Решение № 7909 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4579/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Л. Б., чрез адв. В. Александрова като процесуален представител, против решение № 2962 от 13.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1889/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Релевирани са касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че одобреният проект за ПУП не съответства на разпоредбите на чл.60, ал.1 от ЗУТ и чл.6, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, регламентиращи изискванията за разполагане на ограничителните строителни линии спрямо републиканските пътища. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците – кметът на Община Лъки и Община Лъки, представят становища за неоснователност на касационната жалба. Искат присъждане на разноски. Ответникът – С. Д. Я. не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Б. Л. Б. срещу заповед № 124/30.07.2025 г., издадена от кмета на Община Лъки, с която на основание чл.129, ал.2 във вр. чл.136, ал.1 и чл.110, ал.1, т.1 ЗУТ е одобрен проект на ПУП-ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 03530.15.53 по КККР на землището на [населено място], местност „[местност]“, община Лъки, за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Предвидено е образуване на УПИ 15.53 – за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности, като уличната и дворищна регулация минава по кадастралните граници на поземления имот; новообразуваният УПИ 15.53 е съобразен с предвижданията на ОУП на община Лъки; транспортният достъп е до съществуващата третокласна пътна мрежа, преминаваща пред лицето на имота; ПУП-План за застрояване на нов УПИ 15.53 - за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности, е за свободно застрояване по червени пунктирани линии и с устройствени показатели за зона „Жм“: височина – до 10м., Пзастр. – до 60%, Кинт. – до 1,2 и Позелн. – мин. 40%. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма с посочване на фактическите и правни основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Обосновава извод, че е спазена процедурата по чл.124а, ал.1 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 03530.15.53 по КККР на землището на [населено място], местност „[местност]“, община Лъки, както и по чл. 128а ЗУТ за съгласуване на проекта за ПУП - ПРЗ с всички контролни органи, които дават положително становище. Излага съображения, въз основа на заключение на СТЕ, за съобразяване на одобрения ПУП – ПРЗ с предвижданията на общия устройствен план (ОУП) на община Лъки, вкл. с устройствените показатели на същия. Посочва, че новообразуваният УПИ 15.53 е проектиран по имотните граници на ПИ 03530.15.53, отговаря на изискванията за площ и лице по чл.19, ал.1, т.4 ЗУТ, а предвиденото застрояване е с ограничителни линии, съобразени с изискванията за отстояния към съседните имоти по чл.31, ал.1 ЗУТ, а спрямо републиканския път ІІІ-8611 „Белица-Загражден-Давидково“, застроителната линия е изчертана на 10,00м. в съответствие със становищата на Областно пътно управление – Пловдив към АПИ с писма №№ 94-00-22/13.01.2025 г. и 94-00-387/28.05.2025 г. По тези съображения приема за законосъобразна заповедта за одобряване на ПУП-ПЗ и отхвърля като неоснователна жалбата срещу нея. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно административният съд приема, че оспорената заповед на кмета на община Лъки, с която е одобрен ПУП - ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 03530.15.53, находящ се в местността „[местност]“, в землището на [населено място], община Лъки, представляващ земеделска земя, е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е мотивирана с посочване на фактическите и правни основания съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. С оглед спецификата на административния акт същият съдържа необходимите текстови и графични части. Издаден е по заявление на ответника С. Д. Я., собственик на имота, след одобряване на представеното задание и разрешение от Общински съвет – Лъки с решение № № 111 по Протокол № 17/30.01.2025г., за изработване на проект за ПУП – ПРЗ. Проведена е процедурата по съгласуване на проекта по чл.128а ЗУТ с „Електроразпределение Юг“ ЕАД, РЗИ – Пловдив, РИОСВ – Смолян, „ВиК“ ЕООД - Пловдив и Областно пътно управление - Пловдив, които дават положителни становища. Представеният проект е разгледан на заседание на ОЕСУТ при община Лъки и е приет с решение по Протокол № 5/16.07.2025 г., а подаденото от страна на касатора Б. Л. Б. – собственик на ПИ 03530.15.830, съседен на ПИ – предмет на плана, възражение е преценено за неоснователно. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон също се споделя от настоящия състав. Одобреният с оспорената заповед ПУП - ПРЗ е с обема и съдържанието, предвидени в чл. 108, ал. 2 ЗУТ - придружен е от схеми по част ВиК, Електро и транспортно-комуникационна, и е съобразен с изискванията на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, а наведените от касатора доводи в обратен смисъл са неоснователни. С проекта се предвижда промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, като се образува УПИ по кадастралните граници и се отрежда за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности. Одобреният план е съобразен с предвижданията на ОУП на община Лъки, приет с решение № 328 по Протокол № 46/31.08.2023 г. на ОбС - Лъки, каквото е правилото на чл. 103а, ал. 2 ЗУТ. Видно е, че съгласно ОУП процесният имот попада в земеделска територия с допустима промяна на предназначението на земите за жилищни нужди, зона „Жм“ – ниско застрояване. Спазени са показателите за плътност и интензивност на застрояването, както и за озеленяване, предвидени за устройствената зона „Жм“ съгласно действащия ОУП на община Лъки. Горните обстоятелства се установяват от заключението на вещото лице арх. Р. К., а от приложените към преписката документи е видно, че е осигурено водоснабдяване, електрозахранване и транспортен достъп, противно на наведените в жалбата твърдения. Обоснован от доказателствата по делото е и изводът на съда за съответствие на одобреният проект с изискванията на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони. Неоснователно е възражението на касатора, че предвиденото с проекта застрояване нарушава разпоредбите на чл.60, ал.1 от ЗУТ и чл.6, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, регламентиращи правилата при разполагане на строежите, конкретно в случая – отстоянията спрямо републиканските пътища. Крайният извод на съда за отсъствие на визираните нарушения е правилен, но при следните коригиращи съображения: по делото е безспорно, че с ПУП-ПЗ са определени ограничителни линии за застрояване, като предвидената спрямо републиканския път ІІІ-8611 „Белица-Загражден-Давидково“, застроителната линия е изчертана на 10 м., в несъответствие с изискването на чл.6, ал.1 ЗП, което е за отстояние от 25м. Констатираното несъответствие с нормативното правило не може да бъде преодоляно с положително становище на Областно пътно управление – Пловдив към АПИ, както неправилно е приел административният съд. Същественото в случая обаче е, че с процесния ПУП – ПЗ са определени ограничителни линии на застрояване, т.е. линии, до които застрояването може да се разположи (или може да отстъпи навътре от тях) - чл. 75, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. За разлика от задължителните линии за застрояване, с ограничителните не се фиксира по обвързващ начин точното местоположение на застрояването, а единствено неговата крайна граница към регулационните линии на имота. Новото застрояване според проекта е показано с ограничителна (незадължителна) линия, както е констатирала и приетата в производството пред административния съд експертиза, с оглед на което конкретното разположение на строежите и начинът на застрояване в УПИ, вкл. съобразено с изискването на чл.6, ал.1 ЗП, следва да се определят с работен устройствен план (когато изработването му е задължително), с виза за проектиране по чл. 140, ал. 3-5 и с инвестиционен проект в съответствие с действащия ПУП в останалите случаи – чл. 114, ал. 1, т. 1-3 ЗУТ. Едва на някой от тези етапи, следващи ПУП, ще бъде даден категоричен отговор на въпроса дали е допуснато намалено разстояние до републиканския път. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че оспорената заповед е законосъобразна, а обжалваното решение на административния съд - е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касаторът няма правно на разноски. Такива не се присъждат и на ответника, поради липса на доказателства, които да ги установяват. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,