Решение № 11650 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7714/2016 г.

Решение № 11650 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7714/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ретранс" ЕООД, в несъстоятелност, гр. С. срещу решение № 2081 от 25.03.2016 г., постановено по адм. д. № 10934/2014 г., по описа на Административен съд - С.- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2101401830/20.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., поправен с РА за поправка № 1418252/26.03.2014 г., издаден от двама органи по приходите при същата териториална дирекция, потвърдени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С., с Решение № 1622/09.09.2014 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно не е констатирал нищожността на РА, а по същество е игнорирал факти и доказателства от съществено значение за правилното решаване на правния спор, изопачил е събраните по делото доказателства и не е обсъдил всички наведени доводи от страна на ревизираното лице по същество на спора, въз основа на което е стигнал до необосновани изводи по същество на спора, които противоречат на материалния закон. Според касатора по делото са представени достатъчно доказателства, въз основа на които се доказва реалното извършване на доставките. Твърди се противоречие на решението с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), вкл. решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Поради изложеното касаторът моли да бъде отменено изцяло решението на АССГ и да се постанови решение по съществото на спора, като се отмени РА. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. По съществото на спора настоящата инстанция намира следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против процесния РА и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Административният съд е приел, че изводите на органите по приходите се подкрепят от събраните по делото доказателства. Приобщени са всички доказателства, събрани при ревизията, приети са и допълнителни доказателства в хода на съдебния процес. С ревизионния акт, в тежест на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС, в общ размер на 1 289 640, 40 лв. и лихви за забава, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, вр. чл. чл. 6,9 ЗДДС във връзка с фактури, издадени от "Макс ком 2007" ЕООД, "Гама проект" ЕООД, "ДИ ЕМ АЙ плюс" ЕООД, "ДИ ЕС ПИ трейд" ООД, "Евро агро комерс" ЕООД, "Косиян 2008" ЕООД, "Виясо 81" ЕООД и "Пик 2000" ЕООД. Доставчиците "Евро агро комерс" ЕООД "Пик 2000" ЕООД "ДИ ЕМ АЙ плюс" ЕООД, ДИ ЕС ПИ трейд" ООД и "Гама проект" ЕООД не са намерени на декларираните адреси, не са подавали годишни финансови отчети за 2008 г. и за 2009 г., дерегистрирани са по ЗДДС по инициатива на орган по приходите и дължат данъци и осигурителни вноски в особено големи размери. Управителите на "Виясо 81" ЕООД и "Косиян 2008" ЕООД са дали обяснения, че не познават управителя на ревизираното дружество, а предметът на дейност на тези дружества е коренно различен от предмета на фактурите. По отношение на доставките от "Макс ком 2007" ЕООД с предмет "стоки- кориандър", са представени само фактурите, без доказателства за предаване на стоката и транспорт. За сметка на това проверката на предходните доставчици - физически лица е установила, че те са предавали стоката директно на управителя на "Българска зърнотърговска компания" ЕООД, за което са приложени и кантарни бележки. В хода на ревизията, посредством графологическа експертиза е установено, че подписите, положени за "съставител" във фактурите, издадени от името на "Гама проект" ЕООД, "Пик 2000" ЕООД, "Евро агро комерс" ЕООД и "ДИ ЕМ АЙ плюс" ЕООД не са положени от управителите на тези дружества. При тези доказателства първоинстанционният съд е счел, че оспореният ревизионен акт е материално законосъобразен и обоснован, от гледна точка на установените със ЗДДС специални изисквания за упражняване на правото на данъчен кредит. Решението е правилно. Неоснователни са касационните доводи за нищожност на РА. Действително, ревизионното производство е започнало срещу "Българска зърнотърговска компания" ЕООД, ЕИК *********, но предвид обстоятелството, че в хода на ревизията е настъпило универсално правоприемство, като на 15.02.2011 г. е вписано вливане на "Българска зърнотърговска компания" ЕООД в "Ретранс" ЕООД, правилно РА е издаден на последното дружество за задълженията на неговия праводател. РА е издаден от компетентен орган, след надлежно възложена ревизия. Поправката на РА относно данъчните периоди не е от естество да доведе до нищожността му. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства във връзка със спорните доставки и въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит не е доказана в процеса. При представените от касатора доказателства не може да се направи извод за реалното осъществяване на фактурираните доставки. Приложените по делото доказателства, доколкото има такива, са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. При положение, че се касае за документи без материална доказателствена сила, е необходимо те да са точни, конкретни, изчерпателни и да е налице пълно съответствие относно стопанските операции, отразени в тях, така че да може да бъде проследена по един несъмнен начин непрекъсваема верига от обстоятелства, водещи до единствено възможен извод за осъществяване на съответната доставка. Съвкупният анализ на всички данни по делото, а именно: липсата на доказателства за предаване на стоките и транспорт, обстоятелството, че част от доставчиците не са открити, издадените РА на доставчиците, липсата на част от фактурите, липсата на плащане по част от фактурите води до извод за липса на реалност на доставките. В допълнение на това подробното заключение на съдебно-счетоводната експертиза доказва, че не може да се проследи връзка между фактурираните доставки и реално извършени такива при ревизираното лице. Неоснователен е доводът на касатора във връзка с решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Върховният административен съд вече многократно се е произнасял, че фактите по главните производства по цитираните дела съдържат безспорно установяване на извършването на доставка на стоки в единия и на доставка на услуги в другия случай. Именно това различава настоящият случай от въпросните спорове по главните производства. Това се вижда ясно от формулировката на втория преюдициален въпрос по дело С-142/11 - "Може ли данъчната администрация, в случай че не оспорва извършването на отразената във фактурата сделка и самата фактура отговаря на предвидените в закона формални изисквания, законно да откаже възстановяване на ДДС, поради това че не е възможно да се установят използваните от издателя на фактурата подизпълнители или поради това, че издадените от тях фактури не са редовни?". Категорично тезата на СЕС по посоченото решение не е, че право на данъчен кредит следва да се признава по фактури, за които не е доказано да отразяват реално осъществени облагаеми доставки. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да са извършени услугите. Изводите на съда не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. По изложените съображения, решението на Административен съд - С.-град не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 13399 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,