Решение № 796 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6890/2013 г.

Решение № 796 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6890/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, срещу решение № 785/9.04.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2578/2012 г., с което отменен ревизионен акт № 131107023/2.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Смолян в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на "Исав - 1" ЕООД в данъчен период м. 10.2011 г. общо в размер на 14 341.12 лв. и са установените задължения за закъснителни лихви в размер 299.07 лева. Упреците на касатора са към оценъчната дейност на съда при доказването. Приема, че не е доказано осъществяването на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставките, за които то е отречено от приходната администрация. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Исав - 1" ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред Административен съд Пловдив част от ревизионен акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 14 341.12 лева на "Исав - 1" ЕООД, упражнено в данъчен период м. 10.2011 г. по фактури № 413/5.10.2011 г. и № 416/6.10.2011 г., издадени от "Полимид - ДК" ООД с предмет царевица. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещна проверка на доставчика. Предвид предмета на доставките - родово определени вещи и с позоваване на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД е изключено преминаването на собствеността заради неустановеното индивидуализиране на вещите, а съответно и възникването на данъчно събитие със задължението за начисляване на ДДС. Като неубедително е определено доказването с договорите за продажба на зърно с прекия и на него с предходните доставчици без наличието на информационна следа за транспортирането му, за наличието на място за съхранение и на трудов ресурс за дейностите със зърно. Начисляването на данъка без да е налице данъчно събитие е определено като неправомерно и изключващо правото на данъчен кредит при действието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Обратно на приетото от приходната администрация, според административния съд придобиването на стоките предмет на доставките е установено с представените в извънсъдебната фаза на производството приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, рамкови договори за доставка на царевица, извлечение от дневник за доставка на суровини на "Исав - 1" ЕООД, товарителници към фактура № 413, декларации от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика. Като доказателствен източник за субекта на доставката е ценил показанията на св. Димитрова и Пепелянкова. Ценил е счетоводните записвания на получателя по спорните доставки в контекста на заключението по ССЕ за редовно водене на счетоводството. Зачел е доказателственото значение на факта на плащането по банков път на доставките към прекия доставчик и от него към предходните доставчици. Пак с позоваване на ССЕ е приел за проследим стоково-паричния поток по фактурите предвид производството и реализацията от жалбоподателя на царевичен грис и царевичен субпродукт при липсата на спор относно ресурсната обезпеченост за съхранението и преработката на процесните количества царевица. Решението е правилно. С арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК процесуалната тежест да докаже осъществяването на предпоставките за възникване на субективното публично право на данъчен кредит е за данъчния субект. Тези предпоставки включват притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и действително придобиване на собствеността върху стоките, респ. получаване на услугите предмет на облагаемата доставка - чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, чл. 9 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Установяването на предпоставките за данъчното предимство следва да се проведе с убедителността на пълно доказване. Тезата на приходната администрация е за отсъствие на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, доколкото не е установено индивидуализирането по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД на родово определените вещи предмет на спорните доставки, като условие за преминаване на собствеността върху тях, което да се възприеме като доставка на стоки по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Изключено е индивидуализирането да е извършено чрез предаване заради липсата на превозни документи към втората фактура и несъответствията между обясненията на управителя на дружеството доставчик относно начина на превозване на стоките и представените към първата фактура товарителници. По хипотеза приходната администрация е трето лице за правоотношението между доставчика и получателя и представите за съществуването, съдържанието на правоотношението и изпълнението на задълженията по него /когато са релевантни за установяваните публични задължения/ се формират от създадените от страните информационни следи. Очакването на ДЗЛ е приходната администрация да се довери на съставените за изпълнението частни документи и да приеме осъществяването на предпоставките за възникване на правото на приспадане. Основателно първостепенния съд е възприел като съответно по интензитет на пълно доказване проведеното от жалбоподателя. С писмени доказателствени средства е установена обвързаността на жалбоподателя и прекия му доставчик по рамков договор за покупко-продажба на селско-стопанска стока опция царевица от 30.08.2011 г. По условията на договора стоката се транспортира от склад или място посочено от продавача с транспорт на купувача, освен ако има допълнителна уговорка между страните /чл. 2.1 от договора/. На такава уговорка сочат обясненията на управителя на дружеството-доставчик, които са годно доказателствено средство /вж. чл. 57, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ДОПК/ и отбелязването в процесните фактури за доставка на стоките в гр. Септември, където е предприятието на получателя. Пак според договора фактурирането на получената царевица се извършва по издаден от купувача приемо-предавателен протокол /чл. 3.1/. Такива протоколи са приложени към всяка от фактурите. Доказателствената им стойност следва от съответствието на протоколите с другите доказателствени източници. Количествата на стоките по протоколите съответстват на кантарните бележки. Отсъствието на подпис за предал върху кантарните бележки не ги дисквалифицира като доказателствено средство, тъй като с тях се установява благоприятния за доставчика факт на получаването на стоката. От позицията на частното право признаването на този факт е неблагоприятно за получателя, а е благоприятно в сферата на публичното право за обосноваване на настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Не съществува противоречие между приемо-предавателните протоколи и отреченото във водени от данъчния субект регистри - Дневник за регистриране на доставките на суровини и Дневник за входящ контрол. Достоверността на протоколите е проверена и с гласни доказателствени средства. Противно на убеждението на касатора обстоятелството, че свидетелските показания не са конкретни не е пречка за възприемането им като доказателствен източник. Липсата на конкретика засяга само кръга на доказателствата, установявани с тях. От гласните доказателствени средства се установява времето на доставката, нейните субект и предмет. С характер на индиция за осъществяването на спорните доставки е наличието на стоките у прекия доставчик. Той е купувач по рамков договор от 1.06.2011 г. с продавач "Волтом Груп" ООД. Получател е по фактура № 45/5.10.2011 г. за доставка на царевица с доставчик "Волтом Груп" ООД и по фактура № 20/6.10.2011 г. със същия предмет на доставката и доставчик ЗП Георги Дачев. Закупеното от "Полимит-ДК" ООД количество царевица е заведено счетоводно по дебита на сметки 304 Стоки, 4531 Начислен ДДС на покупките и 401 Доставчици. Счетоводните записвания са доказателствено средство при редовно водено счетоводство /чл. 51 от ДОПК. Както сочи в. л. Пешлеевски при изслушването му в о. с. з. на 29.11.2012 г. сметка 304 е водена аналитично само стойностно, но липсва счетоводен стандарт, съдържащ изискване за количествено отразяване. В тази връзка извършването само на стойностно отразяване не засяга редовността на водене на счетоводството на доставчика. При уговорка, че превозът е за сметка на доставчика и установеното с писмени и гласни доказателствени средства предаване на стоките в гр. Септември и то от името на доставчика, неяснотите относно извършването на превоза /без твърдения и установявания за друг доставчик и за участие на ревизираното лице в данъчна измама/ не могат да засегнат правото на приспадане на данъчен кредит на получателя /в този смисъл вж. решението на СЕС по дело 285/11/. С прехвърлянето на собствеността върху стоките е възникнало данъчно събитие и задължение за начисляване на данъка. Начисляването на ДДС е правомерно и от него се поражда право на данъчен кредит, поради което отричането му с РА с позоваване на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е в противоречие с материалния закон. Съдебният акт за отмяна на утежняващия административен акт е правилен. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АС Пловдив. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 450 лева - платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение