Решение № 1524 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2011 г.

Решение № 1524 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Калинка Петкова Шидерова, действаща чрез пълномощника си адв. Борислав Найденов, обжалва решение № 15/6.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1834/2009 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив. Поддържа, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, за което излага подробни съображения в жалбата. в жалбата. Иска да се отмени обжалваното решение като делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда или вместо него се постанови друго, с което да се отмени издаденият ревизионен акт (РА). Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Калинка Шидерова против РА № 260900162/3.08.2009 г., издаден от ТД на НАП - Хасково, потвърден с решение № 635/23.09.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") Пловдив при ЦУ на НАП, с който е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 13 101,30 лв. и лихви в размер на 9 243,35 лв. и за 2004 г. в размер на 97,30 лв. и лихви в размер на 56,40 лв. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Установено е и не е спорно по делото, че през 2003 г. съпругът на касаторката - Димитър Шидеров дал заем в размер на 80 000 лв. на "Бяла мечка" ООД, придобил товарен автомобил на стойност 11 941 лв, а през 2004 г. придобил недвижим имот на стойност 2860 лв. по нотариален акт. На основание правилото на чл. 19 СК (отм.) за касаторката като съпруга на Шидеров се счита, че придобива половината от вещите в условията на СИО, съответно дава половината от заема. Предвид несъответствие между получените от нея доходи и направените разходи, са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на разходите над приходите за 2003 г. и 2004 г., поради което в РА са й определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с лихви за тези периоди, след определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа. Не са спорни доходите на Шидерова за двата данъчни периода, получени от трудови възнаграждения като учител в размер 2811,93 лв. за 2002 г. и 3213,22 лв. за 2003 г. Съпругът й - Д. Шидеров - не е декларирал доходи в периода, не е подавал ГДД. Съдът правилно е посочил спорните въпроси, които са предмет и на касационни оплаквания. Касаторът намира решението за незаконосъобразно, тъй като с него е потвърден РА, издаден в нарушение на процесуалните правила, предвид позоваването му върху "приобщени доказателства", които не са събрани по предвидения в ДОПК ред и по същата данъчна ревизия. Оплакването е неоснователно. В касационната жалба не е посочено кои точно доказателства се считат приобщени от други ревизии. Видно е от данните по делото, че приобщени са само писмени доказателства от ревизията, по която е издаден за същите данъчни периоди РА № 260800675/9.02.2009 г. на съпруга на касаторката. Липсата на протокол за приобщаване на данни от ревизията е в нарушение на процедурата, но както правилно е посочил съдът в случая нарушението не е съществено. Това е така, защото се касае за наличието на доказателства относно обстоятелства, за които не се спори, че са били осъществени - закупуване на недвижим имот и МПС, отдаване на заем, всички при условия на СИО. Нарушението не е съществено, тъй като дори и да не беше допуснато не би се стигнало до издаване на различен като краен резултат акт. Другите оплаквания на касатора са за необоснованост и незаконосъобразност на решението по съществото на спора. Счита за неправилни изводите относно разпределението на доказателствената тежест, относно приетите размери на разходите на семейството за ревизирания период, както и относно игнориране на доказателствата за наличието на дарение от страна на бащата на съпруга, с размера на което дарение са променя размерът на получените приходи, съответно и данъчната основа за облагане с данък. С оглед общите правила на доказване относно ползващите страната, твърдяни от нея факти и обстоятелства, и предвид презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, правилно съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал и приел, че в тежест на ревизираното лице, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, е да обори фактическите констатации в РА, както относно наличието на получени средства от бащата на съпруга Д. Шидеров, така и относно твърдяния намален размер на разходите за обикновена издръжка, по-ниски от средните разходи за страната, предоставени като стойности от НСИ. Съдът е приел, за недоказано твърдението на ревизираното лице, че по договор за дарение от 30.12.2000 г. съпругът й Димитър Шидеров е получил като дарение сумата от 45 000 щ. долара от баща си - Ставри Ванчев, която левова равностойност бащата е притежавал в резултат на стопанска дейност, като е закупил валутата от банки в периода 92 - 99 г., за което се представят ордери. Разпитаният свидетел М. Иргов установява, че сума в размер на 45 000 лв. била предадена пред него на 30.12.2000 г. в с. Лозен. Изводите на съда са обосновани. Договорът за дарение няма достоверна дата и няма доказателства да е съставен на посочената в него дата и не е противопоставим на трети лица. Налице са данни, че бащата на съпруга на касаторката е продавал валута през 1992 г., 1994 г и 1999 г., но не и данни, че е разполагал с такава в значителния размер от 45 000 щ. долара към 30.12.2000 г., както и че е предал такава сума във валута на сина си или на съпругата му. Разпитаният в тази връзка свидетел установява противоречиви обстоятелства относно сумата и валутата, с оглед на което показанията му правилно не са кредитирани. Документът за дарение няма достоверна дата към релевантния момент на издаването му и към момента на направените разходи през двата данъчни периода. Ето защо дори да се приеме, че договорът е съставен преди започване на ревизията, това не е достатъчно, за да се приеме, че договореното е изпълнено, както правилно е преценил административният съд. Изводът е, че при условията на пълно насрещно доказване не са оборени констатациите в ревизионния акт. Не са оборени констатациите в РА и относно размера на разходите на домакинството на касаторката през 2003 г. и 2004 г. Посочените размери в РА, възприети като такива и от съда, съответстват на данните от НСИ. Страната не е установила разходи, различни от тези, средни за страната, нито наличието на конкретни обстоятелства, при които може да се приеме, че разходите на домакинството за периодите са по-ниски. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразност на определените с РА задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните. Не са допуснати процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат за касатора, така както са направени. Няма данни ответникът по касация да е направил разноски в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,