Решение № 1693 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2016 г.

Решение № 1693 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д. Г., от с. С., общ. Н. З., против решение № 186 от 30.12.2015 г. по адм. дело № 209/2015 г. на Административен съд С., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ж-П-15#4/16.07.2015 г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - С., с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № МП- 6141#1/17.04.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С., и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му против административния акт. Ответникът по касационната жалба-Директорът на ТП на НОИ С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд С. е отхвърлил жалбата на В. Г. срещу Решение № Ж-П-15#4/16.07.2015 г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - С., с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № МП- 6141#1/17.04.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С., с което е определен размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 131,33 лева, и е присъдил разноски. За да постанови това решение съдът е приел, че не следва на В. Г. да се зачита за осигурителен стаж периода от 1.01.1998 г. до 31.12.2007 г., тъй като същият не е заверен в осигурителна книжка от контролен орган при ТП на НОИ и не са налице данни за внесени осигурителни вноски за посочения период. Съдът е приел също, че въз основа на събраните по делото доказателства не е възможно да бъде определен индивидуален коефициент на жалбоподателя за пенсия, тъй като за периода 1.08.1998 г. - 31.12.2007 г. е осъществявал трудова дейност чрез ЕТ и съответно е бил задължен да се осигурява върху избран от него месечен осигурителен доход. Липсата на данни за надлежно внесени осигурителни вноски и съответно заверен, съобразно изричното изискване на закона осигурителен стаж за период след 1.01.1997 г. до пенсионирането на Георгиев прави обективно невъзможно изчисляването на индивидуален коефициент за определяне реалния размер на пенсията за ОСВ. Така постановеното решение е правилно. Установено е по делото, че със заявление - Вх. № МП-12834 от 08.09.2014 г. по описа на ТП на НОИ-С. В. Г. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С повторно разпореждане № МП-6141#1 от 17.04.2015 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - С. на Георгиев е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 131,33 лева. Административният орган е зачел общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 29 години 10 месеца и 6 дни. Извършена е пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на В. Г. в качеството му на едноличен търговец, която дейност е упражнявал в периода 1.01.1998 г. - 31.12.2007 г. За този период не е заверен осигурителния му стаж и доход поради направена констатация, че не са внасяни осигурителни вноски след 1.08.1998 г. С Решение № Ж-П-15#4/16.07.2015 г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - С. е отхвърлена жалбата на Г. против Разпореждане № МП- 6141#1/17.04.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С.. От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че изчисления размера на пенсията е съобразена с наличните доказателства за трудов стаж. След 1.08.1998 г. до 31.12.2007 г. няма данни за внесени осигурителни вноски, което е основание да не бъде зачетен за осигурителен стаж периода от 1.01.1998 г. до 31.12.2007 г. За осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице е зачетен стажа от 8.08.1992 г. до 31.12.1997 г. с продължителност 5 г. 4 м. и 23 дни. Пенсията на Г. за осигурителен стаж и възраст не е определена в окончателен размер, предвид липсата на заверена осигурителна книжка. Експертът заключава, че не е възможно да бъде определен индивидуален коефициент на жалбоподателя за пенсия, тъй като за периода 1.08.1998 г. - 31.12.2007 г. липсват данни за надлежно внесени осигурителни вноски и съответно заверен, съобразно изричното изискване на закона осигурителен стаж. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че в случая размерът на пенсията е правилно определен с оглед обективната невъзможност за изчисляването на индивидуален коефициент, за определяне реалния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Г. за времето, през което не са внесени осигурителните вноски. Механизмът за изчисляване на индивидуалния коефициент за определяне на пенсията в реален размер изисква лицето да представи надлежен документ относно размера на осигурителния доход за упражнявана от него дейност като самоосигуряващо се лице, в случай, че този доход е реализиран след 1.01.1997 г. и върху него се дължат осигурителни вноски. След като жалбоподателят не представя заверена осигурителна книжка, тъй като не е внесъл и няма възможност да внесе дължимите осигурителни вноски, осигурителен стаж за периода 1.08.1998 г. - 31.12.2007 г. не следва да се зачита. Не се налице предпоставките за определяне на пенсията в реален размер. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е неотносимо обстоятелството дали дължимите осигурителни вноски за процесните периоди, които не са зачетени за осигурителен стаж са погасени по давност, в каквато насока са наведени касационни оплаквания. Този въпрос е предмет на друго производство. При евентуална промяна на обстоятелствата пенсията на жалбоподателя подлежи на корекция. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,