Решение № 2957 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 550/2019 г.

Решение № 2957 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 550/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на К. Димитров, от [населено място], срещу Решение № 6314 от 01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 13753/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, решаване на спора по същество и се претендират разноски.

Ответната страна – Висшият съдебен съвет, чрез юрк. Димитрова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба в частта, с която е отхвърлен иска на Димитров против ВСС за сумата от 218. 46 лева претърпени имуществени вреди от мораторни лихви, ведно със законната лихва от депозирането на иска до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Прокуратура на Република България, чрез юрк. Касалова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на К. Димитров, от [населено място], изпълняващ длъжността "прокурор" в Софийска градска прокуратура (СГП), с която е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против

1. Прокуратурата на Република България (ПРБ) за претърпени имуществени вреди в размер на 831. 63 лева, представляващи имуществени вреди от неизплащането на дължими средства за допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за 2014 г., ведно с мораторната лихва в размер на 253. 42 лева върху тази сума от 15.12.2014 г. (датата на увреждането) до 13.12.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) и ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, настъпили от незаконосъобразно издадената от Градския прокурор (незаконосъобразна) Заповед № 2976 от 07.11.2014 г. по преписка адм. № 1116/2014 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу него.

1. Висшия съдебен съвет за сумата от 218. 46 лева, представляваща претърпени имуществени вреди - мораторна лихва за периода от 05.02.2016 г. до 04.08.2016 г., от допуснатото предварително изпълнение на т. 2 от Протокол № 5 от 28.01.2016 г., по дисциплинарно дело № 9/2015 г. – намаляване на основното трудово възнаграждение (ОТВ) с 10% за срок от 6 месеца, считано от 05.02.2016 г., наложено с Акт № 394 от 10.02.2016 г. за изменение на Акт за заеманата длъжност, издаден от Градския прокурор на София, ведно със законната лихва от депозирането на иска (13.12.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е отхвърлил изцяло така предявените от К. Димитров искове против Прокуратурата на Република България и против Висшия съдебен съвет, като го е осъдил да заплати понесените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение - на ПРБ и на ВСС.

За да постанови този резултат съдът е приел, че по отношение на иска против ПРБ, ищецът не е доказал наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт, постановен при изпълнение на административна дейност, а именно - Заповед № 2976 от 07.11.2014 г. на Градския прокурор на София, по адм. преписка № 1116/14 г. на СГП, която се сочи като основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата и настъпилия вредоносен резултат – неизплащане на ДТВ за бюджетната 2014 г. Отсъствието на една от комулативно предвидените предпоставки пречи на реализиране на безвиновната отговорност на държавата

По отношение на иска срещу ВСС съдът е приел, че не е доказано наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между решението на ВСС за налагане на дисциплинарното наказание и настъпилата вреда – неизплащането на мораторна лихва върху дължимите суми за ОТВ за периода от 05.02.2016 г. до 04.08.2016 г.

Решението е валидно, допустимо и частично неправилно в частта, с която искът срещу ВСС е бил отхвърлен, като неоснователен.

Съдът е изяснил фактите по делото, които не се оспорват от страните.

Неоснователни са възраженията на касатора по отношение на обжалваното решение, с което искът му срещу Прокуратурата на Република България е отхвърлен. Решението на първостепенния съд в тази му част е валидно, допустимо и правилно, макар и не по изложените от съда мотиви.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на Висшия съдебен съвет, право на допълнително възнаграждение за постигнати резултати имат магистратите, членовете на ВСС, инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на НИП, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебни служители, както и лицата по чл. 7, ал. 2, работещи в съдебната система, пропорционално на отработеното време в органите на съдебната власт през съответната календарна година, в случая 2014 г. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от същите правила гласи, че лице, с наложено дисциплинарно наказание или срещу което е образувано дисциплинарно производство, няма право на допълнително възнаграждение. При прекратяване на дисциплинарното производство или в случай на отмяна на същото, допълнително възнаграждение се изплаща само в рамките на бюджетната година, за която се отнася възнаграждението.

Видно от доказателствата по делото, в случая дисциплинарно производство срещу прокурор Димитров е образувано със Заповед № 2976 от 07.11.2014 г., издадена от Градския прокурор на София за констатирани нарушения на установените в НПК срокове по 17 бр. преписки в периода от 01.01.2014 г. до 15.10.2014 г. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения на Висшия съдебен съвет лицата срещу които е образувано дисциплинарно производство имат право да им се изплати полагащото се ДТВ при прекратяването му, но в рамките на бюджетната година, за която се отнася възнаграждението. В случая дисциплинарното производство е образувано на 07.11.2014 г., но не е било прекратено същата година, поради което обосновано и законосъобразно ДТВ не е било изплатено.

Посочената заповед за образуване на дисциплинарно производство предшества издаването на Заповед № 3549 от 15.12.2014 г. на административния ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура, с която е наредено да се изплатят сумите за ДТВ, като в т. II е разписано ясно, че право на допълнително трудово възнаграждение имат всички магистрати и служители, които имат отработени повече от 65 работни дни за календарната година, включително времето за ползване на платения годишен отпуск и в този период нямат наложено дисциплинарно наказание и срещу тях няма образувано дисциплинарно производство.

В тази връзка, настоящата инстанция следва да отбележи, че средствата за допълнително трудово възнаграждение не са задължителен елемент от дохода на магистрата и не се предвиждат в бюджета на съдебната власт за ежегодно изплащане. Съгласно чл. 2 от Правилата такива могат да бъдат отпуснати "... при наличие на финансови средства по бюджетните сметки на органите на съдебната власт... " за магистратите и служителите в съдебната система, които по този начин да бъдат стимулирани "... за постигнати високи резултати, текущо, за година или за друг период или за постигнати високи резултати по конкретни задачи" (чл. 3, т. 1 и т. 2 от Правилата).

При определяне на размера на ДТВ се взема предвид конкретният принос на всеки магистрат и отчетените от него резултати за съответната година, както и отработеното през календарната година време. Това материално стимулиране няма задължителен характер и не може да се приеме като обстоятелство, което настъпва сигурно и неотменимо в края през всяка календарна година. Ето защо изплащането на тези суми не е бъдещо сигурно събитие, каквото е трудовото възнаграждение напр., поради което не може да бъде прието като имуществена вреда, т. е. намаляване на имуществото на ищеца, което със сигурност би се увеличило, ако не беше препятствано от незаконосъобразния административен акт.

Именно затова ВСС е приел нарочни правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения. В тези правила е залегнало ограничение за изплащане на допълнителни средства на магистрат, който е с наложено дисциплинарно наказание или е срещу когото е образувано дисциплинарно производство. При прекратяване или отмяна на наложено по този ред наказание се изплащат допълнителни средства за стимулиране, но само в рамките на бюджетната година, за която се отнася възнаграждението, в случая за 2014 г. Това ограничение дава възможност на административния ръководител да прецени конкретния принос на магистрата за съответния период. След приключването на бюджетната година правото на такова възнаграждение се погасява. Така разписаните правила потвърждават извода за липса на задължение за изплащане на допълнителни средства за материално стимулиране на магистратите, а от там и за неоснователност на претендираното на това основание от страна на ищеца обезщетение.

По изложените съображения макар и да е налице отменен, като незаконосъобразен, по съответния ред акт на наказващия орган, не е налице имуществена вреда, нито пряка и непосредствена причинна връзка между този акт и твърдяната от ищеца имуществена вреда.

Решението в частта, с която e отхвърлен иска на К. Димитров против Висшия съдебен съвет за сумата от 218. 46 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от мораторни лихви върху изплатеното за срока на наказанието трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от депозирането на иска до окончателното изплащане на задължението, е неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По делото не се спори, че с Решение по т. 2 от Протокол № 5 от 28.01.2016 г. по д. д. № 9/15 г. ВСС е наложил на К. Димитров дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Същото е оспорено, но потвърдено с Решение № 7750 от 27.06.2016 постановено по адм. дело № 2263/2016 г. по описа на тричленен състав на Върховния административен съд и отменено с Решение № 4992 от 21.04.2017 г. постановено по адм. дело № 12979/2016 г. от петчленен състав на II колегия на ВАС. Налице е отменен по установения съдебен ред, като незаконосъобразен, административен акт, издаден от ВСС в изпълнение на административната му дейност. Независимо от актовете, опосредяващи посоченото решение, именно от него за ищеца е възникнала вреда, тъй като именно с този акт му е наложено дисциплинарното наказание.

Налице е имуществена вреда, изразяваща се в неизплатени лихви за забава в посочения исков период - от 05.02.2016 г. до 04.08.2016 г. - върху сумата на всяка една от дължимите разлики в трудовото възнаграждение (общо за 6-те месеца в размер на 2 050. 63 лв.), които, съгласно заключението на неоспорената и приета от съда счетоводна експертиза, възлиза на 218. 43 лева.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт на ВСС и настъпилия вредоносен резултат. Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, в който смисъл настоящата инстанция следва да се произнесе.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски (215 лв.), вкл. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска (33. 52 лв.), е основателна и следва да бъде уважена в размер на 248. 52 лв.

Присъдените в полза на ВСС разноски в производството пред първоинстанционния съд не са дължими от него, в която част решението на съда ще следва да бъде отменено.

Претенцията на Прокуратурата на Република България за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ (отпреди изм. и доп. на текста обн. в ДВ, бр. 94/2019 г.), които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове по ЗОДОВ, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт.

В останалата му част обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение