Решение № 6588 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2008 г.

Решение № 6588 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от началника на III РПУ при ОД "Полиция" - Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Бояна Йорданова, против Решение № 338/14.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1826/2006 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, IV състав, с което е отменена заповед рег. № 131/25.07.2006 г. на началник сектор "КП" при III РПУ на ОДП - Варна, за наложено на Георги Христов Георгиев дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Георги Христов Георгиев, в писмен отговор моли съда да я отхвърли като неоснователна, като излага доводи относно правилността на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С Решение № 338/14.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1826/2006 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, IV състав, е отменена заповед рег. № 131/25.07.2006 г. на началник сектор "КП" при III РПУ на ОДП - Варна. С последната заповед, на Георги Христов Георгиев - старши дознател при III РПУ - Варна е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР. За да постанови посочения резултат съдът по същество е приел, че актът е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като съществени процесуални нарушения налагащи отмяната му само на това основание, от съда са посочени липсата на заповед по смисъла на чл. 230 ЗМВР във вр. чл. 239, ал. 1 ППЗМВР за образуване на дисциплинарното производство и определяне на дисциплинарно - разследващ орган, както и на становище по чл. 244 ППЗМВР; неспазване на изискванията по чл. 237 и чл. 243 ППЗМВР. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и съдопроизводствените правила. С оспорената в първоинстанционното производство заповед е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Според чл. 231 ЗМВР редът за налагане на дисциплинарните наказания е уреден в ППЗМВР, като съобразно чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ППЗМВР, дисциплинарно наказание "порицание" се налага включително за неизпълнение на служебни задължения и заповеди, за срок от шест месеца до една година и се изразява в отправяне на предупреждение към държавния служител, че при извършване на друго нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще бъде санкциониран с по - тежко дисциплинарно наказание. В този случай е неприложима нормата на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, според която при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от същия закон (за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"), със заповед на министъра на вътрешните работи се образува дисциплинарно производство и се открива дисциплинарно дело, което се провежда от определения с нея дисциплинарно - разследващ орган. В посочената заповед на министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 239 ППЗМВР се сочи повода за образуването на дисциплинарното производство, получените данни, извършителя, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание и дисциплинарно - разследващия орган, на когото се възлага разследването. В общия случай, основание за образуване на дисциплинарно производство по смисъла на чл. 231 ППЗМВР, са наличието на повод, както и данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от държавен служител на МВР. Легални определения за понятията повод и данни за образуване на дисциплинарно производство се съдържат съответно в чл. 232 и чл. 233 ППЗМВР. Според чл. 237, ал. 1 ППЗМВР, нарушението на служебната дисциплина се установява от органът, компетентен да наложи наказанието, който ако в хода на дисциплинарното производство установи, че не е компетентен да наложи предвиденото дисциплинарно наказание, незабавно уведомява компетентния орган и му изпраща всички събрани материали (чл. 238 ППЗМВР). В тази връзка следва да се отбележи и правилото на чл. 228, ал. т. 3 ЗМВР, че наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3 (в т. ч. и "порицанието"), се налагат със заповеди от служители на длъжност "началник сектор", приравнените на нея и по - висока. Анализът на горепосочените разпоредби обуславя извод, че в случаите на налагане на дисциплинарно наказание, различно от "уволнение", ЗМВР и ППЗМВР не изискват образуването на дисциплинарното производство в дело, по смисъла на чл. 230 ЗМВР, вр. чл. 239, ал. 1 ППЗМВР, както неправилно е приел първоинстанционния съд, нито определянето на дисциплинарно - разследващ орган, който да проведе това производство. Предвид гореизложеното, необоснована е направената от решаващия състав констатация, че в случая не е спазено изискването по чл. 237 ППЗМВР нарушението на служебната дисциплина да бъде установено от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание. Неприложими към процедурата по налагане на наказанието "порицание" са и нормите на чл. 243 и чл. 244 ППЗМВР, относими към дисциплинарните производства по чл. 230 ЗМВР. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, в което при това не е изследвал осъществено ли е нарушението на служебната дисциплина (незавеждане на заявителски материал, непровеждане на разпит във връзка с подадена на 30.04.2006 г. жалба от адвокат Елисавета Димитрова и наведените от нея твърдения за извършено срещу племенника й престъпление по чл. 131 и 130 НК), за което на Георги Георгиев, е наложено оспореното наказание. Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна в противоречие със съдопроизводствените правила, съобразно чл. 222 АПК следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС, който да изследва налице ли са били материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, оспорена в първоинстанционното производство. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че при проверката на обжалваното решение се установява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,