Решение № 13925 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9700/2013 г.

Решение № 13925 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9700/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Христофор Панталеев Пенев, от гр. Плевен против решение № 300/05.06.2013 г. по адм. дело № 307/2013 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната оспорване. Посочва, че съобразявайки всички факти по спора за атакуваното съдебно решение не са налични касационните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 300/05.06.2013 г. по адм. дело № 307/2013 г. Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Христофор Панталеев Пенев, от гр. Плевен срещу заповед № СП - 01 - М - 37/28.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен, с която е отказано отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. Съдът е приел, че лицето не отговаря на допълнителните условия по чл. 10 ППЗСП и в частност, че не е регистриран в Бюрото по труда като безработен най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за подпомагане. По делото са приобщени доказателства, от които е видно, че регистрацията на Пенев в службите по заетостта (Бюро по труда) е била прекратена на 12.07.2012 г. и е възстановена на 14.01.2013 г., т. е. към момента на подаване на молба-декларацията за отпускане на социална помощ - 11.01.2013 г. лицето не е било регистрирано в Дирекция "Бюро по труда" и не е имало минимално изискуемия срок по регистрация съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП. Така възприети процесните факти сочат, че е реализиран правоизключващият фактически състав на нормата, извличана от цитираната разпоредба и заявеното социално подпомагане не е дължимо. Не са налице изключенията по чл. 10, ал. 4-9 ППЗСП. Допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи производството по извършване на социална анкета, правилно са ценени от първоинстанционния съд като несъществени и неоказващи влияние върху законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение