Решение № 176 от 15.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 453/2013 г.

Решение № 176 от 15.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 453/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Частният тъжител М. Д. е обжалвал по касационен ред (чл. 346, т. 4 НПК) определението на Софийския градски съд, с което е прекратено в тази (въззивна) инстанция наказателното производство по делото, водено от тъжителя и в Софийския районен съд срещу подсъдимите Л. М. и А. П. Определението - 3494 от 31.Х.2012 г. по внчхд № 1326/2012 г., е издадено в отговор на молбата от тъжителя Д. с рег. № 104062/15.Х.2012 г., изрично озаглавена "За прекратяване на настоящото чнхд поради изминал давностен срок...", но и с довод, че изтеклото време преди да бъде разгледана въззивната му жалба срещу оправдателната присъда на СРС, "практически" я "обезсмисля" (има се предвид жалбата - вж. на л. 61 от възз. дело). В частта й, съществена за изхода на сегашното дело пред ВКС, жалбата на частния тъжител оспорва законността на съдебния състав, издал определението, както и произнасянето в неговите мотиви, че тъжителят с молбата си от 15.Х. 2012 г. всъщност е оттеглил (чл. 324 НПК) въззивната си жалба срещу оправдаването на двете подсъдими. От ВКС е поискано, след като отмени обжалваното определение, сам да постанови извършеното с него прекратяване, но "без изричното влизане в сила на първоинстанционната присъда". Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание в тази инстанция, но допълнително и с алтернативата делото да бъде върнато за ново разглеждане в СГС. Тъжителят е подкрепен в алтернативното му искане и от прокурора, който смята произнасянето във въззивната инстанция при неяснота в молбата на тъжителя от 15.Х.2012 г. От подсъдимите единствено А. П. в писмените си бележки е за отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното определение. То не е засегнато от претендираните от жалбоподателя недостатъци. Участието във въззивния съдебен състав на съдиите П. и Д. не е след техен отвод по същото дело (а по друго, за което не се твърди да е във връзка със сегашното), и то след отвеждане по начина, който е указал състав на ВКС - I н. о. при предишно разглеждане на делото (вж. приложеното тук нд № 4403/2012 г.). От друга страна, въпреки известно смесване в обжалваното определение на въпросите за прекратяване на наказателното производство (поради давност) и на съдебното производство във въззивната инстанция (поради оттегляне на жалбата пред нея), това не е станало за сметка на процесуалните права или на някакъв законен интерес на тъжителя. Последният и без друго е разполагал в случая само с правото да оттегли жалбата си, а не и с правото да се позовава на погасителната давност - тя поначало е предвидена не в негов, а в интерес на подсъдимите (впрочем СГС е нарушил именно техните процесуални права, като е прекратил делото без да ги уведоми, че могат да поискат продължаването му по реда на чл. 24, ал. 2 НПК). В същото време възниква и риторичният въпрос: ако прекратяването на делото е било желано от тъжителя, как по такова дело би могло да бъде разгледана въззивната му жалба? Накрая, макар тъжителят наистина да има интерес от прекратяване на делото - по собствените му думи - "без влизане в сила на първоинстанционната присъда" (защото тя означава, че повдигнатото от него обвинение се е оказало неоснователно), влизането в сила на оправдателната присъда е неизбежна (автоматична) последица от прекратяването на делото. Ръководен от изложеното и съобразно с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение