Решение № 5465 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10606/2010 г.

Решение № 5465 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10606/2010 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Царево против решение № 233/25.02.2010 г., постановено по адм. дело № 277/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 850/07.06.2007 г., издаден от кмета на Община Царево, е прогласен за нищожен в частта за установеното на "Фиг трий" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, задължение за данък върху недвижими имоти и лихви в размер на 1 226, 02 лв. и е отменен като незаконосъобразен в частта за установеното задължение за такса битови отпадъци и лихви в размер на 7 334, 99 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба "Фиг трий" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, в представен писмен отговор я оспорва и желае решението като правилно да бъде оставено в сила по аргументирани съображения изложени в писмени бележки от процесуалния представител адв. Добрева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. За да прогласи за нищожен АУПОВ на Кмета на Община Царево в частта за определения данък върху недвижими имоти съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 4 от ЗМДТ и е обосновал изводи, че кметът не е компетентен орган по чл. 4 от ЗМДТ да издаде акт за установяване на данък върху недвижими имоти. За да отмени като незаконосъобразен АУПВ на Кмета на Община Царево в частта за установени задължения на дружеството за ТБО съдът е приел, че акта е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е необоснован, тъй като не съдържа данни за кой имот се отнася, не са изложени фактическите основания, от които да се направи извод за размера на таксата за битови отпадъци, периода за който се дължи. Липсата на въздигнатия от закона задължителен реквизит препятства проверката за съответствие на акта с материалния закон и съставлява абсолютно основание за неговата отмяна. Решението е правилно в частта, с която е прогласен акта за нищожен и е неправилно в частта, с която е отменен акта като незаконосъобразен. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон - относимата разпоредба на чл. 4 ЗМДТ с изводи, че компетентен да издаде акт за установяване на данъчно задължение по ЗМДТ е съответния служител на общинската администрация, определен с нарочна заповед на кмета на общината, който има правата и задължения на орган по приходите. Правилни са изводите, че кметът има качеството на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК и осъществява административен контрол за законосъобразност на издаден акт за установяване на данък върху недвижим имот от компетентния орган по смисъла на чл. 4 ЗМДТ. Кметът не е компетентен орган по чл. 4 от ЗМДТ да издаде АУПОВ за установяване на данък върху недвижими имоти, поради което обжалвания акт в тази част е нищожен, както правилно е приел съдът. За да отмени като незаконосъобразен АУПВ на Кмета на Община Царево с установени задължения на дружеството за ТБО съдът е приел, че акта е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е необоснован, тъй като освен правното основание, на което е издаден, не съдържа индивидуализиране задължението по размер за отделните години, както и за конкретните имоти и това препятства съда да осъществи контрол за законосъобразност. Изводите на съда в тази част са неправилни и необосновани, в противоречие с установените по делото данни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на публично общинско вземане, издаден от кмета на община Царево на основание чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, с който на дружеството са определени задължения към 5.06.2007 г. в размер на 7 334, 99 лв., ТБО с лихви. В акта е отразено, че акта се издава, след като на дружеството е отправена покана за доброволно изпълнение по чл. 182 ДОПК с изх. № 824/15.05.2007 г. и въз основа на справка на Общинска администрация "Местни данъци и такси" при Община Царево, и поради това, че в указания в поканата срок не са постъпили възражения от длъжника и не е изплатена дължимата сума. Към акта е приложената компютърна извадка от Общинска администрация "Местни данъци и такси" при Община Царево за задължения по подадени декларации от дружеството по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за придобити имоти в с. Лозенец и е приложена покана за доброволно изпълнение на основание чл. 4 и чл. 9 ЗМДТ изх. № 824/15.05.2007 г., получена от дружеството на 18.05.2007 г. Приложенията към АУПОВ се съдържат в административната преписка, в която са приложените и декларациите по чл. 17 ЗМДТ и нотариалните актове за придобиване на недвижимите имоти. Съдържащите се в административната преписка доказателства са приети от съда с определение от съдебно заседание, проведено на 13.05.2009 г., в което са приети и допълнителни доказателства, представени от жалбоподателя, включително и скица № 318/10.03.2006 г. за притежаваните УПИ в кв. 1 по плана на с. Лозенец, м."Рибарницата". Видно от жалбата до Областен управител и жалбата до съда, възраженията се свеждат до твърдения, че имотите са незастроени, не се ползват, поради което се твърди, че няма осъществяване на услугата и такса не се дължи. Не се спори между страните, че задълженията за ТБО на дружеството са определени за нежилищни имоти, всички находящи се в с. Лозенец, Община Царево, за които са подадени декларации по чл. 17 ЗМДТ от дружеството с вх. № 0212001321/14.12.2005 г. и вх. № 0212000101/10.02.2006 г., приложени по делото. Видно от приложената компютърна разпечатка задълженията са определени за съответните имоти по декларациите по чл. 17 ЗМДТ и считано от годината на придобиването им, посочени в размери по данъчни периоди. От представените по преписката и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване, включително с представената от жалбоподателя скица № 318/10.03.2006 г. и заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че дружеството е закупило земеделска земя през 2005 г., видно от представения по делото нотариален акт № 129, т. IV, д. № 677/28.06.2005 г., която въз основа на Решение № 14/8.12.2005 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие и гори"-гр. Бургас, при Министерство на земеделието и горите, е с променено предназначение - за изграждане на "Вилни сгради" и за този имот са отредени УПИ ХIII, УПИ ХIV и УПИ ХVI в кв. 1 по плана на с. Лозенец, Община Царево. Отделно, с нотариален акт № 55, т. VII, д. № 1149/04.11.2005 г. дружеството е закупило УПИ II в кв. 1 по плана на с. Лозенец, Община Царево. За същите имоти са подадени декларациите по чл. 17 ЗМДТ, поради което няма спор относно индивидуализацията на имотите, за които са определени публичните задължения по ЗМДТ. По конкретизацията на имотите не се спори, а същите са потвърдени и с представената от жалбоподателя по изложените съображения в жалбата до съда, потвърдени са от процесуалния представител на жалбоподателя в първото по делото заседание, както и в искането за допускане на СТЕ и определяне на задачата и представената от него скица на обособените УПИ. Индивидуализацията на имотите се потвърждава и от заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ и приложена към заключението скица на имотите. В декларациите по чл. 17 ЗМДТ дружеството е посочило отчетната стойност на всеки един нежилищен имот. Това е базата върху която се определя дължимата такса битови отпадъци за съответната година за всеки един от декларираните нежилищни имоти. Не се спори, че дружеството не е заплащало ТБО от придобиване на имотите и декларирането им пред Община Царево по реда на ЗМДТ. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От представените по делото заповеди на кмета на Община Царево се установява, че общината организира сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци в с. Лосенец в регулационни граници, включително и района, в който се намират притежаваните от дружеството 4 бр. УПИ. Не се спори, че имотите са с променено предназначение от земеделски земи в УПИ за застрояване с вилни сгради, съгласно Решение № 14/08.12.2005 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие и гори"-гр. Бургас, при Министерство на земеделието и горите. Местонахождението на имотите, вида и предназначението им е потвърдено и с приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Експертизата потвърждава, че всички притежавани от дружеството УПИ попадат в район от с. Лозенец, в който съгласно заповедите на Кмета на Община Царево за съответните години, общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване. С експертизата се потвърждава, че пред имотите има разположени контейнери от Община Царево за изхвърляне на битови отпадъци. Определянето и администрирането на местни такси се извършва с Наредба по чл. 9 ЗМДТ, приета от общинския съвет на съответната община. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка от трите услуги по чл. 62 ЗМДТ поотделно, а именно: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата за битови отпадъци за текущата година се определя от общинския съвет до 31 декември на предходната година. С оглед характера на акта, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд и установените с него задължения за ТБО следва да се съобрази, че размера на дължимите такси се определя по ЗМДТ на база декларираната от дружеството отчетна стойност на нежилищните имоти и в размери, определени с приетите актове на общинския съвет за съответната година - решения на Общинския съвет по чл. 66 ЗМДТ. Неразделна част от АУПВ е приложената към същия компютърна извадка за задължения по декларации за имоти в с. Лозенец. Отделно, по делото е приложена покана за доброволно изпълнение на основание чл. 4 и чл. 9 ЗМДТ. Поканата за доброволно изпълнение по отношение на ТБО има характер на съобщение по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ и същата представлява компютърна извадка от партидата на задълженото юридическо лице. В същата подробно и последователно по години е посочен размера на задължението за ТБО по декларациите за имотите подадени по чл. 17 ЗМДТ. Поканата за доброволно изпълнение установява задълженията и същата е получена от задълженото лице, без да е постъпило възражение от същото. Така представените разпечатки са неразделна част от АУПВ и следва да се приемат като мотиви към същия. Съобразно така представената компютърна разпечатка от партидата на задълженото лице и покана за доброволно изпълнение с отразени подробно задълженията на дружеството по ЗМДТ, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че акта е немотивиран. Макар и отделно от акта, мотиви има и те са в приложените компютърни разпечатки за задълженията на дружеството по ЗМДТ. Съществуването на отделен акт с мотиви към акта, издаден от кмета на Община Царево по реда на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, обосноваващо самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта, както неправилно е приел съдът. Размерът на таксата за битови отпадъци не е опроверган в хода на оспорването. Въпреки изричните указания на съда до жалбоподателя с определение от проведеното съдебно заседание на 13.05.2009 г., че в случай на алтернативност на оспорването по отношение на конкретния размер на вземането, има възможността да ангажира други доказателства, събрани посредством използване на специални знания, от страна на жалбоподателя не са направени доказателствени искания във връзка с оспорване на размера на задълженията. Както в жалбата до областния управител, така и в жалбата до съда, няма оспорване на размера на определените задължения, а само възражения за недължимост на лихва, поради това, че не са получавани съобщения за задълженията. Това възражение е неоснователно, поради характера на задължението, което е по декларация и размерът е определен на база посочената от самото дружество-декларатор отчетна стойност на декларираните имоти и въз основа на приетата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Царево и решенията на общинския съвет в тази връзка за процесните години. Задължението на собственик на недвижим имот за заплащане на данък недвижим имот и ТБО за всяка календарна година е по силата на Закона за местните данъци и такси, в който са определени и сроковете за заплащане, след изтичане на които върху задължението се начисляват лихви по закон. Поради това, че задълженията на декларатори по чл. 17 ЗМДТ за декларирани притежавани от тях недвижими имоти за данък недвижим имот и ТБО са по силата на закона, същите не възникват от момента на изпращане на съобщението или получаването му и в случай на неизпращане на съобщение или неполучаването му от собственика на имота, последния не се освобождава от заплащане на лихви за забава. Предвид разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. По аргумент за обратното би следвало във всички случаи, когато общината предоставя тази услуга в района, в който се намира процесния имот, таксата да се дължи, независимо дали имота се ползва или не, т. е. независимо дали в имота се генерират отпадъци или не. Общинският съвет в съответствие с правомощието и задължението си по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, с наредбата по чл. 9 ЗМДТ определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, се освобождават от заплащане на съответната такса. За лицето, което е задължено за такса битови отпадъци, се поражда възможността да уведоми до определен срок от предходната година с писмена молба-декларация общината, че няма да ползва имота през следващата календарна година и въз основа на това да се освободи от задължението си за заплащане на таксата за съответната услуга. В конкретния случай това право не е осъществено от собственика на имотите, поради което не е приложим предвидения ред за освобождаване от такса. При така установените по делото данни, задължението за ТБО на дружеството е законосъобразно определен и оспорения пред първоинстанционния съд АУПВ в частта за ТБО е законосъобразен и неправилно е отменен от съда. Решението на първоинстанционния съд е неправилно в тази част и следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството срещу АУПВ за определения размер на задължения за ТБО. При този изход на спора следва да се отмени и определението за присъдени разноски и вместо него да се осъди "Фиг трий" ООД да заплати на Община Царево разноски по компенсация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,