Решение № 191 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2008 г.

Решение № 191 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Севастия Георгиева Евтимова, Боряна Георгиева Иванова, Лиляна Георгиева Златанова, Георги Венциславов Пенев и Люба Венциславова Карадачка срещу решение № 6 от 08.02.2008 г. постановено от Окръжен съд Кюстендил по адм. д. № 141/1998 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора с което да бъде уважено оспорването. Подадена е и частна жалба срещу протоколно определение по хода на делото от 22.01.2008 г., с което е отказано спиране на производството по делото на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" от ГПК (отм.) във връзка с чл. 144 от АПК. Тази частна жалба не се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателите адв. Павлова, поради което настоящият състав счете, че не следва да се произнася по нея. Ответниците не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Окръжен съд Кюстендил е образувано по оспорване на плана за земеразделяне на с. Яхиново, общ. Дупница обн. в Държавен вестник бр. 47 от 13.06.1997 г. Плана за земеразделяне е оспорен относно отреждането за наследници на Георги Костадинов Пенев на имот № 11076 с искане към този имот да бъдат комасирани имот № 10562 от 3, 00дка отреден в м. Брестово; имот № 10746 от 8, 000дка отреден в м. Сръдлево и имот № 11211 от 3, 500дка отреден в м. Говедарски рид. В производството е направено и искане за признаване на правото на собственост на още 4, 902дка земеделска земя, която да бъде отредена към имот 11006, както и да се изчертае южната граница на този имот на 8м. южно от р. Зла бара. По оспорването на плана за земеразделяне съдът е приел за неоснователна жалбата, поради което я е отхвърлил. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че предвиденото отреждане за жалбоподателите отговаря на изискванията на чл. 23а от ППЗСПЗЗ. По отношение на искането им за комасиране на възстановените земеделски земи към имот № 11076, съдът е приел, че това изменение е недопустимо, тъй като този имот попада в местност, в която земеделските земи са възстановени в стари реални или възстановими граници т. е. за тези имоти не се отнася отреждането с план за земеразделяне, а уреждането на тази територия е с карта на възстановената собственост. По отношение на останалите искания съдът е приел, че те не са в предмета на административното производство по чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, поради което е прекратил производството в тази част. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва върху равностойни по количество и качество земи, по възможност в местностите, където са се намирали имотите на заявителите, като новите реални граници се определят с плана за земеразделяне. Последният съгласно чл. 23а, т. 1 ППЗСПЗЗ трябва да отговаря на изискванията собственикът да получи равностойна по количество и качество земя по възможност в местностите, където са се намирали имотите му, като земите в една и съща местност се предоставят на едно място. При тази законова уредба се налага изводът, че след като правото на собственост върху земеделски земи на лицата по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ не е възстановено в реални граници, а с план за земеразделяне въз основа на влезли в сила решения на поземлените комисии, то в производството по обжалване на плановете за земеразделяне следва да се съобразяват именно тези решения относно размера, категорията на имотите и тяхното местоположение. В производството по чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ е недопустимо под формата на искане за изменяване като незаконосъобразен на одобрения план за земеразделяне да се претендира възстановяване на собствеността върху земеделски земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Правото да искат подобно възстановяване на собствеността върху земеделски земи лицата по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ са могли да реализират чрез обжалване на решенията на поземлените комисии по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. След влизане в сила на тези решения приложими остават единствено нормите, уреждащи изискванията към плановете за земеразделяне. Исканото изменение на плана за земеразделяне по начина, който са заявили жалбоподателите е недопустимо, тъй като те претендират отреждане на имотите им в територия земеделски земи, които попадат в картата на възстановена собственост и не са предмет на плана за земеразделяне. Неоснователен е довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не е бил длъжен да спре производството по делото, тъй като спора за материално право не е преюдициален по отношение на висящото производство по чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Решението по този спор в случай, че се признаят претендираните от жалбоподателите права, може да бъде основание за изменение на плана за земеразделяне на основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение