Решение № 5361 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16839/2013 г.

Решение № 5361 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16839/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Велико Търново и Красимир Косев - служител в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Велико Търново, чрез юрк. Байчева, срещу решение № 551/28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 6/2013 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново, с което е отменено разпореждане от 27.12.2012 г. на полицейски орган - служител на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Велико Търново за прилагане на принудителна административна мярка "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Твърди допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност на съдебния акт и се претендира отмяната му. Ответната страна - Пенчо Стойков Коджабашев, от гр. Велико Търново, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. С оглед направените касационни възражения и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, съобрази следното: За да отмени обжалваната принудителна административна мярка (ПАМ) първоинстанционният съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП е приел, че за прилагането й не е необходимо издаване на писмена мотивирана заповед, респ. същата може да се издаде и с устно нареждане на съответните оправомощени лица. На тази база и при липсата на представени доказателства от страна на органа относно наличието на предпоставки за издаването на акта, а именно - нареждане за преместване неправилно паркирано ППС от оправомощено за това лице, съдът е отменил разпореждане, издадено от служител в сектор "Пътна полиция" ("ПП") - ОДМВР, Велико Търново. С депозираната жалба касаторите твърдят допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределена доказателствена тежест относно факта на авторство на оспорения административен акт - разпореждане за преместване на ППС. Наред с това поддържат, че съдът е постановил решението си при неустановена фактическа обстановка, а именно - по чие нареждане служителите на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ("ОДПГ") ЕООД са извършили преместването на паркирания автомобил. След като по делото няма данни определеният по график служител на ОДМВР - Велико Търново да извършва съвместна дейност със служители на "ОДПГ" ЕООД, да е издавал разпореждане за преместване на автомобила, то делото е следвало да бъде прекратено, като наместо това съдът е отменил несъществуващо разпореждане. С оглед релевантните за спора факти и направените касационни оплаквания, следва да се посочи, че Върховният административен съд вече е имал възможността да се произнесе, че за прилагане на ПАМ законът не изисква писмена форма за валидност на акта, но същата следва да бъде разпоредена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, такива са ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. За принудителните мерки по чл. 171, т. 5, б. "б" и б. "в" ЗДвП, това са органите по чл. 168 ЗДвП - длъжностни лица, определени от администрацията, управляваща пътя. Виж решение № 5459 от 18.04.2013 г. по адм. дело № 795/2013 г., решение № 6816/20.05.2013 г. по адм. дело № 4148/2013 г., решение № 5353/26.04.2010 г. по адм. дело № 16416/2009 г., определение № 1157 от 29.01.2014 г. по адм. дело № 823/2014 г. и др. При това положение правилно АС - Велико Търново е приел, че и устното разпореждане представлява годен за контрол административен акт. По силата на чл. 170 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В този смисъл, действително в тежест на административния орган е да докаже съществуването на материалноправни предпоставки за издаване на оспорения акт, както и спазването на условията за законосъобразност на същия. Следва обаче изрично да се отбележи, че първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу даденото разпореждане и иск за вреди по чл. 1 ЗОДОВ, произтичащи от незаконосъобразно преместване на ППС. Предпоставка за законосъобразността на преместването на неправилно паркирано ППС по силата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП е наличие на разпореждане от оправомощено за това лице. Респ. впоследствие решаващ за спора момент е дали източникът на вреди е административният акт - разпореждането за преместване на паркирано ППС или, ако подобно разпореждане не съществува - липсва и основание за ангажиране отговорността на службите за контрол по ЗДвП. При тази хипотеза би се наложил извода, че са налице действия, осъществени от служители на "ОДПГ" ЕООД, без правно основание, поради което следва те да се квалифицират като източник на вреди. Действително жалбата (с характер на искова молба) е насочена срещу "Задължително разпореждане на дежурен на 27.12.2012 г. ОДП В. Търново". След като ищецът е преценил, че това е ответникът в производството, съдът следва да установи налице ли са гореописаните предпоставки за ангажиране отговорността му. Несъмнено първото обстоятелство, което съдът следва да установи, преди да упражни преценка за законосъобразност е именно - съществува ли подобен акт (разпореждане, мотивирана заповед и пр). В този смисъл, ако установи, че такова разпореждане липсва, то следва да отхвърли иска като неоснователен. В рамките на касационното оспорване процесуалният представител на жалбоподателите твърди, че разпореждането за преместване на ППС не е издавано от служител на ОДМВР. Видно от представения по делото констативен протокол на "ОДПГ" ЕООД за преместване на процесното МПС, не става ясно по чие разпореждане служителите на предприятието са извършили преместването. От данните по делото, в частност Разпореждане № К-22388/21.12.2012 г. на началник отдел "ОП" към сектор "ПП" на ОДМВР следва, че за служител, определен да работи съвместно със служители на "ОДПГ" ЕООД по репатриране на неправилно паркирани МПС на въпросната дата е бил определен Красимир Косев. Като дежурен в ОДМВР на въпросната дата, без да изиска надлежни доказателства, съдът е приел Валентин Генов. От показанията му в съдебно заседания (л. 56) става ясно, че той самият не е издавал въпросното разпореждане, като от проведен разговор с патрулиращия с екипите на "ОДПГ" ЕООД Красимир Косев е разбрал, че процесният автомобил не може да бъде репатриран, т. к. на мястото няма пътни знаци, забраняващи паркирането му. В посочения Констативен протокол № 544/27.12.2012 г., съставителят му - служител на "ОДПГ" ЕООД е посочил, че разпореждането за преместване е по нареждане на дежурен ОДП - Велико Търново, което се опровергава от представените от ответната страна писмени доказателства. От така нелогично установената фактическа обстановка, без допълнително извършени фактически установявания, първоинстанционият съд е формулирал извода, че в тежест на органа е да установи законосъобразността за издаденото от него разпореждане. Това принципно положение в административния процес обаче може да намери проявление само, когато такъв акт съществува. По делото обаче липсват подобни данни. Напълно необосновано съдът приема, че подобно разпореждане е издавано от служител на ОДМВР. И тук е допуснато твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Незаконосъобразно съдът е вменил на посочения в жалбата ответник тежестта на доказване относно законосъобразността и съществуването на издадено устно разпореждане. В аналогична хипотеза, органът не следва да доказва и установява, че е издал подобен акт, още повече, когато твърди, че не е издавал същият. За да ангажира отговорността за вреди от незаконосъобразен акт, ищецът следва да докаже съществуването на такъв акт, така че да може първо, да се прецени законосъобразността му и второ, да се ангажира отговорността на издателя на акта. Фактът, че органът не доказва авторство на акта, не означава незаконосъобразност на същия, а поражда съмнение изобщо за съществуването на подобно разпореждане, което е необходима материалноправна предпоставка по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка съдът не е провел разпити нито на служителите на "ОДПГ" ЕООД, нито е изискал и приложил необходимите доказателства относно това кой служител е бил определен за дежурен на въпросната дата, кой е издал разпореждането за репатриране, респ. издавано ли е въобще подобно разпореждане. Липсата на разпореждане в случая не означава незаконосъобразност на административния акт, както неправилно е приел първоинстационният съд, а означава липса на акт - източник на вреди. И като следващ правен извод, означава липса на предпоставки за ангажиране отговорността на посочения в иска ответник. Поради това установяването на описаното обстоятелство е от съществено значение за случая. Още повече, когато представителят на ОДМВР категорично заявява, че не е издавано разпореждане, нито от дежурния служител, нито от патрулиращия съвместно с екипите на "ОДПГ" ЕООД. Твърденията на процесуалния представител на ОДМВР, дадени в писмено становище по първоинстанционната жалба са, че оперативен дежурен в ОДМВР на въпросната дата е бил инспектор Калин Пандъков. Паралелно с това, в заседанието по делото от 26.06.2013 г., като свидетел е разпитан дежурният инспектор Валентин Генов - началник на група в сектор "Пътна полиция", за който в предходното заседание от 17.04.2013 г. съдът е приел, че е ответник (л. 50, гръб). На трето място, с определение по хода № 401/28.06.2013 г., по делото е заличен "Дежурният" на въпросната дата, а на негово място конституиран - "Служител на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР, който е бил определен за работа с "ОДПГ" ЕООД на 27.12.2012 г.". В тази връзка е неясно кого установява съдът като компетентен да издаде разпореждане за преместване и кого, като издал разпореждането. Неясно е и кое лице е било дежурно на посочената дата, за да се установи (след като в Констативния протокол е цитирано като издател на разпореждането), издавал ли е всъщност подобно разпореждане. Въпросът, издавано ли е въпросното разпореждане е напълно неизследван. Налице е смесване на понятията - нарушена компетентност относно волеизявлението и липса на волеизявление, като основание за отпадане на отговорността. Същото обстоятелство намира отражение във факта, че веднъж като ответник е конституиран дежурният, без да е установено докрай кой всъщност е бил дежурен, на следващо място като ответник е конституиран определеният за съвместно патрулиране с екипите на "ОДПГ" ЕООД. При новото разглеждане на делото съдът следва ясно да установи съществува ли административен акт, на базата на който е извършено репатриране на автомобила и при положителен отговор - кой е неговият автор. Респ. - впоследствие да прецени посоченият в иска ответник може ли да бъде субект на отговорността по ЗОДОВ. Идентифицирането на самоличността на постановилото ПАМ длъжностно лице в това му качество е предпоставка за решаването на спора по същество, т. к. по този начин се установява пасивно легитимираният административен орган, постановил обжалвания административен акт. Пасивната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на делото с оглед действието на субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт. При невъзможност да се установи факта на издадено устно разпореждане за преместване на ППС от служител на ОДМВР и с оглед безспорното обстоятелство е, че автомобилът на Пенчо Стойков Коджабашев е принудително преместен на 27.12.2012 г. от служители на "ОДПГ" ЕООД, гр. Велико Търново, именно това дружество следва да бъде конституирано като надлежен ответник в производството. На следващо място, съдът следва да прецени законосъобразността на акта, съобразно правилата на АПК и съответния материален закон, така че да може да бъде ангажирана отговорността на ответника. В заключение, при постановяване на диспозитив на съдебното решение, съдът следва ясно да индивидуализира отменителното си волеизявление. Показателен за неяснотата относно предмета и същността на производството е формираният от първоинстанционния съд диспозитив - "Отменя разпореждането от 27.12.2012 г. на полицейски орган - служител на сектор "Пътна полиция при ОДМВР...". Следва да се подчертае, че орган и служител са различни като същност и съдържание понятия, още повече с оглед функциите по упражняване на публично-правни правомощия. Разликата между орган и служител в административното право е аналогична с разликата между юридическо и физическо лице в гражданското право. Доколкото едното може да изпълнява и участва в осъществяването на компетенциите на другото, това е и единствената прилика помежду им. Трябва да се има предвид обаче, че физическото лице - служител не е и не може да бъде субект на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 205 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,