Решение № 8226 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2885/2010 г.

Решение № 8226 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2885/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1737 от 19.12.2009 г., постановено по адм. д. № 543/2009 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, ХVII-ти състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Велин Фиданов" - с. Баните, обл. Смолян, представляван от Велин Руменов Фиданов, срещу ревизионен акт № 210900300/18.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с Решение № 96 от 9.02.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, относно допълнително установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗОДФЛ за 2007 г. в размер на 23 428,87 лв. и лихви за забава в размер на 2 583,60 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 583,60 лв. Срещу така постановеното е подадена касационна жалба от ЕТ "Велин Фиданов" - с. Баните, обл. Смолян, представляван от Велин Руменов Фиданов, чрез пълномощника му адв. Богдан Караманолов. В същата се прави оплакване, че в решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата, като отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Велин Фиданов" - с. Баните, обл. Смолян, представляван от Велин Руменов Фиданов, срещу ревизионен акт № 210900300/18.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с Решение № 96 от 9.02.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, относно допълнително установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 23 428,87 лв. и лихви за забава в размер на 2 583,60 лв. Административният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, изразяваща се в това, че едноличният търговец през 2007 г. е отчел разходи за закупени материали от ЕТ "Евристрой - Емил Башев" на стойност 97 620,31 лв., към които липсват фискални бонове, издадени от надлежно регистриран ЕКАФП съгласно изискванията на Наредба № 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, респективно касовите бележки не съдържат всички задължителни реквизити съгласно чл. 26, ал. 1 от наредбата, което е квалифицирано като липса на документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО и е послужило като основание на органа по приходите да увеличи финансовия резултат на търговеца за процесната година на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО със стойността на фактурите и да определи допълнителни задължения за данък общ доход. Административният съд е посочил, че защитната теза на жалбоподателя е насочена към доказване на реалност на доставките по процесните фактури, като в тази насока е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, която е установила изразходване на закупените материали по фактурите. След описанието на фактическа обстановка и събраните в хода на производството доказателства съдът е пристъпил към тълкуване на правните разпоредби, които регламентират относими към спора правни институти - образуване на данъчния финансов резултат, документална обоснованост, фискални бонове и прочие. Съпоставяйки фактите по делото с извършеното тълкуване на правните норми съдът е пристъпил и към изграждане на своите правни изводи по направените оплаквания в жалбата. В тази насока са изложени мотиви, че нито една от издадените фактури не е придружена от фискална касова бележка, издадена от надлежно регистрирано фискално устройство, респективно издадените служебни бележки не притежават всички задължителни реквизити, съответно не е доказано наличието на хипотези, при които за издателя на фактурите не е имало задължение да не издава фискален бон по цитираната наредба. Посочено е, че заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза не променя тези изводи, тъй като спорът по делото не се свежда до това, дали обективираните във фактурите доставки са действително извършени, доколкото липсата на фискален бон от фискално устройство е самостоятелно основание за непризнаване на осчетоводен разход за данъчни цели съгласно чл. 10, ал. 4, изр. последно от ЗКПО. Административният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя относно това, че липсата на фискални бонове не може да му бъде вменено във вина, тъй като субективното отношение е ирелевантно за данъчното право. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на издадения РА, респективно неоснователност на жалбата. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че приложеното по делото фактури обосновават извод за извършени продажби, отразени в тях, както и че необосновано административният съд е приел, че търговецът е следвало да свери данните в касовите бележки/бонове с копието от актуалното свидетелство за регистрация на фискално устройство на издателя на фактурите, без да бъде съобразено, че по делото липсват доказателства, че подобно копие е било поставено на видно място в търговския обект. Посочва се, че по този начин се извършва прехвърляне на задължението на доставчика да регистрира и отчита извършените от него продажба на стоки върху получателя на стоката. Правят се и оплаквания, че приемайки поради изложените обстоятелства, че извършените продажба са недействителни, органът по приходите и административният съд допускат нарушение на счетоводния принцип за предимство на съдържанието пред формата, уреден в чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч. В допълнение се посочва, че събраните по делото доказателства, в това число и експертното заключение установяват по несъмнен начин реалността на извършените продажби, поради което неправомерно е увеличен финансовия резултат за 2007 г. и са определени допълнителни задължения за данък общ доход. Направените оплаквания са неоснователни. По от делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е и даденото тълкуване от страна на административния съд на правните разпоредби, относими към спора. Съпоставяйки фактите по делото с извършеното тълкуване на закона, първоинстанционният съд е стигнал до верни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. След като по законодателен път е поставяно изискване за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство като необходимо условие за признаване на счетоводен разход за данъчни цели - чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, то е без значение какви са причините и чия е вината, поради която издадените процесни фактури не са придружени от фискален бон или придружаващия такъв не отговаря на императивни законови изисквания относно неговото съдържание. Обстоятелството, че жалбоподателят е могъл да сравни съдържанието на фискалната бележка с удостоверението за регистрация на фискално устройство в търговския обект, е обсъждано във връзка с възражението за липса на виновно поведение на ревизираното лице, а не е посочено като основополагащо за отхвърляне на жалбата. По изложените по-горе мотиви за същността на спора е без значение дали в търговския обект е имало подобно удостоверение. Неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение на счетоводния принцип за предимство на съдържанието пред формата, уреден в чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч, доколкото въпросът за приложение на същия има място когато са спазени останалите изисквания на счетоводното законодателство, какъвто не е настоящия случай. Правилно е и отбелязването на административния съд, че в настоящия казус спорът не свежда до това, дали доставките по процесните фактури са реални, още повече, че ревизионният акт е отменен от директора на Д "ОУИ" - Пловдив в частта му по ЗДДС поради неизясняването на този въпрос в хода на ревизията. Законът в лицето на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО определя начинът за документиране на разходите за данъчни цели, т. е, и при реални доставки извършените за тях разходи няма да бъдат признати, ако не е спазен предвидения за това ред. Нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО има императивно съдържание, същата е насочена към дисциплиниране на стопанските субекти при отчитане на разходите за данъчни цели, респективно за предотвратяване на случаите на укриване на продажби и доходи от тях, поради което не може да бъде тълкувана разширително. Не спазването на нейните изисквания е основание непризнаване на разхода - чл. 26, т. 2 от ЗКПО, в който смисъл финансовия резултат на търговеца за 2007 г. правилно е коригиран в посока увеличение и определяне на допълнителни задължения за данък общ доход. По изложените мотиви следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,