Решение № 5495 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2016 г.

Решение № 5495 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2082/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по жалби на Агенция "Митници", чрез процесуален представител юрк. С. и от А. С. М. в качеството и на ЕТ "Анжела - А. М." ЕИК ********* чрез адв. П. Т. против решение № 2 от 04.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1511/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Агенция "Митници" обжалва съдебното решение в частта, с която е осъдена да заплати на ЕТ "Анжела - А. М." сума в размер на 3 000 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление № НП-351/14.12.2010 г. на началника на М. П.. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ "Анжела - А. М." я оспорва в депозиран писмен отговор с доводи за неоснователност на релевираните касационни оплаквания. Моли решението в осъдителната част да бъде оставено в сила. В касационната жалба на ЕТ "Анжела - А. М." се твърди, че решението, с което е отхвърлена претенцията й срещу Агенция "Митници" за 3 000 лева неимуществени вреди е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова моли в тази част да бъде отменено. Ответникът по тази касационна жалба не е изразил становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ЕТ и намира за основателна депозираната от Агенция "Митници" жалба по изложени в съдебно заседание мотиви. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: И двете касационни жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни по следните съображения: С оспореното Решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, състав на Административен съд П. е отхвърлил исковата молба на ЕТ "Анжела - А. М." против Агенция "Митници", в частта, в която е претендирано обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на сключен договор за правна помощ от 20.01.2012 г. за защита по к. н. а. х. д. № 3141 по описан на АС П. за 2012 г. Съдът е уважил иска в останалата част, касаеща претендирано обезщетение на настъпили в резултат на незаконосъобразно НП с № НП-351/14.12.2010 г. на началника на М. П. имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 21.04.2011 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е доказана вреда в резултат на сключен от търговеца договор за правна защита и съдействие от 20.01.2012 г., свързан с участие на страната в производството по оспорване на наказателно постановление № НП-351/14.12.2010 г. на началника на М. П. по КНАХД № 3141/2012 г. по описа Административен съд П., а именно на основание на него се претендира присъждане на обезщетение в размер на 3000 лева. Констатирано е, че с исковата молба е представен договора за правна защита и съдействие от дата 08.10.2012 г., но претенция за присъждане на заплатените по него суми не е формулирана. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че с НП с № НП-351/14.12.2010 г. на Началник на М. П. на ЕТ "Анжела - А. М.", за нарушение по чл. 108а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 50 000 лв. и отнемане на вещи, подробно описани в постановлението. С решение № 283 от 17.10.2011 г. по НАНД № 187/2011 г. по описа на Районен съд - Асеновград наказателното постановление е отменено. С Решение № 134 от 20.01.2012 г. акта на първоинстанционния съд е отменен и делото е върнато за ново разглеждане, при което с решение № 195 от 23.07.2012 г. РС Асеновград отново е отмени оспорено НП. С Решение № 2457 от 09.10.2012 г. по к. н. а. х № 3141/2012 г. АС П. е оставил в сила решението на районен съд, като е отменил обжалваното наказателно постановление и в непроизнесената от първата съдебна инстанция част. Видно от представеното по н. а. х. д. № 187 по описа на РС Асеновград пълномощно от 11.04.2011 г., за осъществяване на защита и процесуално представителство в хода на съдебното производство по обжалването на наказателното постановление, ЕТ "Анжела - А. М." е ангажирала адвокат П. Т.. Следва да се отбележи, че в Пълномощното е описано, че процесуалното представителство ще се осъществи по дело по описа на Районен съд П.. При предявяване на иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 6000 лева пред Районен съд П., ищеца е представил два броя договори без е отбелязано върху тях от кой № кочан на адвоката произлизат, като липсва и серия и номер на същите, съответно от 21.04.2011 г. и от 08.10.2012 г. В двата договора са описани като договорени и заплатени възнаграждения в размер на 3000 лева. Решението е правилно по следните съображения: Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първостепенния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от административен акт - отмененото по съответни ред наказателно постановление. Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние само да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на наказателното постановление, издадено от държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице". Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по - горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства ЕТ е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно в оспорената от Агенция "Митници" част. В производството по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления пред районните съдилища като първа инстанция, така и пред административните съдилища като касационна инстанция е недопустимо присъждането на разноски в полза на жалбоподателя /ТР № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС/, поради което за оспорващия не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред. Поради тази причина, обстоятелството, че договор за правна помощ и съдействие по обжалване на наказателното постановление не е приложен по делото не е пречка за установяване на факта, дали такъв съществува. Доколкото искът по чл. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направените разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане именно по този ред и в хода на производството могат да бъдат представени всички допустими от закона доказателства. В този смисъл липсва пречка именно в това производство да бъдат представени доказателства за сключени договори за правна защита и съдействие по повод оспорване на наказателно постановление пред съд, както и доказателства за извършените в тази връзка и на това основание плащания. В хода на производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК за търсене на обезщетение за претърпени имуществени вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, предмета се определя от търсещия репарация правен субект. Той е процесуалната фигура, която следва да определи рамките на търсената от съда защита, изразяваща се в присъждане на точно определена сума, компенсираща настъпили в резултат незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавата и общините или на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност вреди. Той е и страната, която следва да докаже настъпването им, представяйки допустимите от закона доказателства. В случая първоинстанционният съд правилно е установил, че липсват доказателства за извършено плащане от страна на търговеца на сума от 3000 лева по договор от 20.01.2012 г., тъй като такъв договор не е представен. Липсва и предявен иск за обезщетяване на имуществени вреди в резултат на сключен договор за правна защита и съдействие по адм. д. № 3141/2012 г. на АС П. от 08.10.2012 г. Присъждането на суми по непредявен от страна в исковото производство иск би довело до постановяване на свръхпетитум, т. е. предоставяне от страна на съда на защита в повече от търсената, а от там и до съществена незаконосъобразност на Решението поради нарушаване на основните за правото принципи на равенство и безпристрастност. Произнасянето на съда по непредявен иск едва с приключващия делото акт, би нарушило правото на участие на ответника в производството и би ограничило изцяло възможността му да вземе становище, относно основателността и законосъобразността на присъждането, т. е. последния би бил лишен от право на защита. За да гарантира ненарушаването на правата и интересите на страните в исковото производство, Законодателя е предвидил ред за изменение на предявения иск и след като в съответните срокове и по съответния ред такова изменение не е направено, то не е в правомощията на съда служебно да го стори. При тези безспорно установени факти съда е имал единствената правна възможност да отхвърли предявената претенция в размер на 3000 лева, основаваща се на непредставен по делото договор от 20.01.2012 г., като неоснователна и недоказана. Произнасяйки се в този смисъл е постановил правилен и обоснован акт, а жалбата на ЕТ "Анжела - А. М." е неоснователна. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че постановеното от Административен съд П. съдебно решение следва да се потвърди изцяло. С оглед изхода на спора разноски в полза на страните по водене на настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение