Решение № 7892 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2021 г.

Решение № 7892 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2021 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт А. Лимберова, против Решение № 525/22.12.2020 г., постановено по адм. дело № 652/2020 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора, с което по жалба на А. Цонев, действащ като ЕТ "С. - А. Цонев", с: [ЕИК], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-558-0025055 от 28.09.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати на едноличния търговец сума в размер на 50, 00 лева, представляваща направените по делото разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като се твърди се, че от приложените по делото доказателства безспорно се установява наличието на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за издаване на заповед за налагане на ПАМ. Счита, че в оспорената заповед са изложени необходимите мотиви относно продължителността на срока, като е спазен и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази връзка излага, че при определяне на срока на ПАМ е направена преценка на тежестта извършеното нарушение и последиците от същото, като са изложени конкретни данни за вида и обема на търговската дейност, както и за местоположението на обекта, разнообразието и ниските цени на предлаганите стоки. Оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно съразмерността на срока, с който е наложена мярката. В заключение се иска отмяна на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "С. - А. Цонев", редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-558-0025055 от 28.09.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на ЕТ "С. - А. Цонев" е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафе-автомат, находящ се в с. Едрево, център - до пенсионерски клуб, общ. Николаево, стопанисван от ЕТ "С. - А. Цонев", с: [ЕИК], като е забранен и достъпът до обекта за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, което се явява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за прилагане на ПАМ. Нарушението се изразява в това, че при извършена на 18.09.2020 г. в 12: 30 часа проверка на обект – кафе-автомат е констатирано, че при контролна покупка на 1 брой кафе на стойност 0, 40 лeвa, платени в брой от орган по приходите, чрез поставяне на монети, преди легитимация не се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУВАС "INCOTEX FVC KL" c ИН на ФУ IN 008826 и ФП 54011932 с рег. № на ФУ в НАП 3990694. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0025055 от 18.09.2020 г. (л. 15 – л. 17), като съгласно констатациите в него при отваряне на автомата е видно, че в корпусa му има монтирано ФУВАС, но доколкото контролният дисплей е разположен вътре във ФУ, а не е изнесен на корпуса на автомата, то информация за фискалния бон не се визуализира, поради което е установено, че не е спазено изискването данните за извършената конкретна продажба да бъдат достъпни за потребителите по смисъла на чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, обаче, че процесната заповед е незаконосъобразна, предвид обстоятелството, че срокът за налагане на мярката не отговаря на тежестта на конкретното нарушение, не е съобразен с целите, които се предвиждат в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, като е нарушен и принципът за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба: чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. По делото е безспорно установено, че при извършена на 18.09.2020 г. в 12: 30 часа контролна покупка на 1 брой кафе на стойност 0, 40 лeвa, платени в брой от орган по приходите, чрез поставяне на монети в обект – кафе-автомат, за което е съставен и ПИП серия АА № 0025055 от 18.09.2020 г., е констатирано, че преди легитимация не се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУВАС "INCOTEX FVC KL" c ИН на ФУ IN 008826 и ФП 54011932 с рег. № на ФУ в НАП 3990694. При така установените факти, предвид обстоятелството, че едноличният търговец не е опровергал установената при проверката на 18.09.2020 г. фактическа обстановка, която се подкрепя и от събраните по делото доказателства, правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на мярката. В случая допуснатото нарушение не е спорно между страните. Спорен е въпросът доколко размерът на срока за прилагане на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН, и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6 от АПК. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на конкретни мотиви досежно продължителността на наложената ПАМ и несъобразяване на срока за налагане на мярката с целите, които се предвиждат в чл. 22 от ЗАНН. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Доколкото въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, като например тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, което не е сторено. В случая, в оспорената заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Независимо, че е посочено, че са съобразени тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, местоположението на търговския обект, вида и характера на търговската дейност, то посочените в тази връзка релевантни факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. Изложените аргументи досежно продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани, формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това какъв е оборотът на кафе-автомата на самообслужване, находящ се в центъра на с. Едрево, до пенсионерския клуб, като по делото се представят фискални бонове и дневен отчет само за 18.09.2020 г., без да е направен сравнителен анализ с други отчетни периоди. Липсват и данни дали търговецът е извършвал друго нарушение по Наредбата, както и данни за други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани със субекта и фактическата обстановка, не става ясно защо, без да е установено, че в проверения обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби, от административния орган е определен именно този срок за промяна на организацията на дейността в конкретния обект. Единствено бланкетно посочените: местоположение на търговския обект, вида на предлаганите стоки и възможността за реализиране на значителни обороти, без конкретни доказателства, не обосновават определянето на продължителност от 14 дни за налагане на мярката. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано, не следва да игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. Не налага на извода за законосъобразност на определения срок и довода, че същият е необходим за за възстановяване на нарушения ред на държавно управление, тъй като изисква единствено изнасяне на наличния в устройството контролен дисплей на определеното му за това място. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение