Решение № 416 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2009 г.

Решение № 416 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2009 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Васил Димитров Василев от гр. София, срещу Заповед № К-1595/23.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР , във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 и чл. 229 от Правилник за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност - началник на група" за срок от една година. В жалбата и в хода на производството, жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели като резултат до ограничаване правото му на защита и активно участие в провелото се дисциплинарно производство - Василев не е уведомен по надлежния начин за започналото дисциплинарно производство, не е запознат с изготвената справка, както и не му е дадена възможност за изслушване или представяне на писмени обяснения. Поддържа се също така, че заповедта е издадена при неясни мотиви, що се отнася до определеното наказание. Освен това, жалбоподателят оспорва твърдението, че е имал качеството на дисциплинарно-наказващ орган и задължение да се произнесе по справката от 30.07.2008 г., изготвена в хода на дисциплинарно производство, образувано по заповед № 509/2008 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при СДП. Ответната страна - Министъра на вътрешните работи, представляван от юрк. Иванов, поддържа в хода на делото по същество и в представената писмена защита, че жалбата е неоснователна респ. пледира за оставянето й без уважение. Относно твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност, се посочва че, видно от представената по делото преписка наказания служител е дал писмени обяснения, с които министъра на вътрешните работи се е запознал. Относно аргументите за неяснота в мотиви, се посочва че, фактическите основание като част от мотивите на заповедта са посочени в справка № 777/25.02.2009 г. на дирекция "Инспекторат". Относно факта, дали Василев е имал или не правомощия като дисциплинарно-наказващ орган, е посочено, че съгласно чл. 228, т. 3 от ЗМВР е имал такива. Жалбата е редовно подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим, във връзка с чл. 233 ЗМВР, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Със заповед рег. № Iз-65/16.01.2009 г., издадена от министър на вътрешните работи е разпоредено извършването на комплексна проверка за организацията на работа в отдел "Пътна полиция" - СДВР през 2008 г. В изпълнение на заповедта и с оглед установеното от извършената проверка е изготвена справка с рег. № 777/25.02.2009 г. С оглед на съдържанието на справката министъра на вътрешните работи е издал Заповед № К-1595/23.03.2009 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР , във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 и чл. 229 от ППЗМВР на Васил Димитров Василев, в качеството му на главен инспектор, категория "В" и началник на Първи сектор "контрол на пътното движение" към отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на МВР, е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност - началник на група" за срок от една година. В издадената заповед наказващия орган твърди, че Василев е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода от юли 2008 г. до декември 2008 г. е нарушил задълженията си, регламентирани в чл. 7, точка 1 и 3 от Инструкция № Iз-1015/04.07.2006 г., като не е предприел необходимите действия за срочното издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на служители, извършили нарушения на служебната дисциплина и на същите не е потърсена дисциплинарна отговорност. Поддържаното нарушение е квалифицирано като неупражнен контрол над подчинените служители и неизпълнение на служебно задължение, имащо за резултат затрудняване дейността на структурите на МВР. От представената по делото административна преписка по издаване на процесната заповед и относимите към нея факти, се установява, че проверяващите лица, по силата на заповед рег. № Iз-65/16.01.2009 г., са констатирали следните обстоятелства: на 04.08.2008 г. началника на отдел "Пътна полиция" е утвърдил справка, относно извършена проверка, назначена по негова Заповед № 509/14.07.2008 г.; със Заповед № 570/06.08.2008 г. на началника на отдел "Пътна полиция" на главен инспектор Георги Кирилов Георгиев са му възложени функционални задължения като началник на Първи сектор "контрол на пътното движение" за периода 07.08.2008 г. - 29.08.2008 г., поради служебна необходимост - отпуск на титуляра Васил Василев; в периода 04.08.2008 до 04.10.2008 г. Василев е бездействал и не е упражнил контрол по отношение движението на преписката, в резултат на което от "виновните" длъжностни лица не е потърсена отговорност; дадената квалификация на нарушението е чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР - нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неупражняване на контрол над подчинени; справката, в частта "предлага", под точка 3 е направено предложение до дисциплинарно наказващия орган, на Василев да бъде наложено дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност или степен на длъжност за срок от една година" - чл. 228, т. 1 от ЗМВР , във вр. с чл. 229, и чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 от ППЗМВР; По делото е представено сведение (л. 61 от адм. преписка), което е подписано от жалбоподателя и касае въпроси свързани с изпълнение на задълженията му по Заповед № 509/2008 г. на началника на ОПП при СДП и последващото движение на материалите по преписката. Документа е адресиран до председателя на комисия, назначена със Заповед Iз-65/16.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи, същия не е датиран и върху него има поставен подпис, за който се твърди от процесуалния представител на ответника, че е положен от министъра и доказващ запознаването на ДНО с документа. При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав, счита че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправни разпоредби. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. В случая, по делото не е доказано нито изпълнението на регламентираното в чл. 229, ал. 1 от ЗМВР задължение на дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, нито наличието на факти от хипотезата на отказ от страна на служителя, което би освободило органа от вмененото му задължение. Доводите на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи, относно изпълнението на задължението по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, чрез позоваването на сведение, приложено под лист № 61, дадено от Василев до ръководителя на разследващата комисия, съда счита за неприемливи. Посочения документ, макар и не датиран, според съда не може да бъде приет за писмено обяснение по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Повода за даването на конкретното сведение, видно от удостовереното в него изявленията на Василев, адресата на документа и номерирането му в преписката под л. № 61 (задраскан № 55), очевидно е "движението на материалите по преписката" по конкретно дисциплинарно производство, образувано по Заповед № 509/2008 г. на началника на ОПП при СДП, а не упражнено от страна на държавния служител право на защита чрез даване на писмено обяснение до дисциплинарно наказващия орган. Целта на изслушването и на приемането на обясненията от дисциплинарно наказващия орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е да даде "последна дума" на служителя и да му се осигури възможност да изрази своето окончателно отношение към установените в хода на проверката обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. В случая, с цитираното по - горе сведение, поради момента на съставянето му, не може да бъде прието за установено, че ответника е доказал изпълнение на задължението си по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, което от своя страна обоснова извод, че дисциплинарно наказващия орган е допуснал съществено нарушение на производствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна по арг. от чл. 251 от ППЗМВР. Независимо от казаното е налице и друго основание за отмяна. Оспорваната заповед е издадена при липса на мотиви относно преценката за затрудняване дейността на структурите на МВР като резултат от извършеното нарушение, избора на наложеното наказание и постановения срок от една година за наказанието. В оспорваната заповед не е направено каквото и да било обосноваване в тази посока, а от друга страна направените от дисциплинарно наказващия орган изводи, са в противоречие със съдържащите се такива в справка № 777/25.02.2009 г. С цитираната справка, комисията извършила проверката е установила (л. 37, точка 18) на първо място, че периода на извършеното нарушение е 04.08.2008 до 04.10.2008 г., на второ - че нарушението е по чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР и се изразява единствено в това, че Василев не е упражнил контрол върху подчинени служители, на трето - на основание всички установени в хода на проверката нарушения на Василев (чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР), е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност" или "понижаване в степен" за срок от една година (л. 39, т. 3). В самата справка обаче липсват констатации относно това как факта, че Василев не е контролирал движението на процесната преписка, е причинило затруднения в работата на дадена структура на МВР, а също така защо предложения вид наказание и наложена впоследствие продължителност на това наказание отговаря на целите на наказанието. Следва да се посочи също така, че предложението на проверяващата комисия за налагане на наказание "понижаване в длъжност" или "понижаване в степен на длъжност", касае освен процесното нарушение, така и нарушението установено като точка 5 в част "Изводи" на справка № 777/2009 г. (л. 33 и 34). В тази връзка, дисциплинарно наказващия орган, като посочва различен период относно момента на извършване на нарушението, квалифицирайки деянието като нарушение и на точка 11 от чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР, приемайки че с действията си Василев е затруднил дейността на структурите на МВР и постановявайки наказание "понижаване в длъжност" за срок от една година без обаче да посочва аргументи относно направения избор, то настоящата съдебна инстанция, счита че е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК , във вр. с чл. 146, т. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение