Решение № 12114 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7878/2016 г.

Решение № 12114 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7878/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. З. Б., против решение № 5833 от 17.05.2016 г. постановено по адм. дело № 5114/2015 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 8121К-600/27.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът счита съдебното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения. Иска се и отмяна на обжалваната заповед.. Ответникът по касационната жалба - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд - пето отделение, е отхвърлил оспорването по жалба на Б. З. Б. - разузнавач VI степен в IV група "Криминална полиция" - Надежда на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към 02 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи срещу заповед № 8121К-600/27.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 201, ал. 1, т. 6, пр. второ и чл. 204, т. 1 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че дисциплинарното наказание е наложено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила: С аргументи, изведени от нормата на чл. 208 от ЗМВР съдът е посочил, че дисциплинарно-наказващият орган не е бил длъжен да образува дисциплинарно производство с издаването на изрична заповед - при наличието на данни за извършено нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в този случай дисциплинарното производство се счита, че започва с първото действие за установяването му; Това първо действие не е датата 25.07.2014 г., която е датата на докладна записка рег. № 15721, съдържаща общи изводи за дейността по разследваните досъдебни производства. Първата справка относно извършена проверка на досъдебни производства, разследвани от мл. полицай Б. при РУМВР - Своге е рег. № 17122/18.08.2014 г., но срокът е започнал да тече от 24.09.2014 г., тъй като в хода на проверката е установен и друг вид нарушение "неизпълнение на служебни задължения - прокурорски указания, чл. 196, ал. 1, т. 2 и чл. 197 от НПК", което е наложило събиране на допълнителни доказателства за пълнота на проверката. Последната е удължена предвид отпускът по болест, ползван от жалбоподателя, и новите обстоятелства - до 24.12.2014 г. Въз основа на това съдът е направил извод, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Неоснователно е възражението за нарушаване на правото на защита на оспорващия, тъй като преди да наложи дисциплинарното наказание държавният служител е канен да даде писмени възражения и обяснения по всяка една от справките, но той по своя воля не е упражнил предоставената му от закона правна възможност. Б. е депозирал възражение рег. № 226р - 566/14.01.2015 г. само по предложението за налагане на дисциплинарно наказание, което е прието и обсъдено от дисциплинарно-наказващия орган. Административният орган правилно е приложил материалния закон. Съгласно приложимата за конкретния случай хипотеза на чл. 201, ал. 1, т. 6 от ЗМВР дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага в изчерпателно установените случаи на ал. 2 на същия текст, което в конкретния случай е за системно нарушаване на сроковете (съгласно § 1, т. 22 ДР на ЗМВР "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година), предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, или неоправдано забавяне на наказателно производство. Това не предполага нарушенията да са установени при различни проверки в непродължителни периоди от време, както твърди жалбоподателя. Приложените по делото справки и постановления на районен прокурор при Районна прокуратура - Своге сочат, че поради неоправдано забавяне на разследването по досъдебни производства съобразно чл. 234, ал. 1 от НПК се е наложило Б. да бъде отстранен по ДП 38/2014 г., ДП 3/2014 г., ДП 115/2014 г., ДП 187/2014 г., ДП 190/2014 г., ДП 192/2014 г. и ДП 200/2014 г. по описа на РУМВР - Своге, поради което е налице законоустановената хипотеза за "системност" на нарушенията. За неоснователни и ирелевантни са приети и възраженията за промяна мястото на работа на наказаното лице, тъй като въпреки преместването, от РУМВР - Своге във 02 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, Б. продължава да е служител към министерство на вътрешните работи. А за допуснато бездействие служителят на МВР носи дисциплинарна отговорност и промяната на мястото на работа не води до отпадане на дисциплинарната му отговорност. Твърдението за несъразмерност на наложеното наказание също е прието за неоснователно. Определената дисциплинарна санкция по вид съответства на извършеното нарушение, като при определяне на срока са съобразени всички обстоятелства при извършването му и дисциплинарното наказание е наложено при съобразяване с целта на закона - от една страна да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, а от друга - възпитателно и превантивно върху останалите служители. При тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия петчленен състав. По същество с касационната жалба се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост с възражения, идентични на тези, направени пред първоинстанционния съд, обсъдени от него в мотивите. Правилен е извода на съда, че административния орган е упражнил дисциплинарната си власт в рамките на установения от закона срок не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая твърдените дисциплинарни нарушения са извършени в периода от 31.03.2014 г. до 13.08.2014 г.; болничният отпуск е ползван от 25.08.2014 г. до 29.09.2014 г.; Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 27.02.2015 г., поради което едногодишният срок от извършване на нарушенията е спазен. Спорът досежно краткия двумесечен срок от откриване на нарушенията и в частност досежно момента на откриване на нарушенията правилно е разрешен от съда. Момента на откриване на дисциплинарното нарушение е юридически факт, който законодателят е дефинирал легално - съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Компетентен да наложи дисциплинарното наказание в случая е министърът на вътрешните работи и затова за отчитането на двумесечния срок, по арг. от чл. 196, ал. 2 ЗМВР, е съществен момента, в който материалите от дисциплинарното производство са постъпили при него. Обсъждането на въпроса кога сигналът за извършените дисциплинарни нарушения е постъпил в областната дирекция на МВР, какви действия са извършени след това и т. н. не е относим, тъй като директора на областната дирекция, респ. на Столичната дирекция, на Министерството на вътрешните работи не е дисциплинарно наказващ орган за касатора. Такъв, съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР, е министърът на вътрешните работи. Предложението на директора на Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание на Б. е постъпило в Министерството на вътрешните работи на 14.01.2015 г., когато е положен входящия регистрационен печат и регистрационен номер 513р-830. С постъпването на предложението в администрацията на органа е осъществен правопораждащия юридически факт, визиран в чл. 196, ал. 2 ЗМВР - материалите от дисциплинарното производство са постъпили при органа, те са били на негово разположение. Оспорената заповед е издадена на 27.02.2015 г., т. е. в законоустановения двумесечен срок. Релевантна за момента на узнаване е именно първата датата, на която органът установил, по смисъла на чл. 196, ал. 2 ЗМВР, дисциплинарните нарушения и самоличността на нарушителя, т. е. когато предложението е достигнало до него. Кога фактически той е разгледал постъпилата в администрацията му преписка е ирелевантно. По тези съображения неточността в мотивите на решаващия съд досежно датата на установяване на дисциплинарните нарушения (24.09.2014 г.) не води до неправилност на извода му за спазване на срока по 195, ал. 1, предл. първо ЗМВР. Считано от датата на установяване на нарушенията - 14.01.2015 г., до датата на издаване на заповедта - 27.02.2015 г., са изминали по-малко от два месеца. Това прави крайният извод на съда за съответствие на оспорената заповед с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР правилен - съответен на доказателствата по делото и на приложимия материален закон. Установените от органа дисциплинарни нарушения, за които на касатора е наложено дисциплинарното наказание, са системно неизпълнение на служебните задължения, вменени му с типовата характеристика на длъжността "младши разследващ полицай в РУ в ОДМВР". В конкретния случай служебните задължения, които органът визира, са тези, включени в раздел III на типовата длъжностна характеристика на длъжността, която касаторът заема (л. 46-л. 47), ясно и точно разписани. Конкретните действия по изпълнение на служебните задължения, когато касаят действия по образувани досъдебни производства, както е в конкретния случай, винаги зависят първо, от процесуалния закон, второ - от разпоредените от наблюдаващия прокурор действия, и трето - от фактите по всяко конкретно досъдебно производство. Нещо повече, системното нарушаване на сроковете, предвидени в НПК или неоправданото забавяне на наказателните производства е предвидено от законодателя като самостоятелно дисциплинарно нарушение - чл. 201, ал. 1, т. 6 ЗМВР. Във връзка с извършваната проверка, и. ф. районен прокурор на РП - Своге е депозирал до Министерството на вътрешните работи справка изх. № 1259 от 27.10.2014 г. (л. 35-л. 37) за нарушенията на касатора, към която са приложени неизвършените, неправилно извършените и забавените процесуални действия, които според наблюдаващите прокурори са довели до невъзможност или затрудняване на разследването. Б. Б. е бил запознат с констатациите на наблюдаващите прокурори досежно неизпълнените служебни задължения. На следващо място в справката рег. № 24033 от 04.12.2014 г. (л. 14 - л. 16), изготвена по повод извършената проверка на водените от мл. разследващ полицай Б. досъдебни производства, допуснатите от него нарушенията на служебните задължения са подробно описани по отделните досъдебни производства. Посочени са неизвършените от касатора действия по разследването, както и тези, извършените в нарушения на изискванията на процесуалния закон. Касаторът е запознат лично със справката на 12.01.2015 г. На последно място, в предложението на директора на Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи (л. 4-л. 8) нарушенията на визираните в раздел III на длъжностната характеристика задължения на касатора са отново изрично индивидуализирани. С оглед на така установеното доводът на касатора за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Подробното и точно посочване на неизвършените от касатора процесуални действия по всяко от посочените досъдебни производства, своевременното му запознаване с установеното в хода на дисциплинарното производство прави извода на съда за ненарушаване на правото на защита правилен и обоснован. Неоснователни са и доводите за неправилно установяване на системност на извършените дисциплинарни нарушения. Както изрично е приел административният орган в оспорената заповед органът и както обосновано е приел в мотивите си съдът, в случая е налице неизпълнение на служебни задължения по повече от три досъдебни производства, което обосновава системност с оглед § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР и определя и вида на наказанието. Ето защо доводите за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и е приложил правилно материалния закон към така установеното. С оглед на това решението му е правилно. При така изложените мотиви обжалваното решение на съда е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена до сумата от 400 (четиристотин) лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия