Решение № 15168 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3402/2011 г.

Решение № 15168 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3402/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Георгиев Йорданов, в качеството му на търговски пълномощник на "М-13" ЕООД, срещу решение № 466 от 26.01.2011 г. по адм. дело № 508 по описа за 2010 г. на административния съд - гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил РА № 900717 от 4.03.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 248 от 7.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.10.2007 г. -30.06.2009 г., като с него му е отказано правото на данъчен кредит в размер на 26 251.40 лв. по фактура № 1 от 5.01.2009 г., издадена от "Лидотекс" ООД за данъчен период м. 01.2009 г. и в размер на 24 998.40 лв. по фактура № 753 от 29.06.2009 г., издадена от "Сирма Приста" АД за данъчен период м. 06.2009 г. С ревизионния акт е начислен ДДС за данъчен период м. 06.2009 г. върху стойността на декларирана от дружеството вътреобщностни доставки към SC "ALLPRO" SKL - Румъния, в размер на 26 883.17 лв., на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. По повод претендираното право на данъчен кредит, по фактура № 1 от 5.01.2009 г., издадена от "Лидотекс" ООД. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора и конкретно представените доказателства от ревизираното дружество по повод установяване на спорния факт относно реалността на доставката с предмет "платове по спецификация". Съдът прави извода, че РА в тази му част е законосъобразен, понеже не са налице предпоставките за признаване на претендираното право. При това е отчел, че административният орган неправилно се е позовал на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, съответно е приложил чл. 71, т. 1 от ЗДДС, понеже представената към фактурата спесификация от страна на доставчика и от страна на получателя, ревизирания субект, конкретизира предмета на доставка. Същевременно съдът приема, че тази доставка не е реално осъществена, понеже по отношение на този пряк доставчик не се установява факта на съхраняване на предмета на доставката, на наличието на работна сила по повод осъществяване на товарно-разтоварната дейност във връзка с нея, като това не се установява и при предходния доставчик "Макроком" ООД. Не са ангажирани доказателства относно приемане и предаване на стоката, която по естеството си е родово определена вещ. Съдът е направил обобщаващ извод, че не се установява предходното придобиване, съхраняване и реалното фактически предаване на стоките от прекия доставчик на жалбоподателя, получател по доставката. За него не се явява доказан фактът и на извършено плащане по нея, понеже представеният дневен финансов отчет от ЕКАФП от 11.09.2009 г. няма необходимото съдържание, за да се установи от кого и за какво е извършено плащане, още повече, че между датата на издаване на фактурата и тази на дневния отчет е изминал значителен период от време. По повод счетоводното третиране на доставката съдът прави извод, че наличието на счетоводна отчетност на двете страни по доставката не означава, че е налице изпълнение по нея и конкретно от сочения пряк доставчик. Съдът подробно е обсъдил и аргумента на дружеството - жалбоподател, според който реалността на доставката се установява от извършена последваща вътреобщностна доставка. Според него спорно е придобиването на процесните платове от конкретния доставчик, а не въобще придобиването на такава стока, поради което и извършването на последваща доставка със същия предмет в срок от седем месеца след обсъжданата доставка, не може да бъде тълкувано в полза на задълженото лице. Касационното възражение в тази част на спора не е конкретизирано, а е насочено към твърдения за допуснати нарушения от страна на съда, поради некредитиране на изслушаната съдебно-икономическа експертиза и нарушаване принципа на служебното начало, поради неуказване на страната за факти и обстоятелства, които следва да бъдат конкретно установени, както и на принципа за добросъвестно и обективно водене на процеса. Направеното оспорване е неоснователно, понеже експертът като е отговорил на поставените задачи е приел, че счетоводството на ревизираното дружество, както и това на прекия доставчик, са водени редовно, което не означава, че процесната доставка е реално осъществена. Правилна е преценката на съда при събраните по делото доказателства, че тя е нереална. От поставените задачи на експертизата следва да се направи извод, че жалбоподателят е имал яснота относно спорните правнорелевантни факти, което не освобождава съда от задължението да прилага в дейността си уредените принципи при водене на съдебното производство в ДОПК и АПК. Нарушаване на последните трудно може да се обоснове, видно и от съдържанието на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт, в който, освен конкретната страна по спора, е направено подробно изложение относно приложените правни разпоредби. Следва да се има предвид, че на експерта в тази част на спора са поставени задачи единствено по повод счетоводното третиране на доставката при ревизираното лице и при доставчика и доколкото тезата е за редовно водено счетоводство, което прави същата реална. Обжалваното решение е правилно в тази част на спора. По повод претендираното право на данъчен кредит по фактура № 753 от 29.06.2009 г., издадена от "Сирма Приста" АД с предмет 18 600 кг сухо мляко. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора и в тази му част, и конкретно представените доказателства от самото ревизирано дружество, както и тези по повод осъществената насрещна проверка на акционерното дружество, пряк доставчик. Според съда те не установяват реалното осъществяване на процесната доставка, като чрез тях се установява, че прекият доставчик към момента на твърдяното извършване на същата е разполагал със складови площи и транспортни средства, които позволяват да се реализира транспортирането на стоките и съхраняването им по повод предходни доставки. Констатира се също, че през процесния период това дружество е разполагало с необходимия персонал. Прави уточнение, че се явява доказано предходното придобиване по повод спорната фактура, от предходния доставчик "Стефани трейдинг" ЕООД. Не се явява доказано прехвърлянето на собствеността по процесната доставка, както и извършено плащане по повод на нея. По повод първия факт съдът обсъжда доказателствената сила на представения приемо-предавателен протокол от 29.06.2009 г. като частен свидетелстващ документ, който е оспорен, както и неустановяване на неговата истинност поради неангажиране на доказателства от страна на жалбоподателя, който го представя, носи доказателствената тежест и който ще черпи изгодни правни последици от него. Този извод е по повод подписа на Георги Митев, като представеният документ според съда не се явява годен да докаже извършване на индивидуализацията на стоката, респективно прехвърлянето на правото на собственост върху нея. Съдът обсъжда и недоказване на твърдението, че същият е бил представен още в ревизионното производство. Не се установява такова прехвърляне на собствеността и при последваща продажба от страна на ревизираното дружество на SC "ALLPRO" SKL - Румъния. Във връзка с нея съдът излага подробни съображения относно невъзможността обсъжданата доставка да бъде свързана с последващата продажба, като анализира фактура № 3 от 30.07.2009 г. и преди всичко спецификацията към нея и приемо-предавателен протокол, както и договора за покупко-продажба от тази дата. Посочените писмени документи (спесификация и протокол) според него не са редовни, като не се установява тяхната истинност (вярност и автентичност). По повод на договора се позовава на постъпилата информация от румънската данъчна администрация. По отношение на втория факт, плащането по доставката, съдът приема, че той също не е доказан, понеже не са ангажирани доказателства както от дружеството - жалбоподател, така и от доставчика, а само извлечения от счетоводни регистри. В хода на съдебното производство са представени 4 броя свидетелства за регистрация на ЕКАФП, собственост на доставчика, регистриран през 2005 г. и намиращ се в офис на дружеството, а не в търговски обект. Представени са два броя фискални бонове от 9.09.2009 г. и от 13.08.2010 г., издадени на дати следващи процесната фактура и след значителен период от време, към който момент процесната ревизия е била възложена и ревизираното дружество уведомено. За да се обоснове, съдът подробно е обсъдил и прилагането на чл. 25 от ЗДДС и конкретно, че към датата на сключване на договора от 29.06.2009 г., която дата е и тази на издаване на фактурата, няма настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС няма право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Според него от съдържанието на чл. 4 и чл. 5 от договора може да се направи извод, че е уговорен един и същ момент на прехвърлянето на собствеността и предаването на вещта, и това е подписването на спецификацията от ревизираното дружество към негов евентуален съконтрахент. Доколкото се застъпва тезата, че това е SC "ALLPRO" SKL - Румъния, то данъчното събитие с оглед на чл. 25 от ЗДДС е настъпило на 30.07.2009 г., съгласно договор с това дружество от тази дата и фактура № 3 от 30.07.2009 г., което обосновава и издаването на представените два фискални бона от 9.09.2009 г. и от 13.08.2010 г. Няма данни за извършено преди тази дата авансово или пълно плащане на доставката, което да обоснове прилагането на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, поради което и с оглед на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС възниква задължение за начисляване на данъка и упражняване на правото на данъка кредит по реда и срока на чл. 72 от ЗДДС. Начисляването на данъка и упражняването на правото се явява преждевременно. Обжалваното решение е правилно постановено, като следва да се приеме, че правилно е било позоваването на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, както и че не намира приложение чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Правилно е ценен като доказателство приемо-предавателния протокол от 29.06.2009 г., доколкото не е установено, че лицето Георги Митев е подписал същия. Касационното възражение е насочено към неправилното според касатора изключване от доказателствата по делото на събраните в ревизионното производство частни документи, понеже същите не са оспорени от приходната администрация. Същото е неоснователно, като съдебната практика е приела, че дори да не са оспорени в съдебно заседание по приложимия процесуален ред, фактът, че частните свидетелстващи и диспозитивни документи не са кредитирани от административния орган ги прави оспорени от него. Преценяването им в съдебното производство е във връзка с останалите данни по делото, съответно с останалите събрани доказателства. Неоснователно е касационното възражение относно позоваването на чл. 177 от ЗДДС в мотивите на съдебния акт, понеже такова обсъждане на посочената разпоредба не е направено от съда и преценяването й не е свързано със спора в тази му част. По повод третия спорен момент относно начислен ДДС за данъчен период м. 06.2009 г. върху стойността на декларирана от дружеството вътреобщностни доставки към SC "ALLPRO" SKL - Румъния, в размер на 26 883.17 лв., на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора и конкретно, че ревизираното дружество е декларирало вътреобщностни доставки, по повод издадени от него фактури № 1 и № 2 от 6.06.2009 г. към посоченото дружество, с предмет на доставките различни видове платове на обща стойност от 134 415.87 лв. Не е било спорно между страните, че двете страни по доставките са регистрирани лица по ЗДДС, респ. извършена е валидизация на VIN на румънското дружество и е установено, че идентификационният номер е валиден и дружеството е регистрирано в Румъния. Доставките са декларирани като вътреобщностни по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Съдът конкретно е посочил събраните в административното и съдебното производства доказателства по повод извършването на процесните две доставки, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 45 от ППЗДДС. Отграничил е основният спорен момент и е приел, че ревизираното дружество не е доказало, че стоките, предмет на доставките са транспортирани от РБългария до РРумъния. Представените 2 броя CMR от 11.06.2009 г. не представляват годни доказателства за извършен транспорт, понеже същите съдържат извършена заверка в кл. 24 от получателя на стоките, чрез полагане на подпис и поставяне печат на румънското дружество. От същите, както и от останалите документи, приемо-предавателни протоколи, обаче, не се установява кое всъщност е физическото лице, което е договаряло и приемало изпълнение по доставките от негово име, респ. дали е било упълномощено затова. Тази преценка според съда се основава на обстоятелството, че процесните фактури не съдържат подпис за получател, както и че съгласно данните от SCAC 2004, реф. № E BG RO 20091207 004097 003466xm лицето Крету Робърт Даниел е отрекло да има качеството управител на SC "ALLPRO" SKL - Румъния. Впоследствие то е заявило, че е излъгало. Според същите на дружеството е извършена предходна ревизия, която установява, че то не осъществява дейност в посочените помещения, започнало е съдебно производство за обявяването му в несъстоятелност. Този документ е оспорен, но не са представени други доказателства. Съдът е установил също, че в дневника за покупки на това румънско дружество са посочени фактурите с номера и дати като на процесните и доставчик, ревизираното и задължено дружество, но различни стойности и конкретно относно вида на валутата. Според него посочените CMR-а не съдържат всички реквизити, включително и за чия сметка се извършва превоза, доколкото се твърди, че е за сметка на получателя, но се извършва от трето лице. Съдът не кредитира представените доказателства и даденото обяснение от управителя на "Мото транс" ЕООД относно фактура и фискален бон от 25.11.2009 г., поради липса на изрично отбелязване, че са издадени по повод извършени през м. 06.2009 г. транспортни услуги, още повече, че са издадени след значителен период от време. Също така не дава вяра и на представените доказателства от "ДАИ" - Варна, като приема категорично, че не са ангажирани доказателства относно приемането на стоката. По повод прилагането на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС за установяване на вътреобщностните достави е направен извод, че чрез представените потвърждения, спорният факт на доказване на изпращането и транспортиране на техния предмет, не се доказва. Същите са частни свидетелстващи документи като тяхната доказателствена сила се преценява в съвкупност с останалите данни по делото, като от тях не може да се установи кой е техният автор и в какво качество, същите не съдържат и дати на издаването им. По делото според него не се явява доказано и плащането по тези фактури. Представените дневни финансови отчети от ЕКАФП от 7.09.2009 г. и от 8.09.2009 г. не се отнасят за плащания по тях, понеже те включват данъчна основа и ДДС със ставка 20 % и по този начин не могат да отразяват плащания по ВОД, които са облагаеми със ставка нула. Съдът е направил обобщаващия извод, че в производството пред него не са ангажирани никакви доказателства относно действителната представителна власт на лицето, което е подписало някои от обсъдените вече писмени документи, изходящи от SC "ALLPRO" SKL - Румъния. Касационното възражение в тази част на спора е насочено към различния подход от страна на административния орган, възприет от съда в изводите си, към доставките, по които ревизираното лице е получател и тези, по които е с качеството доставчик, връзката между тези доставки и преценяването на един и същ факт по различен начин именно с оглед на тази разлика. Това възражение е неоснователно, доколкото първата група доставки се преценяват с оглед на реалното/нереалното прехвърляне на правото на собственост върху техния предмет от конкретно посочените преки доставчици, а при втората група доставки прехвърляне собствеността върху същия предмет/или част от предмета на друг получател. Обжалваното решение е правилно и в тази част на спора. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, като на ответната страна са присъдени такива в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,