Решение № 7700 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2010 г.

Решение № 7700 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и на ЕТ "Палмира - Недко Игнатов" със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Димитър Ковачев" № 6, вх. А, ап. 9, представляван от Недко Георгиев Игнатов, чрез адв. В. Савов, против решение № 2142 от 15.12.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 448 по описа за 2009 г., съответно в частта му, с която по жалба на едноличния търговец е отменен ревизионен акт /РА/ № 800265/11.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Добрич, потвърден с Решение № 730/16.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период 2005 г. на ревизираното лице е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер над 2 208,64 лв. главница и 1 064,07 лв. лихви и в тази, с която жалбата на търговеца в останалата й част против същия РА е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно определяне на данъчната основа за процесния период, въз основа на необосновано възприемане на съдебно-техническата експертиза, представена в съдебното производство, а не експертизата, приета в хода на ревизионното производство. Без основание, в резултат на посоченото експертно заключение е формиран извод за висока себестойност на продадените апартаменти, което от своя страна необосновано е намалило данъчната основа за облагане. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против РА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба ЕТ "Палмира-Недко Игнатов" не взема становище по нея. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно поради необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за получени приходи в процесния данъчен период, при доказателства за получено плащане по продажбите на недвижимите имоти в предходни данъчни периоди, извън обхвата на ревизията, а също и при липса на основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Ответникът по тази жалба Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на ревизираното лице и основателност на втората касационна жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, а по съществото им съдът съобрази следното: По жалбата на ревизираното лице. В ревизионното производство е установено, че през м. 11 и 12.2005 г. ревизираното лице е продало с 5 бр. нотариални акта, посочените в актовете недвижими имоти-апартаменти, гараж и магазин, като не е декларирало приходите от тези продажби за посочения данъчен период, поради което органите по приходите са приели, че данъчната основа за облагане по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ следва да се определи по реда на чл. 122 ДОПК. Още с възражението против ревизионния доклад, жалбоподателят е твърдял, че сделките по продажбата на имотите са фактически реализирани и заплатени много преди ревизирания период, поради което за 2005 г. няма основание за определяне на данъчна основа за облагане по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и то по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Както в ревизионното производство, така и при обжалването на ревизионния акт по административен и по съдебен ред не са събрани убедителни доказателства в подкрепа на тезата на ревизираното лице. Писмени доказателства за плащане на парични суми преди 2005 г. по продажбите, оформени с процесните нотариални актове, не са представени, а съдът с основание е преценил допуснатите гласни доказателства относно предхождащи ревизирания период дати на плащане на парични суми по продажбата на имотите като неубедителни и неконкретни. При това, с основание съдът е приел, че записаното в нотариалните актове, че сумите по продажбите са изплатени, макар да не е посочена точната дата на плащането, е основание да се приеме, че определя момента на получаването на прихода от продажбите при липса на убедителни доказателства за по-ранно плащане. Допълнителен аргумент за направения от съда извод е обстоятелството, че ревизираното лице дори не е твърдяло да е декларирало по-рано /преди ревизираните периоди/ получени приходи по процесните продажби, което би било косвено доказателство за по-ранно плащане и би довело до извод за недопустимо повторно облагане на едни и същи приходи. Решението в посочената част като правилно следва да се остави в сила. По жалбата на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. Спорът в тази част е относно размера на облагаемата данъчна основа, като не е спорно, че тя представлява разлика между пазарната стойност на продадените имоти и себестойността им. В хода на ревизията за определяне на данъчната основа е приета техническа експертиза, съгласно която себестойността на целия имот - "Жилищна сграда с височина до 15 м с единадесет жилища, ателие в подпокривно пространство, три броя гаражи и шест броя магазини" към м. 11 и 12.2005 г. е 225 400 лв., а пазарната стойност на продадените обекти е за жилищата по 220 евро на кв. м, за гаража по 150 евро на кв. м, а за магазина - по 400 евро на кв. м, като са изчислени пазарни стойности на всеки един от продадените обекти. С ревизионния акт е приета себестойност на 1 кв. м съгласно разгъната застроена площ на обекта, в размер на 184, 73 лв. и е определена данъчната основа като разлика между определените пазарни оценки на имотите и тяхната себестойност. Определената данъчна основа е в размер на 101 556,90 лв., въз основа на която е определен 23 836 лв. данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) главница и 8 361,40 лв. лихви. Още с възражението към ревизионния доклад ревизираното лице е оспорило приложената към експертизата в хода на ревизията количествено-стойностна сметка като база за определяне на себестойността на строежа, като конкретно е посочило разходи за извършването му, които не са били взети предвид от експертизата, с твърдение, че себестойността на целия обект е в размер на 328 000 лв. В съдебното производство е прието без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза с идентична задача на тази на експертизата, приета в хода на ревизията, като са разграничени пазарните цени за изграждане и въвеждане в експлоатация на сградата и тези за изграждане на сградата в груб стоеж до м. октомври 2002 г. Съгласно тази експертиза, пазарните цени на продадените имоти са оценени в същия размер като този по експертизата при ревизията, но себестойността на обектите е значително по-висока - в размер общо на 212 762,27 лв. /само за процесните продадени обекти/. Поради това облагаемата данъчна основа, представляваща разликата между пазарната цена и себестойността на продадените имоти 13 437,73 лв., увеличена с 900 лв. доходи от трудови правоотношения и намалена съответно със 112,05 лв. платени лични осигурителни вноски и 2 773 лв. други разходи, е в размер на 11 452,68 лв. Основателно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви защо приема изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза, приета в съдебното производство, а не приема оценката на тази, приета в ревизионното производство. Разликата в определената себестойност на продадените обекти е значителна и от двете заключения не става ясно от къде идва тя. Тази неяснота е от съществено значение за определяне на облагаемата данъчна основа, а съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила като не е обсъдил експертните заключения и не е изложил убедителни мотиви защо приема едната, а не другата оценка на процесната себестойност. Предвид това, решението в тази част и в съответната му част за разноските следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, където, включително и с допълнителна задача на експертиза посочената разлика да бъде обоснована, а съдът да изложи мотиви защо приема оценка в определен размер. Водим от горното, и на осн. чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение