Решение № 8993 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2352/2020 г.

Решение № 8993 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2352/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - В. в главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 17 от 8.01.2020 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 2592 по описа за 2019 г., с което е отменена издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № 290-ФК/13.08.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона и при определяне продължителността на срока, за който е приложена мярката, е спазен принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Твърди, че налагането на мярката в максималния предвиден в закона срок от 30 дни е мотивирано с оглед на факта, че нарушението е извършено при условията на повторност. Сочи, че индивидуализиране на срока на мярката от административния орган в рамките на сочената от съда оперативна самостоятелност при повторност на нарушението за по-малко от 30 дни би довело до нарушаване на императивната норма на чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. Искането от съда е за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на заповедта за налагане на мярката. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Либретиста" ЕООД, ЕИК *********, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и моли за отхвърлянето й от съда. Претендира присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 290-ФК/13.08.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - В. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Либретиста" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" – механа "Калимански хан", находящ се в с. К., ул. "В." ..№..., стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от тридесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.). Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена проверка в търговския обект на 10.08.2019 г. в 12: 28 часа, при която посредством контролна покупка на стойност 7, 50 лв. е констатирано, че търговецът, в качеството на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и отчита извършената продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При направена контролна покупка на мляко с кафе, натурален сок и бутилка бира са заплатени в брой общо 7, 50 лв., които не са отчетени и регистрирани чрез издаване на фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на "Либретиста" ЕООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваната ПАМ е немотивирана, наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. Посочил е, че административният орган е приложил по аналогия чл. 187, ал. 4, последно изречение от ЗДДС, каквато според съда в производства за прилагане на държавна принуда е недопустима и с позоваването на тази разпоредба като материалноправно основание за определяне на срока на принудителната мярка е приложен неправилно материалния закон. Приел е, че в обжалваната заповед липсват мотиви относно продължителността на срока, обосновани с конкретни обстоятелства, освен общото посочване, че нарушението е извършено повторно, от значение са тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, необходимостта да се защити обществения интерес и да се предотврати възможността за извършване на други нарушения. Мотивите относно съразмерността също са приети за напълно формални, като за съда е останало неясно по какъв начин административният орган обосновава извод, че принудителната мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се налага. Решението е неправилно. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. (в приложимата редакция - ДВ, бр. 40 от 2013 г.), задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай от представения протокол за извършена проверка и приложените към него системен бон от 10.08.2019 г. за платена в брой сума от 7, 50 лв., дневен отчет от ЕКАФП и опис на парични средства в касата към момента на започване на проверката безспорно се установява, че от "Либретиста" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършени продажби на стоки на стойност 7, 50 лв., чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. От страна на дружеството не е оспорена описаната в заповедта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на административния орган, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., която правна норма изисква независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително да се издава фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. В хода на проверката е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което покрива хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че продължителността на срока на мярката не е мотивирана. Изискването за мотивиране на заповедта за налагане на конкретната принудителна административна мярка е предвидено в разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В случая, в заповедта се съдържат фактическите и правни основания, въз основа които органът по приходите е определил запечатването на обекта и забраната за достъп до него за срок от тридесет дни. Според изложеното в обстоятелствената част на акта нарушението от 10.08.2019 г. е извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС, тъй като с наказателно постановление № 411189-F463754/21.02.2019 г., влязло в сила на 29.03.2019 г., "Либретиста" ЕООД е санкционирано за същото нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. С оглед на посоченото фактическо основание органът е приел, че продължителността на срока е нормативно определена в чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. Последната норма предвижда, че при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. Така изложените фактически и правни основания отговорят на изискването за мотивиране на заповедта за налагане на принудителната административна мярка и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правилно административният орган е квалифицирал нарушението като повторно. Съгласно § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В конкретния случай органът по приходите е посочил като фактическо основание наказателно постановление № 411189-F463754/21.02.2019 г., приложено в административната преписка и прието като доказателство по делото. От съдържанието на това постановление се установява, че на "Либретиста" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за това, че на 22.12.2018 г. в същия стопанисван от дружеството търговски обект - механа "Калимански хан", находящ се в с. К., ул. "В." ..№..., при извършена контролна покупка на обща стойност 50 лв. не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, а бележка от нефискален принтер. Наказателното постановление е връчено на 21.03.2019 г. и на основание чл. 64, б. "б" от ЗАНН е влязло в сила на 29.03.2019 г. като необжалвано в предвидения от закона срок, видно от извършеното от главен специалист Е. А. удостоверяване върху него. Нарушението, за което е наложена оспорената ПАМ е извършено на 10.08.2019 г. след издаване и влизане в сила на посоченото постановление и попада в обхвата на легалната дефиниция на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. При тези обстоятелства е налице посоченото в заповедта правно основание по чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС, тъй като забраната за отпечатване на обекта за срок от 1 месец след запечатването му се отнася до повторно нарушение, каквото процесното е. От изложеното следва, че посоченото фактическо и правно основание за налагане на оспорената мярка за срок от тридесет дни е в съответствие с доказателствата по делото. При тези обстоятелства следва да се приеме, че административният орган е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК да установи фактическите основания, посочени в акта за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. При определяне продължителността на срока на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му и е определил същия в размер на 30 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целта за налагане на ПАМ, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Поради това, изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт не следва да бъде споделени. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение, постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон, подлежи на отмяна като вместо него следва да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството против оспорената заповед за прилагане на ПАМ. С оглед изхода от спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните съдебни разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 270 лв., от които 70 лв. държавна такса за касационното производство и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,