Решение № 4865 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11598/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Асърджиев, чрез процесуален представител адв. Петров, срещу Решение 498/02.11.2023 г. на Административен съд /АС/ - Плевен, постановено по адм. дело 643/2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Асърджиев срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 2020 г. за кампания 2019 г. с Изх. 02-150-6500/9430+5 от 28.06.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с което е оторизирана сума в размер на 0 лева. Със съдебния акт жалбоподателят е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото, представляващи юриск. възнаграждение. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че волята на съда е неясна и необоснована, тъй като от мотивите на съдебния акт не става ясно дали са налице нарушения на чл.59, ал.2, т.4 от АПК при издаване на оспореното уведомително писмо. Излага съображения, че правните изводи на съда не съответстват на доказателствения материал по делото. Сочи, че съгласно приложена справка от ОСЗ- Плевен за имот 101007 за стопанската 2018/2019, същият е заявен от М. Асърджиев за ползване в реални граници, като от разпита на свидетеля Антов в съдебно заседание се потвърждава факта, че погрешно имотът е бил заявен за подпомагане и от Антов, без земята да е обработвана. Позовавайки се на Закона за аренда в земеделието касаторът сочи, че е ирелевантно дали и кой от двамата арендодатели притежава правото на собственост и за коя част от имота, нито в какъв обем, след като са представени необходимите документи за вписване на договорите за аренда. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпила е на 11.03.2024 г. по електронен път, чрез адв. Петров, с която не възразява по даване ход на делото. Поддържа становище за основателност на касационната жалба, претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции съобразно инкорпориран в молбата списък на разноски по чл.80 от ГПК. Ответникът по касация - Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в съдебно заседание не се представлява. Постъпил е писмен отговор от 30.11.2023 г. от процесуалния представител гл. юриск. Л. Христова, с която се оспорва касационната жалба като неоснователна и се излагат съображения за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че М. Асърджиев е регистриран земеделски производител с УРН [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Асърджиев е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 с УИН [номер], с което е заявил площи по мярка 11 Биологично земеделие , направление Биологично растениевъдство от ПРСР 2014 - 2020 г. с код БР 12, като 2019 г. е пета година от поетия ангажимент. На заявлението са били извършени административни проверки, с което са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. На 28.06.2023 г. Зам. - изпълнителния директор на ДФЗ е издал оспореното УП с Изх. 02-150-6500/9430+5, което е било второ по ред на издаване по заявление за подпомагане с УИН [номер] във връзка с влязло в сила Решение 265/11.01.2023 г. на ВАС по адм. дело 6333/2022 г. При така установеното от фактическа страна решаващият съд правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Касационните основания за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и приложимата нормативна уредба, като настоящата съдебна инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неяснота относно констатациите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаване на оспорения административния акт. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС - Плевен правилно е приел за установено, че макар и лаконично в Уведомително писмо се съдържат правните и фактически основания за издаването на акта, като от таблиците и разясненията под тях, конкретно в таблицата на стр.3 се установяват мотивите за постановения пълен отказ от финансово подпомагане по мярка 11, за която е кандидатствал М. Асърджиев. Констатациите на административния орган, базирани на данните от извършената автоматична проверка, са потвърдени в съдебното производство чрез събраните писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява застъпване на площи /двойно декларирани/ за два от заявените от Асърджиев имоти - 00690-57-3 и 00690-57-3-1, и двата, представляващи части от имот 06690-101-007, находящ се в [населено място]. Съдът констатирал, че при повторното издаване на административния акт са изпълнени указанията на ВАС, дадени с Решение 265/11.01.2023 г. по адм. дело 6333/2022 г. Правилно съдът е приел, че при постановяване на оспорения акт не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и въз основа на събраните по делото доказателства правилно е установил, че са налице доказателства за наличие на обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.17, ал.3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявленията по схеми и мерки за директни плащания. /Наредба5/2009 г./ Наредбата/. Разпоредбата на член 17, ал.3 от Наредбата предвижда, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато за никой от кандидатите не са налични такива данни, ДФЗ РА им налага санкции съгласно чл. 19, 19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Доказателствата по делото сочат за наличие на спор за ползване на имот 101007 в землище на [населено място], възникнал между настоящия касатор и Л. Антонов, тъй като този имот е заявен за подпомагане и от двамата земеделски стопани. Видно от публикуваните данни за констатираните застъпвания в Системата за електронни услуги и уведомление за публикацията на електронната страница на ДФЗ се установява, че кадастрален имот 06690-101-007, в землището на [населено място], попада в декларираните парцели за 2019 г. на Л. Антонов и на М. Асърджиев. За дамата ползватели в системата е налице правно основание за ползване на имота, а именно - договор за аренда. Правилни са изводите на съда, че договорните отношения между двамата арендатори не са станали известни на ДФЗ, тъй като не са налице доказателства за вписване на сключеното между тях споразумение, поради което административния орган е нямало как да се съобрази с това обстоятелство. Не са налице и данни, че някой от тях е заявил да се отказва от правото си на ползване на застъпените площи. Както правилно е приел решаващият съд за административния орган не е налице задължение да установи владението на имота. По тези съображения следва да се посочи, че правилно е определен размерът на площта, за която не се изплаща субсидия съгласно изискванията на чл.18 и чл.19 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 и не е изплатено финансово подпомагане за 2019 г. мярка 11, тъй като не са налични регистрирани данни, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение