Решение № 50001 от 5.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2111/2022 г.

Решение № 50001 от 5.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2111/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на "ТИТАНИУМ" АД -в ликвидация ЕИК[ЕИК] на решение № 283/28.04.2022 г. по т. д. № 611/2021 г. на САС, ТО, Пети с-в в частта, с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 260357 от 04.03.2021 по т. д. № 8215/2013 г. на СГС, ТО в частта, с която е бил прогласен за нищожен, поради неговата привидност, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008 г. на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. № 18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24.03.2008 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и материално правна незаконосъобразност: необсъждането от страна на съда на оплакването на тази страна във въззивната й жалба за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК от страна на първоинстанционния съд при разглеждане и решаване на спора, доколкото в разрез с цитираните процесуални норми, съдът е приел, че процесният договор е нищожен като сключен привидно, без да са били изпълнени фактическите състави на същите. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на КЖ. С определение № 50582 от 07.11.2023 г. постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на обжалваното решение с константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК относно това, длъжен ли е въззивният съд да формира своите изводи въз основа на всички събрани доказателства, и да обсъди в мотивите си доводите на страните и всички оплакванията на въззивния жалбоподател. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: Неоснователно е оплакването за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, от тук - и на обжалваното въззивно решение, доколкото същото е постановено по спор относно недействителността на договор за покупко-продажба, страна по който е предявилия иска "ВИК ИНВЕСТМЪНТ"ЕООД -продавач и "ТИТАНИУМ" АД -в ликвидация-купувач. Евентуални последващи разпореждания с имота не водят до извод за липса на правен интерес от така предявения иск, доколкото целената по този иск защита на правата на продавача, в случай на недействителност на тази сделка, би могла да има значение и за последващите разпоредителни сделки със същия имот. При постановяване на въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, съдебният състав на САС е изложил следното: Приел е, че жалбата на ответника срещу основното, постановено по делото първоинстанционно решение в частта му, с която е прогласена за нищожна процесната сделка, като привидна се явява е неоснователна. Неоснователно, според съда, е оплакването, базирано на твърденията за неправилност на изводите на съда в решението в тази им част, поради неизследване на въпроса за точният начин, по който цената е заплатена. Съдът се е позовал на това, че именно върху ответника тежи установяването на тази част от релевантните за спора факти и същите са останали неустановени, на негово разположение са били всички процесуални способи да излага твърдения в тази насока и да ги доказва, от друга страна. Според въззивния съдебен състав, първоинстанционният съд е формирал извод за наличието на претендираната от ищеца привидност на сделката не поради простото неплащане на цената, в какъвто смисъл само би било основателното оплакване в жалбата досежно значението на това неплащане, само като неизпълнение на отделно договорно задължение на купувача, а на цялостен анализ на всички доказателства по делото, сочещи в съвкупност на липсата на намерение у страните да бъдат обвързани с конкретният, правен ефект на процесната сделка, от който комплекс простото неплащане на цената е само един елемент. Според настоящия съдебен състав на ВКС, Първо т. о. обжалваното решение на въззивния съд се явява незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в допусната до касационно разглеждане част по следните съображения: От страна на ТИТАНИУМ" АД -в ликвидация, в първото проведеното по делото о. з. пред СГС и било изрично направено възражение за недопускане на установяване с гласни доказателства, че изразеното в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008 г. на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. № 18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24.03.2008 г. e привидно, като страната-ответник по иска се е позовала на принципната забрана за това в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК и на ограничените хипотези, в които само по изключение това е допустимо, уредени в чл. 165, ал. 2 ГПК и които не са налице в процесния спор. Във въззивната жалба на ТИТАНИУМ" АД - в ликвидация изрично са изложени конкретни оплаквания, че първоинстанционния съд е пропуснал да вземе в предвид приложението на горецитираните съдопроизводствени правила. Константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК - цитираното в КЖ: Р № 173/03.01.2016 г по т. д. № 1689/2015 г. на Второ т. о. и посочените в него множество решения на ВКС, постановени по същия ред относно това, длъжен ли е въззивният съд да формира своите изводи въз основа на всички събрани доказателства, и да обсъди в мотивите си доводите на страните и всички оплакванията на въззивния жалбоподател, дава категоричен положителен отговор на този правен въпрос. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени на основание чл. 281, т. 3 и делото, при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се съобрази с указанията на ВКС дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона като извърши съответните процесуални действия по обсъждането на съответните оплаквания във ВЖ и наведените доводи от страна на "ТИТАНИУМ" АД -в ликвидация за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК при постановяване на обжалваното с ВЖ първоинстанционно решение в частта, с която е бил прогласен за нищожен, поради неговата привидност, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008 г. на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. № 18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24.03.2008 г. По отношение на разноските в настоящото производство: Приложима е разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение