Решение № 106 от 3.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 236/2012 г.

Решение № 106 от 3.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 236/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу присъда на Софийски апелативен съд № 5 от 11.03.2011 г., по внохд № 761/10 г.

В протеста се твърди, че оценката на доказателствения материал е била извършена неправилно, което е довело до нарушение на материалния закон. Предлага се постановената от апелативния съд присъда да бъде отменена и делото се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане. В срока по чл. 351, ал. 3 от НПК е постъпило допълнение към подадения протест от прокурор при ВКП, в което цитираното касационно основание се доразвива с анализа на конкретни доказателства.

До даване ход на делото пред касационния съд е постъпило и възражение от подсъдимия Д. чрез защитника му адв. Б., в което се оспорва твърдението в протеста за неправилна оценка на доказателствата, като се анализират свидетелски показания в подкрепа на тезата, че въззивният съд е извършил правилен анализ на доказателствата, върху които е изградил вътрешното си убеждение.

Пред касационния съд представителят на ВКП поддържа протеста със същите аргументи и искане.

Защитата на подсъдимия Д. в лицето на адвокати Б. и И. дава становище за неоснователност на протеста, като предлага постановеният от въззивната инстанция съдебен акт да бъде потвърден. Същото становище застъпва и подсъдимият в личната си защита.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 307 от 30.09.2010 г., постановена по нохд № 250/10 г. по описа на СГС, НО - 23 с-в, подсъдимият С. Т. Д. бил признат за виновен в това, че в периода от 31.07.1998 г. до 12.01.1999 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в качеството си на следовател, водещ разследването по досъдебно производство - сл. дело № 814/98 г. по описа на Окръжна следствена служба [населено място], спомогнал на И. Д. А. - лице извършило престъпление по чл. 343, ал. 3 (сегашна ал. 4) във вр. с ал. 2, (сегашна ал. 3) б. "а" и "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК да избегне наказателно преследване без да се е споразумявал с него преди да извърши самото престъпление, както следва:

• в периода от 31.07.1998 г. до 12.01.1999 г. съставил официален документ - протокол за разпит на свидетеля Р. Н. А, в който удостоверил неверни обстоятелства относно идентичността на разпитваното лице като свидетел и идентичността на неговия подпис и удостоверил неверни изявления относно механизма на ПТП и участието на това лице в него и по този начин спомогнал на И. Д. А. - лице извършило престъпление по чл. 343, ал. 3 (сегашна ал. 4) във вр. с ал. 2 (сегашна ал. 3), б. "а" и "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК да избегне наказателно преследване без да се е споразумявал с него преди да извърши самото престъпление;

• на 16.10.1998 г. съставил официален документ - протокол за разпит на свидетеля А. Д. Д., в който удостоверил неверни обстоятелства - изявления относно механизма на ПТП, свидетелите и участвалите лица в ПТП, които не са направени непосредствено и устно пред него, накарал свидетеля да подпише предварително изготвения от него протокол и по този начин спомогнал на И. Д. А. - лице извършило престъпление по чл. 343, ал. 3 (сегашна ал. 4) във вр. с ал. 2 (сегашна ал. 3), б. "а" и "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК да избегне наказателно преследване без да се е споразумявал с него преди да извърши самото престъпление;

• на 16.10.1998 г. съставил официален документ - протокол за разпит на свидетеля И. П. Пазачев в който удостоверил неверни обстоятелства - изявления относно механизма на настъпило ПТП, свидетелите и участвалите лица в ПТП, които не са направени непосредствено и устно пред него, накарал свидетеля да подпише предварително изготвения от него протокол и по този начин спомогнал на И. Д. А. - лице извършило престъпление по чл. 343, ал. 3 (сегашна ал. 4 ) във вр. с ал. 2 (сегашна ал. 3), б. "а" и "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК да избегне наказателно преследване без да се е споразумявал с него преди да извърши самото престъпление, поради което и на основание чл. 294, ал. 4 във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр с чл. 54 от НК му било наложено наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият Д. бил признат за невинен по обвинението по пунктове II и V от обвинителния акт, както и частично по п. 1 относно невярното отразяване на датата на разпита на св. А.

Срещу първоинстанционната присъда е подаден въззивен протест от прокурор при СГП, с който се изразява несъгласие с оправдаването на подсъдимия по пункт V и се настоява за осъждането му по този пункт. Предлага се също изменение на присъдата в осъдителната част, като се иска увеличаване на размера на наказанието за престъплението по чл. 294, ал. 4 от НК към средния предвиден за престъплението. С така направеното искане очевидно е оспорено и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като исканото увеличаване на наказанието препятства условното осъждане.

С присъда на Софийски апелативен съд № 5 от 11.03.2011 г., по внохд № 761/10 г. присъдата на СГС била отменена в осъдителната й част; в частта с която е наложено наказание лишаване от свобода и в частта относно разноските, като не е отменено приложението на чл. 66 от НК.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните, намери подадения протест за процесуално допустим.

Срещу присъдата е бил подаден бланков протест от прокурор при Софийска апелативна прокуратура, който не е бил мотивиран съгласно изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. Това се дължи изцяло на пропуск на въззивния съд да уведоми прокурора за изготвянето на мотивите към новата присъда и да предостави срок за мотивиране на протеста. С изготвянето на допълнение към протеста от страна на прокурора от ВКП цитираният пропуск е бил отстранен. В свое решение № 23 от 29.01.1999 г. по н. д. № 640/98 г., II н. о., ВКС на РБ е приел, че правото да подава касационен протест срещу решение или присъда на въззивната инстанция има прокурор от прокуратурата, съответна на съда, който е разгледал делото по въззивен ред. В конкретния случай протестът е бил подаден от прокурор от апелативна прокуратура, а допълнението към него е било изготвено от прокурор в касационната прокуратура. С оглед нормата на чл. 143, ал. 2 от ЗСВ, която позволява прокурорът от по-горестоящата прокуратура да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, се налага извод, че подаденият протест и допълнението към него представляват годно основание за иницииране на касационна проверка на постановената от въззивния съд нова присъда.

Преценявайки пределите на проверката по чл. 347, ал. 1 от НПК, касационната инстанция констатира, че в допълнението към протеста са посочени данни в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и с искане за осъждане на подсъдимия по пунктове 1, 3 и 4 от обвинението.

Извън касационната проверка остава оправдаването на Д. по пунктове 2 и 5 и частично по п. 1 от обвинителния акт.

Разгледан по същество, протестът се явява основателен.

При постановяването на новата присъда от въззивния съд е било допуснато нарушение на процесуалните правила, което следва да се приеме за съществено, тъй като в диспозитива на присъдата липсва произнасяне по част от обективните признаци, включени в състава на престъплението по чл. 294, ал. 1 от НК. Присъдата на първоинстанционния съд в осъдителната й част по чл. 294, ал. 4 от НК е била отменена, но подсъдимият Д. е бил оправдан от въззивния съд само относно съставянето на официални документи, в които са отразени неверни обстоятелства в разпитите на свидетелите А, Д. и П., каквото самостоятелно обвинение срещу подсъдимия Д. не е било повдигано. В диспозитива на присъдата изпълнителното деяние на престъплението по чл. 294, ал. 1 от НК - спомагане на лице, извършило престъпление (и кое е въпросното лице) да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с това лице предварително, изобщо не е описано. В мотивите към присъдата въззивният съд е възпроизвел съдържанието на съдебния акт на първоинстанционния съд, като декларативно е посочил, че осъдителната част на присъдата следва да се отмени, тъй като трите деяния, в извършването на които подсъдимият е бил обвинен са останали недоказани. Липсват доводи относно съставомерността на продължаваното престъпление по чл. 294, ал. 1 от НК, в което въпросните три деяния са включени.

Така констатираните от касационната инстанция несъответствия в новата присъда на въззивния съд между словесното и цифрово изписване на диспозитива от една страна и между диспозитива и мотивите от друга, не дава възможност да бъде установена действителната воля на съда. В практиката на ВКС на РБ еднозначно е прието, че противоречието между диспозитива и мотивите на присъдата винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като мотивите и диспозитивът на присъдата са етапи от формиране на вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде многозначно и противоречиво.

Предвид изложеното Върховният касационен съд намери, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до нарушение на закона, което обуславя отмяната на постановената от апелативния съд нова присъда в частта относно оправдаването на подсъдимия по пунктове 1, 3 и 4 от обвинението за престъпление по чл. 294, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК и връщането на делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, ВКС, I НО,