Решение № 14059 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2014 г.

Решение № 14059 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Крас инвест" ЕООД гр. София, подадена чрез адв. Христо Милчев, срещу Решение № 6458 от 25.10.2013 г., постановено по адм. дело № 4838 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 1105174 от 1.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 248 от 6.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София /сега Дирекция "ОДОП" - София/ при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения РА и да се присъдят разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - София, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 1105174 от 1.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 248 от 6.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София /сега Дирекция "ОДОП" - София/ при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Относно фактура № 199 от 23.07.2010 г. (л. 468) на стойност 1585735,89 лв. и начислен ДДС в размер на 317147,17 лв., с предмет на доставката "Обща партида", издадена от този доставчик, органът по приходите не е признал право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 317 147,17 лв. Съдът е приел, че законосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит на дружеството на основание чл. 70, т. 5 ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС и поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. За да обоснове този извод, съдът е обсъдил възникналите взаимоотношенията между "Крас Инвест" ЕООД /РЛ/, "Смартпартнерс - БГ" ЕООД и "Искър - 59" ЕООД - сключеният на 12.05.2010 г. договор между "Искър - 59" ЕООД и "Смартпартнерс - БГ" ЕООД, съгласно който първото дружество ще придобие собствеността върху посочените в него недвижими имоти, което право има определена стойност, както и сключените в тази връзка две споразумения от 23.07.2010 г. Според съда спорът между страните изисква да се отговори възниква ли доставка на услуга в този случай между "Искър - 59" ЕООД и "Крас Инвест" ЕООД. Анализирайки подробно в мотивите си взаимоотношения между "Крас Инвест" ЕООД /РЛ/, "Смартпартнерс - БГ" ЕООД и "Искър - 59" ЕООД съдът е достигнал до извод, че в случая се касае за встъпването в чуждо правоотношение, което не представлява доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което не може да бъде третирано, като облагаема доставка за целите на данъчното облагане по ЗДДС. Налице е освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС, което означава, че върху нея с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не се начислява ДДС и не възниква правото на данъчен кредит. В допълнение съдът е посочил, че предвид така определеният предмет в процесната фактура, а именно "обща партида", не се установява връзката му със сключеното споразумение между "Крас Инвест" ЕООД и "Искър 59" ЕООД за прехвърляне на вземания и задължения по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Предметът на спорната фактура по никакъв начин не е индивидуализиран и не може да се изведе извод, че е свързан именно с представените по делото споразумения от 23.07.2010 г. Съвпадението на сумата не е достатъчно, за да се изведе категоричен извод за наличие на търсената връзка. Относно доставки от "Европа Комерс" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 и 9 от ЗДДС за дп. м. 10.2010 г. по 23 бр. фактури и за м. 11. 2010 г. по 10 бр. фактури, с предмет на доставките строителни материали, асансьорни уредби, PVC дограма, кухненско оборудване, транспортни услуги. Съдът е установил, че във връзка с процесните доставки е налице сключен договор от 1.10.2010 г., но Приложение № 1 към този договор, в което съгласно чл. 1, ал. 1 договорените строителните материали следва да са описани по вид, количество и единични цени не е представено, както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното производство. Предвид това, съдът е счел, че договорът от 1.10.2010 г. е с неуточнен предмет. Съдът е приел, че спорните фактури не отразяват реално осъществени доставки. Не са представени доказателства, че спорните материали са били вложени в обекти на ревизираното дружество, респективно че същите са използвани за последващи облагаеми доставки. В тази връзка съдът не е кредитирал представените приемо - предавателни протоколи, съпътстващи спорните фактури, доколкото простото съвпадение на количеството на стоки не води на извод за реалното им предаване на дружеството - жалбоподател. Относно доставките от "Мениджмънт Комплекс" ЕООД съдът е установил, че на основание чл. 70, т. 5 ЗДДС, чл. 71, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС (и поради липса на доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 21200,00 лв. по фактура № 41 от 29.12.2010 г., с предмет на доставката "Доставка съгласно Приложение № 1 от сключен договор" (л. 438). Съдът е приел, че РА в тази част е законосъобразен, тъй като РЛ не е провело пълно и главно доказване за привръзката между представения договор от 1.12.2010 г. /за доставка на строителни материали/ и приобщените Приложение № 1 и Приемо-предавателен протокол към неиндивидуализиран договор по дата и страни, между които е сключен, а също така и между тези документи и спорната фактура. Според съда спорната фактура може да бъде отнесена към кой да е договор и Приложение № 1 и с какъвто и да е предмет за доставка на стока или услуга. Предвид това съдът е приел, че по делото не е установен и доказан предметът на договора от 1.12.2010 г., респективно предаването на строителни материали - родовоопределени вещи от изпълнителя на възложителя. Относно доставки от "Интерлинк БГ" ООД съдът е установил, че по фактура № 30 от 18.10.2007 г., издадена от този доставчик, на стойност 165100,00 лв. и начислен ДДС в размер на 33020,00 лв., с предмет "продажба на право на строеж с вкл. СМР на 19 ап. В СХ 3 по НА 177/18" (л. 459) и по Дебитно известие (ДИ) № 31 от 30.10.2007 г., на стойност 4051,24 лв. и начислен ДДС в размер на 810,25 лв., с предмет "начислени МДТ, нот. такси и такса вписване по НА 177/18.10.07 г. (л. 460), органът по приходите не е признал право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 32857,44 лв. Мотив за отказа е неизпълнение на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1 - 4 ЗДДС, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС и чл. 72, ал. 1 ЗДДС. Съдът е приел за безспорно установено, че датата на регистрацията на "Крас Инвест" ЕООД по ЗДДС е 7.11.2008 г., доставчикът "Интерлинк БГ" ЕООД е регистриран по ЗДДС на 27.06.2005 г. и към датата на издаването на документите, по които се претендира право на данъчен кредит е бил регистрирано по посочения закон лице; описът на наличните активи носи информация към датата на регистрацията - 7.11.2008 г., както и че е представен в предвидения в относимата разпоредба седемдневен срок. Наред с това съдът е установил, че съгласно представеният опис с вх. № 2991 от 11.11.2008 г. активите не са описани, а е посочен единствено актът, с който те са придобити. Предвид начина, по който са индивидуализирани активите, за придобиването на които се претендира право на приспадане на данъчен кредит в спорния опис, а имено "незавършени апартаменти - 18 бр.", неясно е за кои именно активи, собственост на "Крас Инвест" ЕООД към датата на регистрацията му по ЗДДС, се претендира упражняването на това право, като се има предвид, че ДЗЛ е продало студио № 34 на 9.09.2008 г. на Николай Меликаров за сума в размер на 6500,00 лв. с ДДС (преди регистрацията по ЗДДС), съответно 5416,67 лв., без ДДС. Според съда неясни са критериите, по които е определена стойността на активите (посочена общо в размер на 164287,24 лв. по фактурата и дебитното известие), респективно как е определена стойността на ДДС, който се търси, предвид това, че в нотариалния акт за придобиването на деветнадесетте имота от РЛ през 2008 г., тази цена е посочена общо за всички тях - 198120,00 лв с ДДС, а без ДДС 165100,00 лв. На следващо място ДИ № 31 е издадено на 30.10.2008 г., а не на 19.10.2008 г., както е посочено в описа. Основанието, във връзка с което е издадено е "Начислени МДТ, нотариални такси и такса вписване по НА 177/18.10.2007 г." с посочена стойност - 4051,24 лв. и ДДС - 810,25 лв., докато в описа е посочено с основание "незавършени апартаменти - 18 бр." на стойност 3221,32 и ДДС в размер на 644,26 лв. Съдът е счел за основателни и изложените в решението на ответника съображения за неоснователност на претендираното право на приспадане на данъчен кредит и по причина, че придобитите от дружеството активите не са служили за осъществяване икономическа дейност от субект, поради което не са налице основанията по чл. 74, ал. 2, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. В подкрепа на тезата си съдът е посочил и констатации в РА и РД, че за всички ревизирани периоди от м. 12.2008 г. до м. 06.2010 г. "Крас Инвест" ЕООД е подавало нулеви СД по ЗДДС. По тези съображения съдът е счел за законосъобразен РА и в тази част. Постановено решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, както и заключението по ССЕ, не установяват, че доставчиците "Европа Комерс" ЕООД и "Мениджмънт Комплекс" ЕООД действително са извършили доставка на стоките и услугите, описани в издадените фактури. Реалността на доставката е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. В разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС се съдържат дефинициите за облагаема доставка на стоки и услуги и според тях това е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право, респ. всяко извършване на услуга. Следователно, когато се претендира посоченото материално право, на първо място, следва по безспорен начин да се докаже, че правото на собственост върху стоките, фигуриращи във фактурите е прехвърлено, респ. че услугите са извършени. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, излагайки подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Относно доставките от "Европа Комерс" ЕООД, за да докаже наличието на реални доставки, касаторът е представил договор от 1.10.2010 г., съгласно който възложителят - "Крас инвест" ЕООД възлага, а "Европа комерс" ЕООД приема да достави строителни материали, подробно описани по вид, количество и единични цени в Приложение 1, неразделна част от договор, а като място на изпълнение на доставката е посочена - жилищна сграда "Сидер Хайтс 3" в к. к. Пампорово, общ. Чепеларе. Процесните фактури, за които дружеството претендира право на данъчен кредит, са с предмет различни строителни материали, но също така и ПВЦ дограма, обзавеждане, асансьорна уредба, за които липсват договорености между страните. Наред с това не е представено и Приложение 1 от договора, за да бъде установено вида на материалите, единична цена и количество, поради което обоснован се явява извода на съда, че не може да се направи връзка между изброените материали в спорните фактури и приемо-предавателните протоколи, от една страна, и материалите, предмет на договора от 1.10.2010 г. Във връзка с доставките на строителни материали предвид честота на доставките и количеството им не са представени доказателства за заприходяването им при РЛ или мястото на съхранение на същите, както и такива относно влагането им в посочения в договора обект като /например количествено-стойностни сметки/. Липсва строителна и техническа документация и архитектурни проекти, от които да се установи и докаже за кои помещения са били предназначени, респективно вложени процесиите строителни материали. Наред с това са налице противоречия и относно транспортирането на стоките. Съгласно чл. 4, ал. 2 от сключения между страните договор - транспортът е за сметка на изпълнителя - "Европа комерс" ЕООД, а според обясненията дадени от управителя на дружеството-изпълнител - транспортните разходи са за сметка на клиента. Относно доставката на "ПВЦ дограма" - правилно съдът е приел за недоказано реалното й осъществяване предвид липсата на доказателства във връзка с нейната индивидуализация, тъй като нито от описанието във фактурата, нито от протокола може да се установи каква поръчка на ПВЦ дограма е направена, съответно е изпълнена - брой стъклопакети, произход на материала, брой камери, цвят, вид стъклопакет, посока на отваряне и вид отваряемост. Не е представена техническа документация на сградата, на която дружеството твърди, че е вложена дограмата, с оглед установяване необходимостта от такава доставка. Не се налице и доказателства за нейната реализация с оглед установяване, че доставката е свързана с независимата икономическа дейност на дружеството. Аналогично е положението и досежно доставката на "асансьорна уредба 2 бр.", за която липсват доказателства за вида на поръчка на асансьорна уредба, съответно за производител и модел на асансьорната уредба и нейната техническа, сервизна и гаранционна документация. Предвид това обосновано съдът не е кредитирал представения протокол, тъй като съвпадението на позициите в протокола и фактурата не води на извод за реалното им предаване на дружеството-касатор. Относно спорните доставки на "транспортни услуги" не може да бъде прието, че същите са осъществени, тъй като липсват доказателства за установяване възлагането и отчитане изпълнението на услугата - не са приложени пътни листа, товарителници или други документи за извършен превоз. Неустановено е дали тези услуги са свързани с превоз на фактурираните строителни материали или на други стоки. От съдържанието на издадените фактури не може да се направи обосновано заключение, че същите са издадени във връзка именно с договор от 1.10.2010 г., тъй като в тях не е посочено във връзка с кой договор са издадени, маршрутът който е изминат, началната и крайната точка на натоварване и разтоварване. С оглед тези съображения, правилно съдът е приел, че доставките не са осъществени, поради което е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ на данъчен кредит. Следва да се посочи също така, че неотносимо към настоящия спор е приложеното към "уточняващата касационна жалба" - решение № 640 от 11.04.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, постановено във връзка с жалба на "Добротика" ЕООД против издаден на същото дружество РА. Същото касае издаден РА на друг данъчен субект различен от дружеството - касатор, за различни данъчни периоди и фактическа обстановка от настоящата. Обстоятелството, че предмет на ревизията са били доставки извършени от настоящия по делото доставчик "Европа комерс" ЕООД не води на извод, че фактите, установени в друго ревизионно производство следва да се приемат за доказани в настоящото касационно производство. Посоченото решение не може да замести липсващите по делото писмени доказателства, които са от значение за признаването на право на приспадане на данъчен кредит на дружеството. Относно заключението на счетоводната експертиза е нужно да се отрази, че с правилно счетоводно отчитане и заплащане на стойността по фактурите не се доказва реалност на доставки. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит, са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Касаторът не е провел пълно и главно доказване на материалноправните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит и по отношение на фактура № 41 от 29.12.2010 г., издадена от "Мениджмънт Комплекс" ЕООД, с предмет "доставка съгласно Приложение 1 от сключен договор /л. 438/. Видно от приложения договор от 1.12.2010 г., сключен между РЛ и посочения доставчик, е уговорена доставка на строителни материали, с място на изпълнение "Жилищни сгради за сезонно обитаване, изградени в УПИ 155105, м. Асаница, гр. Банско, за обектите, собственост на "Крас инвест" ЕООД. Наред с това по делото е налице НА 183 от 30.07.2010 г., л. 195, видно от който "Смартпартнерс БГ" ЕООД продава на "Крас инвест" ЕООД недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в изградените до степен на завършеност "подписан акт обр. 15" секция А и секция С, УПИ 155105, местност "Асаница", гр. Банско. С оглед тези данни следва да се приеме, че РЛ е придобило имотите в завършен вид, като не е представило доказателства, че така закупените строителни материали от "Мениджмънт Комплекс" ЕООД са ползвани за извършване на ремонтни дейности в тези обекти. Това обстоятелство, съпоставено с липсата на доказателства за транспорт и доставка на материалите, липсата на плащане по фактурата и липсата на доказателства за влагане на същите, води до извод, че се касае за фиктивна стопанска операция, целяща неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит. Относно доставки от "Булкемикъл" ЕООД - с "уточняващата касационна жалба" касаторът заявява, че с решението си първоинстанционният съд не се е произнесъл досежно основателността на жалбата срещу РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Булкемикъл" ЕООД. Видно от петитума на подадената срещу ревизионния акт жалба до АССГ е направено искане за отмяна на РА в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 244037,74 лв. и конкретно са посочени доставчиците "Интерлинк БГ" ООД, "Европа комерс" ЕООД, "Мениджмънт комплекс" ЕООД. В обстоятелствената част на жалбата също не са изложени мотиви срещу РА в частта, касаеща "Булкемикъл" ЕООД. Наведени са съображения само досежно "Интерлинк БГ" ООД, "Европа комерс" ЕООД, "Мениджмънт комплекс" ЕООД, както и относно непризнато право на ДК по фактурата, издадена "Искър 95" ЕООД. От горното следва, че РА не е оспорен в частта относно непризнато право на ДК по фактури, издадени от "Булкемикъл" ЕООД и следователно административният съд не е бил сезиран с жалба в тази част. Не е налице допуснато процесуално нарушение от съда, което да налага връщане на делото в тази част за ново разглеждане от същия съд. Относно фактура № 199 от 23.07.2010 г., (л. 468 от делото, том 2) на стойност 1585735,89 лв. и начислен ДДС в размер на 317147,17 лв., с предмет на доставката "Обща партида", издадена от "Искър 59" ЕООД касаторът оспорва изводите на съда, че доставката по тази фактура не е освободена такава по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС, като се позовава на дадено разрешение по аналогичен спор в решение на СЕС по дело С-242/08. От данните по делото безспорно се установява, че целта на сключените споразумения от 23.07.2010 г. (л. 466 и л. 467) е "Искър 59" ЕООД да престане да бъде страна по предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти, а вместо него страна по същия да стане "Крас Инвест" ЕООД, като последното придобива не само правата на "Искър 59" ЕООД, но същевременно поема и задълженията, произтичащи от договора, сключен между "Искър 59" ЕООД и "Смартпартнерс - БГ" ЕООД". В тази връзка съдът е приел от една страна, че се касае за освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Наред с това е приел, че за дружеството не е налице право на данъчен кредит предвид факта, че не се установява връзката между издадената фактура с предмет "Обща партида" със сключеното споразумение между "Крас Инвест" ЕООД и "Искър 59" ЕООД за прехвърляне на вземания и задължения по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Тезите на съда са взаимоизключващи се. Неправилно в съдебното решение е прието, че спорната фактура материализира финансова услуга, освободена от ДДС по силата на чл. 46, ал. 1 ЗДДС, поради наличието на задължения в предмета на сделката, като обосновано касаторът се е позовал на практика на СЕС по дело С-242/08. Настоящият състав на ВАС обаче намира за правилна застъпената от съда теза, че за дружеството не е налице право на данъчен кредит предвид факта, че спорната фактура не отговаря на изискването на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. В тази връзка следва да се съобрази следното: Разпоредбата на чл. 226 от Директивата за ДДС императивно налага минимално необходимото съдържание на фактурите, издавани от доставчика за целите на общата система на ДДС (когато съответната държава членка не се е възползвала от разпоредбата на чл. 221), както и за целите на контрола - вж. чл. 242. В това отношение националният закон коректно транспонира посочената разпоредба, като задължава доставчика да издаде фактура (която е решителното доказателство, обуславящо приспадането - чл. 71, т. 1 от ЗДДС), отговаряща на съответните минимални изисквания и съдържаща релевантната информация както за целите на приспадането, така и за целите на контрола. Съдържанието на фактурата на посочения доставчик действително не отговаря на изискванията на разпоредбите на Директивата (чл. 226, т. 6), респ. на ЗДДС (чл. 114, ал. 1, т. 9). Посочените изисквания към фактурата не са формални, доколкото те представляват такива по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС, за да ползва право на данъчен кредит ДЗЛ следва да притежава данъчен документ /фактура/, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от закона, като в случая не е спазено изискването на т. 9 - да съдържа данни за количество и вид на стоката, съответно вид на услугата. Посочените изисквания към фактурата не са формални, доколкото те представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - арг. от решение на СЕС по дело С-273/11. Именно последното е налице в изследвания случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да ги индивидуализира като точни параметри, не е установено във фактурата (която е решителното доказателство, обуславящо приспадането), нито в представените в хода на ревизията допълващи ги документи. Както многократно е посочвала настоящата инстанция, неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Следва да отбележи, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не е приспадаем само поради вписването си във фактура при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕО по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимия поради наличие на облагаема доставка ДДС не подлежи на безусловно приспадане. В решението си по дело С-271/12 СЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. От прочита на т. 27 - 36 от това решение на СЕС се следва аргумента, че изначалната непълнота на фактурата (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС, тъй като пълнотата им обуславя необходимото за правилното събиране на ДДС и за целите на контрола, като липсата и преодолява действителното извършване на сделките, при положение, че доставчикът не е извършил своевременна корекция на своите данъчните документи (в този смисъл т. 43 от решение по дело С-368/09). При това от тълкуването на т. 38 - 44 от първото решение следва, че отказът да се приспадне ДДС в ситуация като процесната, не противоречи на неутралността на ДДС, тъй като общата система на ДДС не подчинява изискуемостта на косвения данък на упражняването на приспадането му, дори когато действителното осъществяване на сделките води до правомерност на плащането на ДДС от платеца му. С оглед изложеното, крайният извод на съда, че по спорната фактура на "Искър 59" ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит за дружеството, се явява правилен. Неоснователна е касационната жалба и в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Интерлинк БГ" ООД предвид неизпълнението на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1 - 4 ЗДДС, във вр с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Видно от мотивите на оспореното решение, административният съд е изложил подробно установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка и след като е анализирал събраните доказателства, е формирал обосновани фактически и правни изводи, като е взел предвид и извършената от касатора продажба, извършена с нотариален акт от 9.09.2008 г. на обект - "студио № 34", находящо се в жилищна сграда "Сидер Хайтс 3", к. к. Пампорово, общ. Чепеларе. Обосновано съдът е приел, че са налице несъответствия между стойностите на процесните фактури и данните отразени в описа на активите /л. 474/. Липсват доказателства, въз основа на които да бъде установено как са формирани стойностите на имотите отразени в общ размер в описа на активите. Не е представена инвентарна книга, няма данни за заприхождаване на 18 имота по сметка 202 "Сгради и конструкции", поради което законосъобразно е прието, че не са изпълнени изискванията на чл. 74 ЗДДС и за ДЗЛ не възниква право на данъчен кредит по процесните фактури. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,