Решение № 6161 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 157/2010 г.

Решение № 6161 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 157/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Венко Ангелов Венков от гр. Хасково против Решение № 340 от 23.11.2009 г. по адм. дело № 203 по описа за 2009 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата против Решение № 15/06.04.2009 г. на Директора на РУСО - Хасково. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е Решение № 15 от 06.04.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 4912268540/ПР 2560 от 02.12.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Венко Ангелов Венков от гр. Хасково е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, в частта за началната дата 18.10.2008 г. и в частта за определения размер на основание чл. 70, ал. 7 от КСО. Решението на Административен съд - Хасково, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на т. 53а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) и на чл. 94, ал. 1 от КСО. Съдът законосъобразно се е позовал на влязлото в сила Решение № 46/01. 12.2008 г. на Директора на РУСО - Хасково, с което е отменено разпореждане № 4912268540/ПР 514 от 05.07.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване и е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 07.03.2007 г. по подадено заявление на 07.03.2007 г. Спорът във връзка с правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата 7.03.2007 г. е преклудиран и не са налице условия за пререшаването му. С оспорените административни актове пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната с начална дата 18.10.2008 г. въз основа на ново заявление, подадено на 27.10.2008 г., при спазване на изискването по чл. 94, ал. 1 от КСО за прекратено осигуряване на заявителя. След извършена преценка на събраните по делото доказателства (заключение на съдебно-икономическа експертиза, удостоверения по обр. УП-3 и др.) съдът е обосновал правилния извод за недоказаност на твърдението на осигуреното лице за положен от него труд през периода от 01.12.1993 г. до 04.12.1998 г. като шофьор на товарен автомобил с товаро- подемност 12 и повече тона в "Мануела" ЕАД (бивш Завод "Жеко Димитров"), гр. Хасково. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводственото правило за събиране на доказателства за изясняване на всички факти от значение за изхода на спора. Първоинстанционният административен съд е установил правилно фактите по делото и е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка. Съгласно чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В даденото заключение вещото лице е извършило изчисление на евентуалния размер на пенсията при зачитане на спорния труд като такъв от втора категория. В съдебно заседание на 29.10.2009 г. процесуалният представител на жалбоподателя е поискал да бъде поставена задача на вещото лице да даде заключение с оглед всички данни за трудовия стаж и възраст на жалбоподателя дали същият е имал право на пенсия към 07.03.2007 г. Така поставената задача е недопустима, защото преценката относно придобитото право на пенсия е от правен характер и е единствено в правомощията на съда. Недопустимо е и искането да бъде възложена проверка в КАТ - Хасково относно собственото тегло и полезното тегло на автомобилите "Шкода", регистрирани от "Мануела" АД. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно административнопроцесуалните разпоредби на чл. 40, алинеи 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, които регламентират реда и начина за доказване на осигурителния стаж. Изпълняваната от касатора длъжност през времето от 01.12.1993 г. до 04.12.1998 г. следва да бъде установена с изискуемите документи от ал. 1 - трудова книжка и документ по утвърден образец, издаден въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд съгласно изискването на ал. 2 на чл. 40. Съдът законосъобразно се е доверил на представените надлежни писмени доказателства, удостоверяващи изпълняваната от касатора длъжност и придобития осигурителен стаж. В трудовата книжка е отразено назначаване на длъжност "шофьор на автомобил до 25 тона" и видно от забележката в удостоверение обр. УП-3 № 215/20.06.2007 г., работникът е управлявал товарен автомобил "Шкода Мадара Турбо" - 8 тона. Работодателят "Мануела" АД е текстилно предприятие, което според подадената справка до ТДД "Големи данъкоплатци" към 1999 г. не е притежавало автомобили с товароподемност над 9 тона. Положеният от касатора труд през периода 01.12.1993 г. - 04.12.1998 г. е извън хипотезата на т. 53а от ПКТП (отм.), която причислява към втора категория труда на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Оспорените административни актове, с които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО с начална дата 18.10.2008 г. и в минимален размер на основание чл. 70, ал. 7 от КСО, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,