Решение № 2802 от 8.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7570/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Игнатова чрез нейния пълномощник адв. Игнатов срещу решение 762/12.06.2023 г. по адм. д. 92/2023 г. на Административен съд София област. Счита обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Прави искане за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса пред тази инстанция. Ответникът кметът на Община Ихтиман не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът М. Кацарова, прави искане за оставяне на жалбата без уважение и заявява становище за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението като материално незаконосъобразно и необосновано. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по оспорване на М. Кацарова заповед 1824/24.11.2022 г., издадена от кмета на община Ихтиман, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и § 4, ал. 6 от ПЗР на Наредба РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, във връзка с § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), е одобрил проект за изменение на кадастралния план на гр. Ихтиман, общ. Ихтиман, по отношение на ПИ 554 в кв. 16 по кадастралния регулационен план на гр. Ихтиман с цел разделянето му на два равноплощни имота ПИ 2977, с площ от 367,50 кв.м. и ПИ 2978, с площ от 367,50 кв.м.. Обсъдени са подробно събраните по делото доказателства като е установено, че административното производство е започнало със заявление с Вх. Гр-3458/17.11.2022 г. до кмета на община Ихтиман, с което настоящия касатор Е. Игнатова е поискала изменение на кадастралния план (КП) по отношение на ПИ 554, кв. 16 по плана на гр. Ихтиман, съгласно влязло в законна сила съдебно решение на РС Ихтиман, по гр. дело 1180/2012 г., с което е била допусната съдебна делба на процесния имот като същият е бил разделен на два равноплощни самостоятелни имота, обособени в реални части при точно посочени в съдебното решение граници, като в дял на всеки един от съделителите Е. Игнатова и М. Кацарова са били поставени реални части от него, индивидуализирани съгласно скица-проект, която се явява неразделна част от съдебното решение. Установено е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че процедираното изменение на КП е съобразено с влязлото в сила съдебно решение и приложената към него скица. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на заповедта като е изложил съображения за допуснато съществено нарушение на процедурата поради неуведомяване на заинтересованите лица за започналото административно производство, което е довело до постановяване на оспорения акт при неизяснена фактическа обстановка. С обжалваното решение заповедта е отменена и делото като преписка е върнато на органа за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. В съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, обжалваното решение е мотивирано с изчерпателно излагане на фактическата обстановка и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед, които мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган, по смисъла на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, в чийто ресор са измененията на КП и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) като в случая не е спорно, че действащия КП на гр. Ихтиман е одобрен със Заповед 558/1990 г. по реда на ЗТСУ, поради което кметът е компетентен да издаде заповедта за изменение на КП. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че процесната заповед е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. По делото е безспорно установено, видно от съобщение с Изх. Гр-3458/29.11.2022 г. на общ. Ихтиман (л. 5), че административния орган е изпратил съобщение до заинтересованите страни собственици на засегнатите от изменението имоти, едва след издаване на заповед 1824/24.11.2022 г. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че констатираният порок е съществено процесуално нарушение, тъй като административния орган е длъжен, в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК да уведоми известните му заинтересовани лица за започналото пред него производство. Тази разпоредба е обща и касае всички административни производства, доколкото в специален закон не е изключено нейното приложение. Регламентираното с нея правило е гаранция за правата на засегнатите от административния акт лица и дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си, като представи становище и доказателства в негова подкрепа. В този смисъл като не е изпълнил императивните изисквания за уведомяване на заинтересованите лица, респективно, като ги е лишил от възможността да участват в административното производство по издаване на заповед 1824/24.11.2022 г., административния орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. В този смисъл е и постоянната съдебна практика. Предвид изложеното, правилен е извода на решаващия съдебен състав, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които ценени в тяхната съвкупност обуславят незаконосъобразност на атакуваната заповед. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми и решението като материално и процесуалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,