Решение № 1758 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9368/2019 г.

Решение № 1758 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9368/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ П. против решение № 1325 от 17.06.2019 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1057/2019 г., с което е отменено по жалба на В. Петрова решение № 2153-15-68 от 15.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е оставена без уважение жалбата на Петрова срещу разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01440/14.11.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ П. и преписката е изпратена на ръководителя на ПО при ТП на НОИ П. за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му в следствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът В. Петрова в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна в съдебното производство, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд е приел, че на В. Петрова следва да се зачете осигурителен стаж за времето от 07.12.2005 г. до смъртта на съпруга и 29.01.2015 г. на основание чл. 101, ал. 4 от Закона за здравето /редакция ДВ бр. 70/2004 г. /. Съгласно тази норма в приложимата редакция степента на трайно намалена работоспособност на лица, навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнено. Съпругът на Петрова е с 94, 5 % трайно намалена работоспособност видно от ЕР на ТЕЛК-общи заболявания № 3617 от 07.12.2005 г. с посочен срок на инвалидността 01.12.2008 г. Съпругът на Петрова е [дата на раждане] г. и същият е навършил 65-годишна възраст на 24.03.2007 г., към който момент не е изтекъл срока на инвалидността. Прилагайки нормата на чл. 101, ал. 4 от ЗЗ /редакция ДВ бр. 70/2004 г. / първоинстанционният съд е направил извод, че е отпаднала необходимостта от издаване на ново решение на ТЕЛК, тъй като инвалидността следва да се счита определена пожизнено. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 6 КСО в редакцията приложима към спора за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане над 90 на сто, което постоянно се нуждае от чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране, за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет. За да е приложим този текст е необходимо да са налице следните условия: лице с трайно намалена работоспособност над 90%, което постоянно се нуждае от чужда помощ; стажът се зачита на определена категория лица в случая съпруга; лицето да не е било осигурявано и да не е получавало пенсия. В случая спорът е съсредоточен върху обстоятелството относно трайно намалената работоспособност на съпруга на Петрова. Неправилно административният орган приема, че за осигурителен стаж на Петрова следва да се зачита само времето от 07.12.2005 г. до 01.12.2008 г. -крайният срок на определената с ЕР на ТЕЛК неработоспособност. За осигурителен стаж следва да се зачете целия период, пред който лицето е полагало грижи за лице с трайно намалена работоспособност, тъй като през този период същото е отговаряло на законовите изисквания за това. Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на Административен съд П. относно приложението на чл. 101, ал. 4 от ЗЗ /редакция ДВ бр. 70/2004 г. /. При навършване на 65-годишна възраст /което в случая е станало на 24.03.2007 г. -преди изтичане на срока на инвалидността/ лицата с трайно намалена работоспособност не се нуждаят от ново освидетелстване, освен по тяхно желание или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. Административният орган е следвало да приложи законовия текст и да признае на Петрова за осигурителен стаж времето от 07.12.2005 г. до смъртта на съпруга и 29.01.2015 г. При тези съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, ВАС шесто отделение