Решение № 9395 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Ц./ T. T., гражданин на Грузия, чрез адв. Д. Ялъмов от Софийска адвокатска колегия (САК) срещу решение № 6369 от 16.02.2026 г. по адм. дело № 11724 / 2025 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5364з-6173 от 19.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, с която е наложена Принудителна административна мярка (ПАМ) – „Отнемане правото на пребиваване на чужденеца в Република България“ на основание чл. 40, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 19 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост - отменителнo касационнo основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендира разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Миграция" – МВР, чрез юрисконсулт Чорбаджийски, в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, намира подадената касационна жалба за допустима като подадена от лице, за което обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Т. Ц., гражданин на Грузия против заповед № 5364з-6173 от 19.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, с която е наложена Принудителна административна мярка (ПАМ) – „Отнемане правото на пребиваване на чужденеца в Република България“. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. При проверка относно спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство, съдът не е установил допуснати съществени нарушения. Съдът е установил по делото и материалноправната предпоставка - въведен сигнал от Швеция в Шенгенската информационна система (ШИС) за отказ за влизане по отношение на жалбоподателя. Мотивирал се е, че в съответствие с изискването по чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ са проведени и консултации между компетентните органи по прилагането на Шенгенската информационна система – от българска страна Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" – МВР (ДМОС). С писмо рег. №6212р-24690/15.10.2024 г. ДМОС информира, че компетентните шведски власти са взели решение на 25.07.2024г. за въвеждане на отказ за влизане на територията на Шенген спрямо грузинския гражданин. Причините за това решение са, че лицето не отговаря на изискванията за престой в Швеция и е работил без разрешение от компетентните власти (нелегално). Решението е влязло в сила на 17.08.2024г. и е валидно за срок от 4 години, съгласно писмо с рег. №6212р-24690/15.10.2024г. В хода на консултационните процедури се установило, че чужденецът е бил принудително извеждан от страната неколкократно и срещу него са били повдигнати обвинения за нарушаване на правилата за движение по пътищата, както и за извършване на маловажни кражби. Сигнала от Швеция е въведен на 13.09.2024г. като забрана за влизане или пребиваване на територията на Шенген. Изрично е подчертано от съда, че в хипотезата на чл. 40, ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 19 от ЗЧРБ органът при прилагането на мярката е отчел изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, като е приел, че в конкретния случай не са налице изключващите прилагането на процесната ПАМ основания както и, че с прилагането й ще се постигне преследваната цел, като опазването на обществения ред и сигурност на ЕС са с приоритет пред засягането на личния и семейния живот на лицето, при отчитане на факта, че към настоящия момент няма изградени семейни връзки на територията на страната. Така постановеното решение е правилно. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед в контекста на изискването на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на касатора в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила са за несъбрани доказателства, относими към предмета на спора. Видно от доказателствата по делото касаторът нито с жалба, с която е сезирал съда, нито в хода на съдебното производство е искал събиране на доказателства, които съдът е отказал. Напротив. В съдебното заседание на 04.02.2026 г. процесуалният представител на касатора изрично е заявил, че няма доказателствени искания, както и че не оспорва факта, че в Шенгенската информационна система по отношение на касатора има наложена забрана за влизане в Шенгенското пространство от страна на Швеция. Следователно, по никакъв начин касаторът не само не е искал събирането на доказателства, които първоинстанционният съд да е отказал и които да са релевантни за предмета на спора, а напротив, е признал релевантния за отказа факт – наличието на забрана за влизане в Шенгенското пространство от страна на Швеция, която забрана надлежно е вписана в Шенгенската информационна система. За издаването на процесната заповед органът се е позовал на чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ, съгласно която отнемането на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 19 след провеждане на консултации с държавата-членка, подала сигнала за отказ за влизане. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е осъществен фактическия състав за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 19 от ЗЧРБ. В хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 19 от закона се изисква чужденецът – субект на мярката, да е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане. Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства в административното производство, е видно, че оспорващият е чужденец и че същият е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане на основание чл. 24 от Регламент (ЕО)1987/2006 - отказ за влизане, като на лицето е била наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на Шенген, валидна до 17.08.2028г. Извън горното, за налагането на ПАМ по чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ се изисква и провеждане на консултации с държавата членка, подала сигнала за отказ за влизане. Като в случая правилно е прието от съда, че задължението за консултативна процедура е надлежно изпълнено, за което свидетелстват данните в писмо от 15.10.2024 г. между Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" – МВР и Бюро СИРЕНЕ - Швеция. Съдът е обсъдил направените пред него възражения, отчетено е обстоятелството, че са провеждани и консултации. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ задължава компетентният да наложи ПАМ административен орган, да отчете: продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Съобразяването с тези изисквания е задължително, макар да е част от съдържанието на оперативната самостоятелност, с която несъмнено разполага. Правилно съдът е приел, с оглед установеното по делото, че по отношение на жалбоподателя няма висящо производство по ЗУБ, не попада в категорията уязвими лица, както и обстоятелството, че не разполага със семейни връзки на територията на Република България. Следва да се посочи, че и твърдения в обратна посока жалбоподателят не е правил. Въз основа на изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано решение, съобразено с приложимия материален закон, при постановяването на което не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, връзка с чл. 228 от АПК следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция - за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение