Решение № 1798 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9274/2020 г.

Решение № 1798 от 11.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9274/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната срещу Решение № 95/25.06.2020 г. на Административен съд (АС) – Ямбол постановено по адм. дело № 88/2020 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната и Министерство на отбраната е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател излага съображения, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че заповедта не е мотивирана правно и фактически, че е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснени факти и обстоятелства и в нарушение на целта на закона. Сочи, че неправилно съдът е приел, че в случая по отношение на отмяната на т. 3 от Заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната административният орган не може да се позове на чл. 99 АПК както и, че Министерството на отбраната (МО, Министерството) има информация за датата на изтичане на договора за военна служба на всеки един военнослужещ от българската армия. За неправилен счита извода на съда, че при обявяване на решението по адм. дело № 57/2019 г. на АС-Ямбол е следвало да се изпълни процедурата по чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и сержант Спасов да бъде възстановен реално на работа. Излага съображения, че обжалваното решение съдържа вътрешно противоречиви и неразбираеми мотиви. Моли решението да се отмени и да се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на Ж. С. срещу Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната. Не претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Калева. Ответникът по касация – Ж. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки и допълнителни писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Ников. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е следното: Ж. Спасов е приет на кадрова военна служба през 1996 г. От 2009 г. заема длъжността "завеждащ хранилище" в секция "Авиационно-артилерийско въоръжение" ("ААВ") на отделение "Логистика" във Военно формирование (ВФ) 26030 – Безмер. На 26.05.2010 г., на основание чл. 134а ЗОВСРБ във връзка с § 139, ал. 1 от Преходните и заключителни (ПЗР) на ЗОВСРБ между МО и Ж. С. е сключен Договор за военна служа № 30/26.05.2010 г. за срок от пет години. Срокът на договора е изтекъл на 26.05.2015 г. Със Заповед от 17.08.2012 г. на командира на ВВС, поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение" договорът за военна служба на Ж. С. е прекратен, същия е освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в резерва. Със влязло в сила на 27.05.2014 г. решение на съда заповедта е отменена. Със Заповед № ЛС-25/24.07.2014 г. на командира на военно формирование 26030 – с. Безмер сержант Спасов е възстановен на длъжност "завеждащ хранилище" в секция "ААВ" в отделение "Логистика" считано от 27.05.2014 г. На 18.09.2014 г. Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) отнема разрешението на С. за достъп до класифицирана информация с ниво на класификацията "Поверително". Отнемането е потвърдено с Решение № 21-ІІ/19.03.2015 г. на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Със Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. командира на ВФ 26030 – Безмер е прекратил договора за военна служба, освободил от длъжност и военна служба и зачислил в запаса сержант С.. С Решение № 64/28.04.2017 г. на АС-Ямбол постановено по адм. дело № 51/2017 г., влязло в сила на 10.06.2017 г., Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на командира на ВФ 26030 – Безмер е обявена за нищожна. Със Заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната сержант Ж. С. е възстановен на заеманата преди освобождаването му длъжност във ВФ 26030 – Безмер, считано от 10.06.2017 г. Считано от същата дата е освободен от заеманата длъжност и е взет в разпореждане на министъра на отбраната по специален щат А-918, считано от 10.06.2017 г. Със същата заповед командира на ВФ 26030 – Безмер е оправомощен да назначи сержант Спасов на заеманата преди освобождаването му длъжност, след издаване на изискващото се разрешение за достъп до класифицирана информация на ниво "Поверително". Със Заповед № ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ 26030 – Безмер договора за военна служба на сержант Спасов е прекратен, същият е освободен от длъжност и от военна служба и се зачислява в запаса, считано от 26.05.2015 г. Като причина се сочи изтекъл срок на договора за военна служба и след като в законоустановения срок нито една от страните не е отправила предложение до другата за удължаването му. С Решение № 98/15.05.2019 г. на АС – Ямбол постановено по адм. дело № 57/2019 г. Заповед № ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ 26030 – Безмер е обявена за нищожна. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая и в нарушение на целта на закона. По отношение на т. ІІ от процесната заповед е изложил съображения, че в конкретния случай няма основание административният орган да се позовава на приложението на чл. 99 АПК, тъй като е изтекъл срока визиран в чл. 102, ал. 1 АПК. За неправилно е приел позоваването на министъра на отбраната на чл. 99, т. 2 АПК, тъй като не можело да се приеме, че издадените от МО заповеди, договори и др. са нови писмени доказателства. Приел е, че е останал неизяснен от административния орган въпроса за разпореденото в т. 3 на Заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната. Счел е, че с оглед тази заповед сержант Спасов е следвало да бъде възстановен, като се сключи нов договор за военна служба, тъй като Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на командира на ВФ 26030 – Безмер е издадена преди да изтече договор № 30/26.05.2010 г. Извел е извод, че вземането в този щат през 2017 г. предполага сключване на нов договор или допълнително споразумение към стария такъв, след като е разпоредено назначаване от министъра на отбраната, след издаване на разрешение за достъп но класифицирана информация, което е осъществено. Приел е, че фактическото и правно основание, на които се позовава ответника в оспорената заповед и в становището си по делото - че е изтекъл срокът на Договор за военна служба № 30/26.05.2010 г., биха били приложими, ако не съществуваше в правния мир Заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната. Изложил е съображения, че при издаване на процесния акт административният орган е нарушил чл. 35 АПК. Заповедта е изцяло в противоречие с основни принципи в АПК, нарушението на които е особено съществено и е довело до нарушаване правото на защита на оспорващия. Посочил е, че от административния орган е останал неизяснен и въпросът, защо с т. 1 на оспорената заповед е обявено Решение № 98/15.05.2019 г. на АС -Ямбол, постановено по адм. дело № 57/2019 г., влязло в сила на 04.06.2019 г., без сержант Спасов реално да е бил възстановен на работа, което противоречи на разпоредбите на чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ и чл. 98, ал. 2, т. 1 и ал. З от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ). С процесната заповед е отменена т. 3 от Заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната, но не и т. 1 и т. 2, което означавало, че сержант Спасов все още е в този щат, или най-малкото е бил в него през периода от 10.06.2017 г. до датата на която е получил атакуваната заповед - 25.03.2020 г. поради което сержант Спасов близо три години е в щат на МО без договор. Приел е, че поради вземането му в специален щат А-918 на министъра на отбраната, изтичането на Договора за военна служба № 30/26.05.2010 г. не следва да се използва като аргумент за ново поредно уволнение. Извел е и извод, че оспорената заповед е немотивирана правно и фактически, което на основание чл. 146, т. 2 от АПК е абсолютно основание за отмяна на същата. Решението е недопустимо в частта му, с която се отменя Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната в частта й по т. І и ІІ, а в частта му, с която се отменя Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната в частта й по т. ІІІ, е неправилно по следните съображения: Предмет на контрол пред АС – Ямбол е Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната. Същата съдържа три точки. С т. І е обявено Решение № 98/15.05.2019 г на АС-Ямбол по адм. дело № 57/2019 г., влязло в законна сила на 04.06.2019 г., с което е прогласена за нищожна Заповед № ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ 26030 – Безмер. С т. ІІ е отменена т. 3 от Заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната. С т. ІІІ е прекратен договора за военна служба, освободен е от военна служба и е зачислен в запаса, считано от 26.05.2015 г. сержант Ж. С. – взет в разпореждане по специален щат № А-918 на министъра на отбраната, на работа и доволствие във ВФ 26030- Безмер. Като мотив е посочено, че срокът на договора за военна служба на сержант Спасов е изтекъл на 26.05.2015 г. след като в законоустановения срок по чл. 66, ал. 1 ППЗОВСРБ до 26.02.2015 г. нито една от страните не е отправила предложение до другата за удължаване на срока му. Като правно основание за разпореденото в т. ІІІ на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 1 а и чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, чл. 66, ал. 1 и ал. 4 и чл. 75, т. 2 ППЗОВСРБ и във връзка с Решение № 98/15.05.2019 г. на АС - Ямбол по адм. дело № 57/2019 г. Съгласно чл. 145, ал. 2 АПК административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Процесната заповед съдържа три самостоятелни точки, представляващи разпоредителната част на акта, поради което при обжалването й в цялост съдът е длъжен да изследва допустимостта на жалбата по отношение на всяка една точка. Точки І и ІІ на Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната не засягат правата и законните интереси на жалбоподателя С., поради което същият няма правен интерес да ги обжалва и жалбата му срещу заповедта в тази й част, е недопустима. Съгласно чл. 98, ал. 3, изр. 1 ППЗОВСРБ длъжностното лице, имащо право да възстанови военнослужещия, издава заповед, с която обявява решението на съда и възстановява военнослужещия на длъжност считано от влизането в сила на съдебното решение. С т. І на процесната заповед, в изпълнение на предвиденото в чл. 98, ал. 3, изр. 1 ППЗОВСРБ, е обявено влязло в сила съдебно решение. Предвид обстоятелството, че с обявеното съдебно решение е прогласена за нищожна Заповед ЛС-22/12.09.2017 г. на командира на ВФ 26030 – Безмер, не е постановено възстановяване на длъжност на сержант Ж. С., каквото е второто изискване на разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ППЗОВСРБ. Нищожната заповед не поражда правно действие, поради което за органа не е налице задължението по чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ. Сержант С. се счита за възстановен на длъжност, съобразно Заповед № КВ-288/13.07.2017 г. на министъра на отбраната. По силата на същата заповед той се счита и за освободен от заеманата длъжност и взет на разпореждане по специален щат № А-918. Обявяването на съдебното решение е в интерес на Ж. С.. По отношение на т. ІІ от заповедта. Отменената т. 3 от Заповед КВ-288/13.07.2017 г. гласи следното: "Оправомощавам командира на военно формирование 26030 – Безмер със своя заповед да назначи сержант Ж. С. на длъжността "Завеждащ хранилище" в секция "Авиационно-артилерийско въоръжение" на отделение "Логистика" във Военно формирование 26030 – Безмер, след издаване на изискващото се разрешение за достъп до класифицирана информация на ниво "ПОВЕРИТЕЛНО"". Заповедта има характер на акт за делегиране на правомощия, предвид разпоредбата на 146 ЗОВСРБ. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите е посочено, че делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. Прекратяване делегирането на правомощия не представлява отмяна на влязъл в сила административен акт, за да се преценява наличието на основания по чл. 99 АПК и спазването на сроковете по чл. 102 АПК. Следва да се посочи, че в заповедта органа никъде не се е позовал на разпоредбите на чл. 99 и сл. АПК. Изложените от първоинстанционния съд съображения са във връзка с доводите на ответника в производството и са неправилни, тъй като не отчитат характера на акта в тази му част. В правото на органа, който е делегирал правомощия е да ги оттегли във всеки един момент. От отмяната на делегирането на правомощия не се засягат правата и интересите на С.. Адресат на заповедта в тази част е само командира на ВФ 26030 – Безмер. Не може да се сподели тезата на решаващия съд, че се предполага сключване на нов договор или допълнително споразумение към стария такъв, след като е разпоредено назначаване от министъра на отбраната, след издаване на разрешение за достъп но класифицирана информация, което е осъществено, тъй като това становище не се подкрепя от нормативната уредба – чл. 66 ППЗОВСРБ. По изложените съображения обжалваното решението в частта, в която се отменя Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната в частта й по т. І и ІІ като недопустимо ще следва се обезсили и производството по делото да се прекрати. С оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК решението в тази му част няма характер на определение и не следва да подлежи на обжалване. По отношение на заповедта в частта й по т. ІІІ. Съдът е изяснил релевантните факти по делото, като по фактическите му установявания не се спори между страните, но неправилно е интерпретирал същите и е достигнал до погрешни правни изводи. Неправилен е изводът му, че заповедта е немотивирана правно и фактически. Обратното – посочени са както фактическите, така и правните основания за издаването й, които си кореспондират. Анализът на нормативната уредба съдържаща се в Глава седма на ЗОВСРБ показва, че постъпването на военна служба е в резултат на сложен фактически състав – сключване на договор за военна служба и след това издаване на заповед за приемане на военна служба и назначаване. Правоотношението по изпълнение на военна служба се прекратява също в резултат на сложен фактически състав – прекратяване на договора за военна служба – на някое от основанията предвидени в чл. 161 – чл. 166 ЗОВСРБ и издаване на заповед за освобождаване от военна служба. Съгласно чл. 162, т. 1 а ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Съгласно чл. 170, ал. 1, т. 3 с. з. в този случай договорът за военна служба се прекратява от датата на изтичане на уговорения срок. С оглед така очертаната правна рамка следва да се прецени дали с процесната заповед законосъобразно е прекратен договора за военна служба на сержант С., същият е освободен от военна служба и е зачислен в запаса считано от 26.05.2015 г. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че срокът на Договор за военна служба № 30/26.05.2010 г. сключен между Ж. С. и МО, е изтекъл на 26.05.2015 г. Това е датата на изтичане на уговорения срок и с оглед предвиденото в чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ това е датата, от която се прекратява договора за военна служба по силата на закона. В чл. 66, ал. 1 ППЗОВСРБ е предвидено, че не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание. В процесния случай се установява, че със Заповед № К-518/17.08.2012 г. на сержант С. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", което е отменено с влязло в сила на 27.05.2014 г. съдебно решение. Със Заповед № ЛС-25/24.07.2014 г. сержант Спасов е възстановен на длъжност считано от 27.05.2014 г. Към този момент договорът му за военна служба е бил действащ. На 18.09.2014 г. на сержант С. е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, което отнемане е потвърдено Решение № 21/19.03.2015 г. на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Със Заповед № ЛС-16/16.04.2015 г. на командира на ВФ 26030 на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 165, т. 7 ЗОВСРБ - поради отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация е прекратен договора за военна служба на сержант Ж. С., същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. Към датата на издаване на тази заповед договорът за военна служба на С. не е бил изтекъл, но е бил изтекъл срокът по чл. 66, ал. 1 ППЗОВСРБ (най-късно до 26.02.2015 г. всяка от страните е можела да отправи предложение за удължаване срока на договора). Между страните не се спори, че в този срок нито МО, нито сержант Ж. С. е отправил предложение до другата страна за удължаването му. Предвид чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ и чл. 64, ал. 4 ППЗОВСРБ Договор № 30/26.05.2010 г. е прекратен считано от 26.05.2015 г. По аргумент от чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ издадената заповед за прекратяване на договора за военна служба, поради изтичане на уговорения срок има констативно, а не конститутивно действие. Издаването на последващите Заповед ЛС-19/16.04.2015 г., Заповед КВ-288/13.07.2017 г., Заповед ЛС-22/12.09.2017 г. са неотносими към спора и не променят обстоятелството, че договора за военна служба на сержант Спасов е прекратен и след 26.05.2015 г. между страните липсва правоотношение по този договор. Съдебните производства по оспорването на Заповед ЛС-19/16.04.2015 г. и Заповед ЛС-22/12.09.2017 г. и обявяването им за нищожни не променят извода, че след 26.05.2015 г. между страните не съществува валидно правоотношение по изпълнение на военна служба. Поради тази причина сержант Спасов не може да бъде възстановен на длъжност и правилно с процесната заповед е прекратен договора за военна служба, същият е освободен от длъжност и зачислен в запаса. Висящото съдебно производство по оспорване на Заповед ЛС-19/16.04.2015 г., по време на което е изтекъл срокът на Договор за военна служба № 30/26.05.2010 г. не удължава срока на договора, който поради липсата на предложения по реда на чл. 66, ал. 1 ППЗОВСРБ е изтекъл на 26.05.2015 г. В този смисъл Решение № 10730/05.08.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2237/2020 г. По изложените съображения в тази част решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Ж. С. срещу Заповед № КВ-116/17.03.2020 г. на министъра на отбраната, в частта й по т. ІІІ. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Касационният жалбоподател не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение