Решение № 5715 от 31.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "ЛРС - Сокол" ООД, гр. Костенец против Решение 674/28.06.2022 г., постановено по адм. д. 304/2022 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за обявяване на нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 139 от 10.12.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил релевантните за спора факти и възражения, като е игнорирал липсата на условията и предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма за издаване на оспорения акт. Подчертава, че издаденото му разрешително за водовземане на минерална вода е изгубило своето правно действие на основание чл. 79, ал.2 във вр. с ал.1, т.1, изр. последно и ал.5 от Закона за водите /ЗВ/, в приложимата към 2011г. редакция. Сочи, че поради изрично заявения отказ на титуляра от правото на използване на водния обект разрешителното се смята прекратено от дата на възникване на посочените обстоятелства. Намира, че в хода на административното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като дружеството не е надлежно уведомено за образуването на производството, с което е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал.1 АПК. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на оспореното решение и АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касация - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Административен съд - София област е образувано по жалба на "ЛРС - Сокол" ЕООД за обявяване на нищожност на АУПДВ 139 от 10.12.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на дружеството са установени публични държавни вземания в размер на 60 782,40лева, представляващи дължими такси за правото на водовземане от минерална вода за периода 25.05.2008г. - 05.02.2016г., съгласно Разрешително 01610078/22.04.2008 г., издадено от Министъра ОСВ и Решение РД- 04-51/05.02.2016г. на Кмета на община Костенец, ведно с лихва за забава в размер на 37 348,44 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, АССО е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от материално компетентен по степен и място орган. Преценил е, че изтъкнатите от дружеството пороци не са толкова съществени, че да засягат валидността на издадения административен акт, с оглед на което не е налице основание за обявяване на неговата нищожност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на спора между страните е валидността на процесния АУПДВ, който първоначално е оспорен и като унищожаем /отменяем/, но в тази му част поради просрочие производството е прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 195б от Закона за водите, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Цитираната норма предоставя материална компетентност на директорите на басейнови дирекции да издават по реда на чл. 166 ДОПК АУПДВ, включително и за таксите по чл. 194, ал.1, т.1, б."в" ЗВ - за водовземане от минерални води. Съгласно издаденото разрешително 01610078/22.04.2008г. дружеството се легитимира като негов титуляр, комуто е предоставено правото на водоползване посредством водовземно съоръжение КЕИ, в обект, находящ се на територията на Област София. Точно обхватът на териториалната принадлежност на находището на водовземане, наред с неговата цел на използване сочат, че Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е и териториално компетентен да издаде оспорения АУПДВ. Този извод не се разколебава от твърдяното от касатора прекратяване на действието на издаденото разрешително на основание чл. 79, ал.2 вр. с ал.1, т.1, изр. последно и ал.5 ЗВ, в приложимата по време редакция. Към 24.01.2011г. нормата на чл. 79, ал.1, т.1 предвижда, че действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект. Действително, според ал.2, в случаите по ал. 1, т. 1 лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, в срок до три месеца уведомяват писмено органа по чл. 52, ал. 1 дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително. Адресати на посоченана норма обаче са правоприемниците на предходните собственици и ползватели на недвижимия имот, а не неговите прехвърлители, притежаващи правото на водовземане. Именно спрямо последващите приобретатели нормата на ал.5 във вр. с ал.3 предвижда, че разрешителното на отчуждителя на правото на собственост или ползване не се преиздава, а се смята прекратено от датата на възникване на обстоятелствата по ал. 1 и се издава ново разрешително по общия ред. Определящо е, че при транслация на правото на собственост или ползване върху съответния обект, действието на издадено на отчуждителя на тези права разрешително за правото на водовземане не се прекратява ex lege, а само при изтичане на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал.1 ЗВ. Така очертания нормативен регламент обуславя извод, че след като "ЛРС -Сокол" ООД не е уточнило дали е прехвърлило правото на собственост или ползване върху процесния недвижим имот, дали изрично е заявило отказ от правото на използване на съответния воден обект, както и не е ангажирало доказателства в тази насока, то не би могло да се приеме, че действието на издаденото му разрешително е прекратено преди 05.02.2016г. Ето защо, несподелим е доводът, че оспореният АУПДВ е издаден при липса на предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материално правна норма, което дори и да бе установено, би могло да мотивира извод за отменяемост, но не и за нищожност на оспорения АУПДВ. Аналогично, нарушението на чл. 26, ал.2 АПК би могло да се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но допускането му само по себе си отново не води до недействителност, а само до унищожаемост на оспорения административен акт. Като е приел, че процесният АУПДВ е валиден като издаден от компетентен по материя, степен и място административен орган и е отхвърлил оспорването му като нищожен, АССО е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение