Решение № 3273 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11579/2015 г.

Решение № 3273 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11579/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, чрез процесуален представител ст. юрк. Д. П., срещу Решение № 151 от 28.07.2015 г. по адм. дело № 581/2014 г. по описа на АС (Административен съд) - С. З., III състав, с което се отменя Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/6380 от 24.10.2014 г. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост. Твърди, че поради факта, че на административния орган не е известен друг адрес за връчване на съобщението на И. Й. И., е приложена разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК - да се извърши уведомяване чрез поставяне на съобщение на таблото, който срок е изтекъл на 21.08.2013 г. и кандидатът за подпомагане не се е явил в ОД на ДФЗ - гр. С. Загора за да получи Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент. По подробно развити в тази връзка съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна и недоказана и да се остави в сила оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира присъждане на направените съдебни разноски пред първоинстанционния съд за внесения депозит за вещо лице в размер на 100 лева, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер пред първата и настоящата инстанция. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - И. Й. И. от гр. С. Загора, не заявява становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение, с което е отменен АУПДВ е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 151 от 28.07.2015 г. по административно дело № 581/2014 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК, Старозагорският административен съд, III състав, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на И. Й. И., ЕГН ..., с адрес в гр. С. Загора, ул. "Г.. И. П." №..., Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/6380 от 24.10.2014 г. на Заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - гр. С., с който спрямо И. Илиев е определено публично държавно вземане в размер на 7913.07 лв. - представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. във връзка с подадено от същия Общо заявление за единно плащане на площ 2011 с УИН 24/300511/65618, като незаконосъобразен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган /заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" Ж. Живков/, при упражняване и в рамките на надлежно определените му със Заповед № 03-РД/1811/14 от 02.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, както и че е постановен в изискуемата писмена форма. Издаден е при спазване на изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие (чл. 26, чл. 28 и чл. 34 АПК). Приел е обаче, че в хода на производството по издаване на оспорения акт - АУПДВ, се явяват неизпълнени задълженията на административния орган служебно да установи всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях (чл. 35 и чл. 36 АПК). По-конкретно, административният орган не е събрал доказателства за влизане в сила на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент на Илиев и доколкото допуснатите нарушения на административно-производствените правила са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в АУПДВ, същите са квалифицирани от съда като съществени. Съдът е посочил, че фактите, които са релевантни за проверка законосъобразността на оспорения акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до: извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" (първо) и прекратяване на агроекологичния ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт (второ). В тази връзка е посочил, че първата материалноправна предпоставка е доказана, но не се установява от доказателствата по делото наличието на втората материалноправна предпоставка за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови получената от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно - агроекологичният ангажимент да е бил прекратен. Позовал се е на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК във връзка с представено по делото "уведомление" и е направил извод, че агроекологичният ангажимент не е бил прекратен към 24.10.2014 г. когато е издаден спорния АУПДВ. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството по адм. дело № 581/2014 г. по описа на Административен съд - С. З. е образувано по жалба на И. Й. И. срещу АКТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНО ДЪРЖАВНО ВЗЕМАНЕ № 01-6500/6380 от 24.10.2014 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2011 във връзка с подаденото от И. Й. И. Общо заявление за плащания на площ 2011 с УИН 24/300511/65618, в размер на 7913.07 лева, на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и т. 4, буква "а" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. На първо място следва да се посочи неверността на твърдението на жалбоподателя, че никога не е кандидатствал по мярка "Агроекологични плащания" към ДФ "Земеделие", не е поемал 5-годишен агроекологичен ангажимент по ПРСР и че единственият му ангажимент с ДФЗ е бил по Схемите за единно плащане на площ, Необлагодетелствани райони и Национални доплащания. Видно от ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ 2011 - Форма за физически лица от 31.05.2001 г. и от ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ 2011 - Форма за физически лица от 31.05.2011 г., И. Й. И. е кандидатствал по: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП); Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) и Агроекологични плащания (АЕП), като към последната мярка е представено Приложение за под-мерки "Биологично земеделие" и "Биологично растениевъдство". Нещо повече, с УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И ИЗПЛАТЕНО ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ ПО МЯРКА 214 "АГРОЕКОЛОГИЧНИ ПЛАЩАНИЯ" ("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г., с изх. № 02-240-6500/1914 от 6.7.2012 г., издадено от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", адресатът И. Й. И. е уведомен, че за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2011 г. площи по мярка 214 "АЕП" направление "Биологично растениевъдство" е поискана сума в размер на 7913.07 лева, която е оторизирана и изплатена изцяло. Не е спорен и факта, че с кандидатстване по тази мярка - АЕП в случая код АП08, земеделският стопанин поема петгодишен ангажимент, което налага всяка година да заявява участие по тази мярка, а неподаване на заявление всяка година след първото плащане означава, че не изпълнява поетия ангажимент, което от своя страна е основание за прекратяване на този многогодишен ангажимент. Точно такъв акт е бил издаден в случая - УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА АГРОЕКОЛОГИЧЕН АНГАЖИМЕНТ ПО МЯРКА 214 "АГРОЕКОЛОГИЧНИ ПЛАЩАНИЯ" ("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г., с изх. № 01-6500/6380 от 18.06.2013 г. За да бъде издаден АКТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНО ДЪРЖАВНО ВЗЕМАНЕ, тоест Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране, следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че е налице факта на недължимо платени или надплатени суми по някоя от схемите и мерките за плащане или по проекти, които са финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. В конкретния случая не е спорно, че на земеделския производител И. Й. И. е изплатена сума в размер на 7913.07 лева по мярка 214 "АЕП" направление "Биологично растениевъдство" по заявлението за 2011 г. За да има основание за събиране (връщане) на тази сума, трябва да е отпаднало основанието за плащане и това в случая следва да е влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишния ангажимент. Такъв акт е издаден, но не е влязъл в сила. Развитите в тази връзка обстойни съображения на първоинстанционния съд се споделят и от настоящия касационен състав. Дори и да се приеме, че земеделският производител И. Й. И. не е бил намерен на посочения от него адрес, то разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК за съобщаване на административните актове, а именно - че съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин, не е приложена надлежно. В случая административният орган се позовава на УВЕДОМЛЕНИЕ, което е на бланка на Областна дирекция - С. З., и в него е указано на И. Й. И. да се яви в 15 дневен срок (считано от 31.07.2013 г. до 21.08.2013 г.) за получаване на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент. В това УВЕДОМЛЕНИЕ, което не е ясно къде, на кое точно място е било поставено, няма посочен автор, съответно издател, липсва дата на поставяне и съответно дата на сваляне от съответно длъжностно лице. Едва след свалянето или след изтичането на срока на уведомлението, могат да настъпят неблагоприятните последици от неизпълнение на указанието. Тези неточности на уведомлението опорочават процедурата по съобщаване на издаденото уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "АЕП". А след като прекратяването на многогодишния ангажимент не е влязло в сила, няма основание за издаване на АКТ за установяване на публично държавно вземане, по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Като е достигнал до същия правен извод, Административен съд - С. З. е постановил решение, което не страда от твърдените в касационната жалба пороци, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не може да се възприеме становището на прокурора, че на земеделския производител И. И. е станало известно издаването на Акта за прекратяване на Агроекологичния ангажимент по мярка 214 "АЕП" от други уведомителни писма и в хода на други административни и съдебни производства. Косвеният начин на узнаване е недопустим, след като в АПК е предвиден специален ред за съобщаване на административните актове. При този изход на спора, разноски не се дължат на касационния жалбоподател, въпреки че са поискани своевременно, а ответникът има право на разноски, но не е поискал такива и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,