Решение № 9660 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2017 г.

Решение № 9660 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Т., гражданин на Афганистан, против решение № 759/16.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1028/2017 г. по описа на Административен съд - Х.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. Т., не се явява. Представлява се от адв. Б. Д., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение. Моли същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. И. Д., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Т., гражданин на Афганистан, срещу решение № 16218/5.09.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ . Установил е, че от изявленията на жалбоподателя, дадени в хода на проведеното интервю, е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение . Съдът е приел, че причината, поради която оспорващият е напуснал Aфганистан, е вражда с чл. на семейството му, като крайната му цел е била да достигне до Франция. Според съда причините М. Т. да напусне Афганистан са по-скоро от социално и икономическо естество, с битов характер. При тези фактически установявания съдът е заключил, че спрямо М. Т. не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци, което да обоснове наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец на чужденеца. Съдът е приел, че спрямо жалбоподателя не се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е бил принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е приел, че третата причина за предоставяне на хуманитарен статут, визирана в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, също не намира приложение в конкретния случай, като е взел предвид, че чужденецът дори не изтъква общата ситуация на несигурност като причина за напускане на Афганистан. При анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и информацията относно актуалната обстановка в Афганистан, съдържаща се в представената по делото справка вх. № МД-1154/6.10.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, съдът е извел извод, че въпреки сложността на ситуацията в Афганистан, степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и към датата на произнасяне на съда, не е на такова високо ниво, че да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. От доказателствата по делото съдът е приел, че в страната на произход обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, още повече, че е налице възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. По горните съображения Административен съд - Х. е заключил, че жалбоподателят не може да се ползва и от субсидиарната закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. П. А. съд - Х., изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от М. Т. причини да напусне страната му на произход - безработица, бедност и страх, породен от чл. на неговото семейство, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в Афганистан. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната му по произход М. Т. да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При така установената по делото фактическа обстановка, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване и на молбата на М. Т. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил или да има опасност да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. На база тези данни, както и на база справка вх. № МД-1154/6.10.2017 г. за ситуацията в страната на произход на М. Т. към 2017 г., съдът обосновано е приел, че към настоящия момент, въпреки сложността на ситуацията в Афганистан и данните за наличието на конфликти, общата политическа обстановка в страната не може да се определи като такава, представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут. След анализ на доказателствата по делото, съдът правилно е извел извод, че липсват основания да се приеме, че в Афганистан е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени, като правилно е отбелязано от съда, че чужденецът дори не изтъква общата ситуация на несигурност като причина за напускане на страната. Кандидатът не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Жалбоподателят изрично е заявил, че не е бил арестуван и осъждан в държавата му по произход и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновано съдът е приел, че степента на безогледно насилие не е на толкова високо ниво, че да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. От доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че сигурността за гражданите в държавата по произход на чужденеца е на приемливо ниво, като за чужденеца е налице възможност за вътрешно разселване, което е достатъчно основание за отказване на статут, предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Х. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение