би могло така да се прекара границата между тях, че действително да се спази разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ и духа на закона, без да бъдат засегнати останалите четири имота. Пред вид установеното, че в четирите имота попадат сгради и съоръжения от имоти № 2429 и 2428, то ПНИ трябва да е така изработен, че тези сгради и съоръжения да се намират в рамките на един новообразуван поземлен имот. Съдът не е изследвал по какъвто и да е начин дали е налице техническа възможност в новообразуван имот с площ от 600 кв. м да попаднат всички сгради, съоръжения и трайни насаждения на конкретния собственик. Вместо това съдът е приел, че след като има възможност за обособяване на разлика над 600 кв. м, следва да се извърши това обособяване, като законът е предвидил други способи за удовлетворяване на вещноправни претенции. Изведено по такъв начин, съдът противопоставя двата принципа на закона и целите, които преследва - да се определи имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради, съоръжения и трайни насаждения и да се обособи в отделен имот разликата над 600 кв. м. Съдът не е изследвал в цялост въпросът дали в регистъра на имотите към ПНИ правилно са записани съответните лица - жалбоподатели и заинтересовани страни. Не по отношение на всички страни съдът е установил въз основа на какви документи се установява правото им на собственост. Съдът следваше да направи извод, че няма доказателства за право на собственост на Коста и Евтим Шидерови върху имот № 4585 по ПНИ. Липсват и документи, установяващи собствеността на Община Варна за новообразувани имоти № 4586 и № 9609.От друга страна Община Варна не се явява бивш собственик, чиито права са възстановени по реда на ЗСПЗЗ и не са налице основанията за ограничаване на имот № 2428 по КП на ползувателите до 600 кв. м. Този имот би следвало да остане в площта си по КП на ползвателите, които могат да се възползват от законовата възможност да закупят разликите над 600 кв. м при определени от закона условия. По отношение на имоти № № 2426 и 9609 жалбата е във връзка с изменение на съществуващите в момента граници. Неправилно е решението и в частта му, с която е осъден Дечко Дечев да заплати на Милен Иванов Желев сумата от 250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. В касационната жалба на Областния управител се правят доводи за неправилност на решението в частта му, с която е отменена заповедта на областния управител и е върната преписката за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, както и в частта му, с която е осъдил Областна администрация да заплати на Дечко Димитров и Маринка Дечева сумата от 550 лв. - разноски по делото и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с ПНИ имот 2429 е ограничен до 600 кв. м. и при проектирането му административният орган е съобразил данните от предходните кадастрални планове, поради което промени в твърдяните от жалбоподателя несъответствия могат да бъдат извършени по ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната основа. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки правоимащ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради. Съществуващите сгради са тези, изградени към датата на влизане на закона в сила. Няма данни по делото сградите да са изградени към тази дата, още повече, че същите нито са описани в представените по делото документи, въз основа на които жалбоподателите и заинтересованото лице Стойка Дечева са трансформирали правото си на ползване в право на собственост, нито са представени доказателства за законно извършено строителство. Отделно от горното, съдът е осъдил Областна администрация - Варна да заплати на Дечеви сумата в размер на 550 лв., представляващи разноски и адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, заплатените разноски и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от жалбата. Тъй като жалбата е отхвърлена относно имоти № № 2426, 4585, 4586 и 9609, то разноските по делото са несъразмерно присъдени. Заинтересованата страна: Кметът на община Варна, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационните жалби. Заинтересованите страни: Стойка Славова Дечева, Коста Авернов Шидеров, Ефтим Авернов Шидеров, Костаки Кирилов Ставрев, Петранка Кирилова Колева, Зоя Георгиева Иванова и Милен Иванов Желев - редовно призовани, не са се явили. Милен Иванов Желев, чрез пълномощника си - адв. Веселин Панов, с писмени бележки, оспорва касационната жалба на Дечко Димитров Дечев и Маринка Георгиева Дечева като неоснователна. Счита решението на съда за законосъобразно. В хода на производството е установено, че Милен Желев законосъобразно е придобил право на собственост върху имот № 2426 по ПНИ, а в имота му няма постройки, изградени от жалбоподателите. СТЕ установява, че в имота му не попадат части от бивш имот с пл. № 1428 по КП на м. "Манастирски рид", както твърдят жалбоподателите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Считам за неоснователни подадените две касационни жалба. Относно касационната жалба на областния управител, двата имота с № 1428 и 1429, на място са с различно разположение от тези по ПНИ. Границата между тях не е материализирана на място и не е отразена правилно. Отреждането на имот № 2429 с ПНИ на касационния жалбоподател Дечко Дечев не съответства на действителното му право на собственост, съгласно нотариалния акт, а от друга страна - конфигурацията на новообразуваните имоти № 2428 и № 2429 не е съобразено със съществуващите на терена жилищни сгради. По отношение жалбата на Дечко и Маринка Дечеви, също неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м, съответно над 1000 кв. м, се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер, не по-малък от 250 кв. м. В конкретния казус съседните разлики надвишават минималната площ от 250 кв. м и могат да образуват нов имот за наследниците на бившия собственик. Затова се явява неоснователно възражението, че отреденият им по ПНИ имот е по-малък от фактически ползвания от тях. Неоснователно е и възражението, че местоположението на новообразувания имот не е съобразено предвид изградената септична яма, изграденият върху нея басейн и гаражи, попадащи в имоти № 4585, 4586 и 9609, тъй като площта на имота надвишава изрично предвидената по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В частта за новообразуван имот № 2426 по ПНИ - правилно имотът е записан в имотния регистър на името на Иван Желев, видно от представения нотариален акт за собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В съдебното производство по законосъобразността на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ, не следва да се разглеждат въпроси, свързани със собствеността на имотите, което е предмет на исково производство в гражданския процес. Намирам за основателна жалбата на областния управител в частта, в която е обжалван размера на присъдените разноски по делото на касационните жалбоподатели Дечеви. Жалбата е била уважена частично и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, заплатените разноски и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съдът е присъдил, с оглед изложеното, несъразмерни разноски, поради което следва да бъдат намалени. В съдебното заседание на 24.11.2010 г. жалбоподателят Дечко Дечев изрази следното становище: Уважаеми Върховни съдии, поддържам изцяло касационната жалба. Не е възможно жалбата на областния управител да е неоснователна и нашата също, не може и двете да са неоснователни. Моля, да се отмени заповедта на областния управител за одобрение на ПНИ за всички четири имота. ПНИ да се изработи така, че в рамките на един новообразуван поземлен имот да влязат всички изградени от мен съоръжения - септична яма, гаражи и басейн. Настоящият състав на ВАС, като прецени доводите на страните и провери постановеното решение приема следното: При постановяването на решението си по същество, с което е отменена частично заповедта на областния управител относно имоти № № 2429 и 2428 и е отхвърлена жалбата на Дечко Димитров Дечев и Маринка Георгиева Дечева относно имоти № № 2426,4548,4586 и 9609,съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения и направените от него изводи са обосновани и съобразени с материалния закон. Решението на съда е съобразено с представените документи за собственост, решението на ОСЗГ - Варна № 1047/19.01.2004 г. и с приетите и неоспорени от страните основна и допълнителна СТЕ. Правилно е отменена заповедта на Областния управител по отношение на имоти с № № 1428 и 1429,тъй като от СТЕ е установено, че са с различно разположение, границата между тях не е материализирана на място и не е отразена правилно. Отреждането, както и записването на имотите в регистъра не съответстват на действителното право на собственост и конфигурацията на имотите не е съобразена със съществуващите жилищни сгради. Правилно е решението на съда и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Дечко и Маринка Дечеви относно имоти № № 2426,4585,4586 и 9609. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м, респективно - над 1000 кв. м, се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размери не по-малки от 250 кв. м. В конкретния случай разликите надвишават площта от 250 кв. м и от тях е образуван имот за наследниците на бившия собственик. Неоснователно е възражението, че при образуването на имотите не са съобразени изградените септични ями, басейн и гаражи. Няма данни същите да са съществували към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, не са отразени в документите, установяващи трансформирането на правото на ползване в право на собственост на ползувателите, ползваните имоти надвишават определените в нормативните актове размери, респективно-признатото право на собственост. Няма данни и за законност на извършеното строителство. Жалбоподателите не са поставили задача на вещото лице да даде заключението си в различни варианти на обособяване на имотите, отредени за ползувателите и бившите собственици, поради което оплакването в касационната жалба по този въпрос е неоснователно. Заключенията на вещото лице не са оспорени от страните. Освен това съдът се произнася само по законосъобразността на оспорения адм. акт, не и по неговата целесъобразност. Спорове за материални права се разглеждат по общия исков ред, а не в съдебно-административното производство. Извършените подобрения в имотите, отредени на бившите ползуватели или на бившите собственици, не са предмет на настоящото производство. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на Дечко Димитров Дечев и Маринка Георгиева Дечева относно постановеното решение в частта му за разноските, с която са осъдени Дечко Димитров Дечев и Маринка Георгиева Дечева да заплатят на Милен Иванов Желев сумата от 250 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и отхвърлянето на жалбата по отношение на имота, отреден и записан по ПНИ на заинтересованата страна, решението на съда в частта му за разноските, е правилно. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Основателна е обаче жалбата на Областния управител срещу решението в частта му за разноските. Съдът е осъдил адм. орган да заплати всички направени от жалбоподателите разноски, въпреки, че жалбата им е уважена частично и частично е отхвърлена. Присъдените разноски в размер на 550 лв. са определени неправилно и следва да бъдат намалени, като се определят съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, в размер на 200 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, IV-то отделение,