Решение № 12601 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, против Решение 308 от 27.02.2024г. на Административен съд - Ямбол по адм. дело 285/2023г. С него се отменя по жалба на "АФИА ФАРМА" ЕООД, с ЕИК203420278, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, [адрес], представлявано от управителя Е. Петкова, със съдебен адрес в гр. Ямбол, ул. "Жорж Папазов", 14, офис 403, чрез адвокат С. Енчева, като незаконосъобразна, заповед РД-253С-2 от 03.01.2023г. на Управителя на НЗОК. Със заповедта се налагат санкции, включително и "прекратяване на договора", сключен между НЗОК и "АФИА ФАРМА" ЕООД, представлявано от управител Е. Петкова, притежаващ разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека АП-994-3/13.05.2016г., издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата/ИАЛ/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, без да се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, като от съдържанието на жалбата се извличат като такива, необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Наред с това се поддържа, че решението е постановено по жалба, която е била просрочена и неправилно приета от съда като подадена в срок. Ответникът по касационната жалба, управителят на "АФИЯ ФАРМА" ЕООД чрез адвокат С. Енчева - АК Ямбол, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното от фактическа и правна страна: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу издадената заповед за налагане на санкции от управителя на НЗОК за констатирани нарушения на индивидуалния договор и закона. Възраженията са незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. На първо място, приел жалбата за допустима като подадена в срок, поради отсъствие на доказателства за нейното редовно връчване. Приел приложеното на л. 238 от делото за негодно доказателство да удостовери връчване на заповедта на управителя на дружеството, тъй като не съдържа информация какво е връчено, в което е вписано името на управителя на аптеката, който не е представляващ дружеството, съгласно договора между страните. По законосъобразността на заповедта съдът е приел, че са допуснати нарушения на административно - производствените правила. Изразяват се в това, че е по констатациите в констативен протокол е направено валидно възражение от представляващия дружеството, поради което има произнасяне на арбитражна комисия с равен брой гласове, поради което в заповедта следва да има собствени мотиви на наказващия орган, какво е нарушението от фактическа и правна страна и индивидуализация на санкциите, което не е направено. При повтаряне на констатациите в констативния протокол без обсъждане на възраженията е допуснато съществено нарушение, водещо до отмяна на заповедта като незаконосъобразна. При липса на мотиви от друга страна, не може да се провери волята на органа, което също е основание за отмяна на заповедта. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържа отново, че първоначалната жалба е била просрочена, поради което е налице основание за обезсилване на решението и прекратяване на производството. Тези доводи са неоснователни. Съдът е извършил проверка за допустимост на жалбата и от представените доказателства обосновано е приел, че няма доказателства за връчването на заповедта, поради което жалбата е редовна и допустима и правилно е разгледана по същество. По съществото на правния спор се възпроизвеждат доводите пред първата инстанция по същество, че са налице констатираните нарушения като основание за налагане на санкциите. Тези доводи са неоснователни. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в производството по налагане на санкции следва да се спазват правилата за установяване на нарушенията, квалифицирането им от фактическа и правна страна и излагане на мотиви за вида и размера на наложената санкция. В конкретният случай органът е следвало да изложи мотиви, с които да установи какво е нарушението според констатациите в констативния протокол, да обсъди възраженията на представляващия дружеството и да изложи мотиви приема ли ги или не, което е в изпълнение на правилата на санкционните производства. Правото на защита в това производство се гарантира именно със спазване на правилата за провеждането му, част от които са обсъждане на възраженията на сочения за нарушител. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че на ответника са предоставени безрезервни права, тъй като всъщност се установява от съда, че са нарушени обема процесуални гаранции по издаване на заповедта, с което именно са нарушени правата му. Те са: да научи в какво се обвинява, че е нарушил; нарушението да бъде формулирано от фактическа и юридическа страна; да му бъде предоставено право участие в процеса; да му се даде възможност да подаде възражение и тези възражения да бъдат обсъдени при издаване на административния акт. Така се гарантира правото на защита, което е от най засегнатите в едно такова санкционно производство и нарушаването му е достатъчно и на формално основание да бъде отменен акта като незаконосъобразен. При изложеното по горе и при споделяне на мотивите на първата инстанция решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноските за настоящата инстанция в размер на 1000 лева, възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение