Решение № 6505 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12170/2017 г.

Решение № 6505 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12170/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - В. против решение № 1321/14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 1427/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което съдът е отменил негова заповед № 17-0819-001436/29.04.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка на В. М. Р. - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 12 месеца. Според касатора решението е неправилно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадените жалби като неоснователни. Претендира разноски. О. В. М. Р. и Д. Н. Р. изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 17-0819-001436/29.04.2017 г. на младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР - В. на В. М. Р. е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, товарен автомобил "Рено", модел "Флуанс", с регистрационен № ....., за срок от 1 г.", на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. Въз основа на констатациите, посочени в АУАН № 907857/29.04.2017 г. органът е установил, че Р. е управлявал описания лек автомобил в гр. В. под въздействието на алкохол. С техническо средство А. Д. ..... с фабр. № ..... е извършена проверка, в следствие на която е установена концентрация на алкохол 0,63Й (промила). Издаден му е талон за медицинско изследване № 0030935/29.04.2017 г. Съдът е приел, че констатациите на административния орган не са оборени от оспорващите по надлежния ред. Направил е извод за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като органът не е обосновал определения в акта срок на ПАМ. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът споделя първоинстанционния извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената с акта фактическа обстановка не е оборена от жалбоподателя и законосъобразно органът я е подвел в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 2а ЗДвП, съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай безспорно е установено по делото, че необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена по надлежен ред - жалбоподателят В. М. Р. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Нарушението на водача е констатирано с издаден акт за установяване на административно нарушение, който има обвързваща доказателствена сила до установяване на противното, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция. Но всеки от тях има различно предназначение и самостоятелни правни последици. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма. В случая органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта. С принудителните административни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма, с нея не се реализира правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а ПАМ се прилага с определен срок. Заповедта е съобразена с целта на закона при определяне срока на ПАМ. Продължителността на срока на мярката е определен от органа съобразно данните по преписката и високата степен на обществена опасност на деянието. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, като няма данни водачът да е изпълнил предписанието за медицинско изследване за употреба на алкохол. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН съдът приема, че определения в условията на оперативна самостоятелност срок на ПАМ не противоречи на целта на закона. Обстоятелството, че жалбоподателят В. Р. е съсобственик на моторното превозно средство при режим на съпружеска имуществена общност е достатъчно основание да бъде приложена принудителната административна мярка, при положение, че са налице другите основания по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Законът допуска, независимо дали моторното превозно средство е съсобствено, прилагането на превантивна принудителна административна мярка - временно прекратяване регистрацията на автомобил, управляван от собственик, който е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. Законът допуска засягане правата на другия съсобственик с оглед постигане на целта на закона. След като безспорно е установено, че жалбоподателят Р. като съсобственик на автомобила го е управлявал след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, материалноправното основание за прилагане на принудителната административна мярка е изпълнено, независимо, че моторното превозно средство има друг съсобственик, в случая жалбоподателката Д. Р.. Предмет на проверка в настоящото производство не са обстоятелства във връзка с твърдяното лишаване от ползването на автомобила на другия съсобственик, тъй като ограничаване правото на съсобственика произтича от закона, в изпълнение на заложената в чл. 1, ал. 2 ЗДвП цел и за защита на обществения интерес. Предвид изложеното, като е отменил заповед № 17-0819-001436/29.04.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР - В., първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбите на В. М. Р. и Д. Н. Р. като неоснователни. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноските по делото от пълномощника на касатора, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на Областна дирекция на МВР - В. следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в общ размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд