Решение № 401 от 6.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1258/2012 г.
ВКСII наказателно отделение06.11.2012 г.докладчик Лиляна Методиева
Диспозитив
Изменява въззивно решение № 82 от 20.04.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 61/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 134 от 22.11.2010 г. по НОХ дело № 2345/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, като намалява размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Г. Р. Ч. от една година на пет месеца, а размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от две години и шест месеца на една година и шест месеца. Оставя в сила същото решение в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 401 от 6.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1258/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по подадена в срок касационна жалба на подсъдимия Г. Р. Ч. против въззивно решение № 82 от 20.04.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 61/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция е възприела неправилния подход на решаващия съд при оценката на доказателствата и това е довело до потвърждаване на присъдата, с която е признат за виновен и осъден за деяние, което не е престъпление. Частните обвинители М. М. Г., В. М. Г. и П. М. Б. с писмено молба чрез повереника си изразяват становище жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 134 от 22.11.2010 г. постановена по НОХ дело № 2345/2010 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Гьоксел Р. Ч. за виновен в това, че на 29.01.2010 г. в гр. Пл. нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 119 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. К. Б., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от две години и шест месеца. На основание чл. 68, ал. 2 НК е освободил изцяло подсъдимия от изтърпяване на наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХ дело № 281/2009 г. С въззивно решение № 82 от 20.04.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 61/2012 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е частично основателна. По довода за нарушение на закона: Оплакването за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. По същество доводите на жалбоподателя се свеждат до нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници, довели до ангажиране на наказателната му отговорност без да е доказано виновно извършено противоправно деяние, което се свързва с искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Те са идентични с възраженията му при разглеждане на делото в първата инстанция и с оплакванията релевирани пред двете контролиращи съдебни инстанции, в това число и пред ВКС при първото разглеждане на делото. По тях подсъдимият е получил съдебна защита в трите съдебни инстанции, които са обсъдили доводите му и в мотивите на съдебните си актове са ги отхвърлили като неоснователни, след като са направили самостоятелни анализи на събраните доказателства и са ги оценили в логическата им връзка. На стр. 3-6 от мотивите на решение № 512 от 3.02.2012 г. по НД № 2268/2011 г. Върховният касационен съд, който е бил сезиран с протест на прокурора и жалба на подсъдимия, подробно му е отговорил и е изложил достатъчно основани на данните по делото и закона съображения, поради които е възприел извода на решаващите съдилища за съставомерност на деянието като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК и за цялостна неоснователност на оплакванията му против правилността на решението. Съдебният състав е констатирал допуснати нарушения на материалния закон при индивидуализацията на наказанието, релевирани в касационния протест, които са довели до неоснователно смекчаване наказателното положение на подсъдимия. Отменил е въззивното решение само в неговата изменителна част, с която наказанието е индивидуализирано от въззивната инстанция по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав с указания да бъде отстранено това нарушение. При повторното разглеждане на делото нарушението е отстранено. Въззивният състав не е събрал други доказателства и не е установил различни обстоятелства от значение за приложението на материалния закон и наказателната отговорност на дееца. По оплакването за явна несправедливост на наказанието: Оплакването, което се поддържа в съдебно заседание, е основателно, но не по всички изложени в жалбата съображения. При повторното разглеждане на делото Пловдивският апелативен съд самостоятелно е преценил относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията на наказанието. Ръководил се е от разпоредбите на общата част на НК и е преценявал обстоятелствата по чл. 54 НК, а не някакви "директиви" във всички случаи да бъде наложено ефективно наказание при настъпилия съставомерен резултат, в какъвто смисъл е съображението му в жалбата. Той не е възприел като имащи задължителен характер указанията, дадени в отменителното решение на Върховния касационен съд и не се е ръководил от тях при отмерване на санкцията, защото индивидуализацията на наказанието като оценъчна дейност на конкретните фактически обстоятелства, е присъща на съда, който го налага. Изпълнил е дадените указания като самостоятелно е оценил характера и тежестта на обстоятелствата от значение за определяне обема на наказателната принуда необходим за постигане целите по чл. 36 НК. При своята задълбочена преценка самостоятелно е достигнал до направения от първоинстанционния съд извод, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко минималното предвидено за престъплението наказание лишаване от свобода, за да бъде наложено на подсъдимия по-леко по вид наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. Възприел е извода на решаващия съд, че наказания от една година лишаване от свобода и две години и шест месеца лишаване от право по чл. 37 НК, т. 7 НК биха въздействали в най-пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и за оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Този извод е направил като е подценил относителната тежест на обстоятелства, които смекчават наказателното положение и е надценил тежестта на тези, които го утежняват. Точно са преценени като смекчаващи обстоятелства трудовата ангажираност на подсъдимия, семейното му положение и съпричиняването на резултата от страна на пострадалата, но значението им е подценено. За разлика от тях е надценено значението съдебното му минало и предходното му поведение като участник в движението, като обстоятелствата, които утежняват наказателното положение. Подсъдимият има една влязла в сила предходна присъда за умишлено престъпление от общ характер, което е тежко с оглед на санкцията предвидена в НК за него и дефиницията по чл. 93, т. 7 НК, но очевидно конкретно извършеното деяние не е било с висока степен на обществена опасност, защото е наложено наказание надвишаващо само с един месец минимално допустимото наказание лишаване от свобода. Като дългогодишен водач на МПС е допускал нарушения на правилата за безопасност, които не могат да бъдат игнорирани при преценката на личната му обществена опасност. От значение за поведението му като участник в движението са освен броя им и характера на допусканите нарушения, а също така периода от време на извършване. В личния му картон са отразени четири нарушения, извършени съответно през 1992, 1995, 1998 и последното от 2000 год., за които са му налагани административни наказания глоба. Липсват данни в следващите десет години след последното му санкциониране и преди извършване на инкриминираното деяние да е допускал други нарушения, за които да е санкциониран по административен ред. При тези данни не може да се приеме, че е системен нарушител на правилата за безопасност на движението, както е прието по делото. Преценени в съвкупност тези данни налагат извода, че целите по чл. 36 НК могат да се постигнат с налагане на по-ниски по размер наказания, а именно пет месеца лишаване от свобода и една година и шест месеца лишаване от право да управлява МПС. Като е възприел съображенията на първоинстанционния съд и е потвърдил присъдата, с която е определен по-голям обем наказателна принуда, въззивният съд е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. На това основание въззивното решение следва да бъде изменено и наказанието да бъде намалено до посочените размери. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение на Пловдивския апелативен съд следва да бъде изменено, като наказанието лишаване от свобода бъде намалено от една година на пет месеца, наказанието лишаване от право да управлява МПС бъде намалено от две години и шест месеца на една година и шест месеца, а в останалата част на бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК
Цитирани разпоредби
5- чл. 119 ЗДвП
- чл. 343, ал. 1 НК
- чл. 20, ал. 1
- чл. 25, ал. 1
- чл. 5, ал. 2, т. 1