Решение № 3886 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1353/2011 г.

ВАСПетчленен състав18.03.2011 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 14717/02.12.2010 г. на Върховен административен съд - Трето отделение, постановено по адм. д. № 7533/2010 г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3886 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1353/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станимир Делчев Сталев от гр. Кърджали с ЕГН: **********, подадена чрез адв. М. Чилова против решение № 14717/02.12.2010 г. на ВАС - Трето отделение, постановено по адм. д. № 7533/2010 г. С решението е отхвърлена жалбата на Станимир Сталев срещу заповед № К - 4831/28.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ППЗМВР вр. с чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 и § 1, т. 7 ДР на ЗМВР, в качеството му на държавен служител в МВР - старши разследващ полицай в ОД на МВР - Кърджали, му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Необоснован е изводът на първоинстанционният съд, че Сталев е просрочил описаните в заповедта досъдебни производства. Липсват конкретни доказателства от чието съдържание да става ясно кога досъдебното производство е било предадено в деловодството на МВР, а писмените доказателства установяват само кога същото е постъпило в деловодството. Дисциплинарната отговорност не може да се основава на предположения, още повече че са представени становища на наблюдаващите прокурори от които е видно, че Сталев е спазил съответните срокове. Становищата са надлежно приобщени към административното дело. Вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 222, ал. 1 ЗМВР е несъставомерно поради липсата на системно нарушение на предвидените срокове в НПК. Събраните доказателства не установяват какво е било движението по дати на процесните 22 броя досъдебни производства - от предаването им от разследващия на техническия сътрудник на Началника на РПУ Кърджали до постъпването им в деловодството на РПУ Кърджали, респективно полагани ли са подписи от разследващият при тяхното предаване. Административният орган не е представил писмена справка от регистъра на разносния дневник образец 10 към РПУ Кърджали. В касационната жалба се твърди, че обжалваният административен акт не съдържа фактически и правни основания, не е съобразен с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Процесният спор е решен в противоречие с решение № 13219/08.11.2010 г., постановено по адм. д. № 7532/2010 г. на ВАС - трето отделение относно заповед, налагаща същото наказание на друг разследващ полицай от РПУ - Кърджали. Касаторът моли чрез адв. Чилова за отмяна на решението, отмяна на оспорената заповед и присъждане направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Министърът на вътрешните работи я е оспорил с доводи, изложени в писмени бележки от юрисконсулт А. Узунова. Счита, че решението на тричленният състав на ВАС е валидно, допустимо и правилно. От § 1, т. 7 ДР на ЗМВР е изведена легална дефиниция на понятието "системни нарушения". Цитираното от касатора решение на ВАС по друго дело не е влязло в сила. Ответникът е пледирал чрез юрисконсулт Узунова за отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на I колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, тъй като първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С обжалваната заповед на Сталев като държавен служител в МВР на длъжност "старши разследващ полицай в ОД на МВР - Кърджали", е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Описаните в заповедта нарушения се изразяват в това, че в условията на системност по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗМВР, за времето от 04.05.2009 г. до 19.02.2010 г. е просрочил срока за разследване на 22 досъдебни производства: като просрочването е от 3 до 19 дни, с което не е изпълнил длъжностното си задължение да изпълнява възложените му задачи по разследване на престъпленията в сроковете по НПК, разписано в длъжностната му характеристика за длъжността "младши дознател - дознател - старши дознател" в МВР. Сталев е представил писмено обяснение по чл. 229, ал. 1 ЗМВР под формата на докладна записка, с която оспорва констатациите от предложението на прокурора от РП - Кърджали. В таблицата към справка вх. № 225/04.03.2010 г. се съдържат данни за всички дознателски преписки, чиито срокове по чл. 234, ал. 1 НПК са били пропуснати, датата им на изпращане на прокурор и броя на дните закъснение. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с чл. 246 ППЗМВР, установени са от органа конкретните фактически обстоятелства. Нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено наказанието, е установено въз основа на данните, съдържащи се в таблица, приложена към справката на прокурор от РП - Кърджали. Разпоредбата на чл. 222 ЗМВР определя като дисциплинарно нарушение "системно нарушаване на срокове, предвидени в НПК, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство". По аргумент, изведен от текста на § 1, т. 7 ДР на ЗМВР "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Въз основа на справката съдът е направил извода, че е налице това нарушение. Писмените становища на прокурорите Чавдаров, Еланчева и Василева в качествата им на наблюдаващи прокурори по досъдебните производства, не са ценени от съда, тъй като са дадени след издаване на оспорения административен акт. Обжалваното решение е неправилно и като такова трябва да бъде отменено, след което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВАС - Трето отделение. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата за които актът е благоприятен, трябва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, както и изпълнение на законовите изисквания при издаването им. Това означава страната да представи или да посочи доказателства в подкрепа на твърдения си за факти от които тя черпи права. В процесният казус е останал неизяснен основният спорен въпрос, а именно извършил ли е Сталев нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в просрочване на досъдебните производства. Оспорената заповед е мотивирана с предложението на прокурор от РП - Кърджали към което са приложени справка и таблица. В таблицата е посочено кога изтича срокът, предвиден в чл. 234, ал. 1 НПК по съответното досъдебно производство и кога то е изпратено на прокурора. Таблицата и справката не дават отговор на въпроса кога е започнал да тече срокът по чл. 234, ал. 1 НПК, както и кога разследващият е предал досъдебното производство като приключено. Тези релевантни обстоятелства следва да бъдат установени при новото разглеждане на делото чрез представяне на доказателства от административния орган, включително писмена справка от регистъра на разносния дневник образец 10 към РПУ - Кърджали. При необходимост съдът може и служебно да назначи експертиза, която да извърши проверка в деловодството на РПУ - Кърджали. Така ще се изясни дали евентуалното просрочие на досъдебните производства се дължи на действия на Сталев или на други лица от РПУ - Кърджали. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав на I колегия

Цитирани разпоредби

2