Решение № 5526 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 705/2024 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото се разглежда за втори път от касационна инстанция. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита от дискриминация (КЗД), против решение 160/17.11.2023 г. постановено по адм. дело 139/2023 г. по описа на Административен съд - Видин. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради и което се иска неговата отмяна като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, в режим на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците В. Здравкова, Б. Борисова и Р. Гергова, в писмен отговор оспорват касационната жалба и молят за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Видин е образувано по предявени от В. Здравкова, Б. Борисова и Р. Гергова искове против Комисия за защита от дискриминация, с които претендират присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 18.08.2018г. до 02.08.2021г. на всяка от тях в размер от по 2500 лева, изразяващи се в стрес, емоционално страдание и повишена чувствителност, причинени вследствие издадено от Комисията решение 1/06.01.2020 г., отменено по съдебен ред, ведно със законната лихва, както и по 500 лв. на всяка от трите, за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Комисията за периода за периода 02.08.2021 г. 20.05.2022 г. От фактическа страна по делото е установено, че решение 1/06.01.2020 г., издадено от Комисия за защита от дискриминация е установила, че Зравкова - директор на Детска градина Ж. Попниколов, Борисова и Гергова - старши учители в детската градина, са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗД по признак лично положение по отношение на малолетния С. Огнянов. С решението са им наложени глоби на основание чл. 78,ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗД са им дадени задължителни предписания да не осъществяват дискриминация под каквато и да е форма. С решение 195/16.11.2020г., постановено по адм. д. 47/2020г по описа на АС Видин, решението е отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Решението е оставено в сила с решение 8984/02.08.2021г., постановено по АД 911/2021 на Върховния административен съд. Установено е, че още на 09.07.2018г. при извършеното проучване КЗД е била уведомена, че с решение на СГС, влязло в сила на 17.04.2018г., по отношение на малолетния Огнянов е допуснато пълно международно осиновяване, но КЗД не се е съобразила с новото обстоятелство, което е довело до неправилно конституиране и ненадлежно представителство пред КЗД. След връщане на преписката на административния орган поради допуснати процесуални нарушения, касаещи участието на надлежните страни в производството, с решение 278/20.05.2022г. КЗД е прекратила производството. В последното е посочено, че в изпълнение на решение на ВАС е изискана информация с писмо изх. 90-11-26/23.02.2022г. от директора на Дирекция Международна правна закрила на детето и международни осиновявания в Министерство на правосъдието, в резултат на което е получен отговор за извършено пълно осиновяване на детето с решение на СГС, влязло в сила на 17.04.2018г., и липса на постъпвали претенции от осиновителите за извършена дискриминация. Съдът е посочил, че кореспонденция за установяване на извършени действия по преписката след връщането ѝ не е представена. Не са представени доказателства за други извършени действия по преписката, нито са описани други такива в решението. Въз основа на така установеното и след събиране на гласни доказателства, чрез изслушване на свидетели, административният съд приел, че исковете са основателни и доказани в цялост. Комисия за защита от дискриминация е осъдена да заплати на всяка една от трите ищци В. Здравкова Б. Борисова и Р. Гергова обезщетение, в размер на 2 500 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, емоционално страдание и повишена чувствителност, причинени вследствие издаденото решение 1/06.01.2020 г., което по съдебен ред е обявено за незаконосъобразно, ведно със законната лихва. Комисията е осъдена за заплати на всяка от ищците и сума от по 500 лева, за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Комисията за периода 02.08.2021 г. 20.05.2022 г. Съдът е мотивирал извода за доказаност на иска и в тази част с позоваване на нормативната уредба предвидена в Закона за защита от дискриминация, относима за приложимите срокове. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установена фактическа обстановка, съдът е формирал изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване лежи върху ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата, на който е елемент от фактическия състав препятства ангажиране отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция претендирана от отменения административен акт, издаден от КЗД. Следва да бъде отбелязано, че решение 1/06.01.2020г. на КЗД, с което е установено, че ищците са осъществили дискриминация, е отменено като незаконосъобразно с решение на Административен съд Видин, влязло в сила на 02.08.2021г., поради което е налице първата предпоставка за уважаване на исковите претенции на ищците. Действително отмяната на административния акт поради нарушение на административнопроизводствените правила с оглед ненадлежно конституирани страни в административното производство, е наложила връщане на преписката на органа за ново произнасяне при спазване на дадените в съдебното решение указания. Последваното произнасяне на КЗД е с прекратителен резултат, в този смисъл имаме завършено и приключило производство, от което ищците са търпели вреди. За да се претендира обезщетение от незаконосъобразен административен акт или от действия или бездействия на административен орган, трябва да е приключило административното производство по издаване на акта, същият да е с негативен резултат, а впоследствие и да бъде отменен. Налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, а именно отменен административен акт с приключило производство, причинна връзка между отменения акт и твърдените вреди за периода от образуване на производството пред КЗД - 18.08.2018 г. до отмяната на постановеното от комисията решение 02.08.2021 г. Като е достигнал до същите правни изводи и е осъдил комисията да заплати на В. Здравкова, Б. Борисова и Р. Гергова суми в размер от по 2500 лева ведно със законната лихва, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази му част. По отношение на неимуществените вреди, претендирани от трите ищци в резултат на бездействие на КЗД за периода от отмяната на решението с връщане на административния орган за ново произнасяне - 02.08.2021 г. до фактическото произнасяне на комисията с решение 278/20.05.2022г., когато КЗД е прекратила производството, настоящата инстанция намира изводите на съда за мотивирани и обосновани. Съобразно чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК ВАС препраща към последните и не следва да ги преповтаря. Сроковете за произнасяне на комисията са установени в ЗЗДискр., съдът се е позовал на тях и при съобразяване със събраните гласни доказателства, правилно е приел за основателни претенциите на ищците в тази насока. В касационната жалба не са изложени никакви доводи относими за тази част на решението. Предвид изложеното решението не следва да бъде касирано в тази част, а да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски не се присъждат в полза на касатора, такива не се следват и за ответниците по касацията в с оглед липсата на изразена претенция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение