Решение № 12846 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 362/2012 г.

Решение № 12846 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 362/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, чрез главен юрисконсулт Ваня Димитрова, против Решение № 4824/03.11.2011 г. по адм. дело № 1345/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Поддържат се оплаквания за неприложимост на разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ДОПК по отношение на данъчни периоди, за които има издадени АПВ, тъй като последните не представляват ревизионни актове. По делото е постъпила и частна жалба от Управителя на "Рони - М-91" ЕООД, гр. София - Росен Стефанов Попадиин, чрез процесуалния представител на дружеството - адв. Кандиларов, против Определение от 18.10.2011 г. по адм. дело № 1345/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - "Рони-М-91" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си - адв. Кандиларов, оспорва същата, като неоснователна. Ответникът по частната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си - юрисконсулт Станчева, оспорва същата, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната и частна жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за първата и по чл. 230 от АПК, вр. с чл. 92, ал. 3 от ГПК. При разглеждането им по същество установи: I. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - София: С обжалваното решение Административен съд София-град е обявил нищожността на РА № 2000802294/07.04.2009 г. на ТД на НАП София-град, потвърден с Решение № 1801/18.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.) и по ЗДДС, за данъчен период 01.12.2005 г. - 31.07.2007 г., поради отказано право на данъчен кредит. От анализа на доказателствата по делото, съдът е установил, че спрямо оспорващия, за всеки от ревизираните данъчни периоди, има издадени и влезли в сила 19 бр. Акта за прихващане и възстановяване /АПВ/, с които на същия, въз основа на посочените от него в СД по ЗДДС (отм.) и ЗДДС суми за възстановяване, е признато правото му на възстановяване на ДДС, което с оспорения РА е отказано. Въпреки, че няма пълно съвпадение в размера на посочените за възстановяване суми по АПВ, с отказаните такива по оспорения РА, съдът е приел, че влезлите в сила АПВ представляват стабилни административни актове и определените с тях задължения, респ. суми за възстановяване, могат да бъдат преразглеждани при условията и реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, а не чрез извършване на ревизия по общия ред на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. В подкрепа на това се е позовал и на изменената разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., в сила от 19.12.2007 г./. От това е направил извод, че оспорения РА, на основание извършена ревизия по общия ред, чрез Заповеди за възлагане на ревизия и за определяне на компетентния да издаде РА орган, издадени от материално некомпетентен административен орган - от нач. сектор "Ревизии", в дирекция "ДОК" при ТД на НАП София-град, вместо от Териториалния директор на НАП, е нищожен. Решението е правилно. Безспорно е установено пред първоинстанционния съд издаването на 19 бр. данъчни актове за прихващане и възстановяване /АПВ/ през 2006 и 2007 г., с които за периоди, съвпадащи с процесните, на ревизираното лице е признато право на данъчен кредит, което е отказано с процесния РА. Установено е, че тези АПВ са влезли в сила преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., в сила от същата дата/. При тези факти, съдът в съответствие с непротиворечивата практика на двете данъчни отделения на ВАС по тълкуването на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в посочената му по-горе изменена редакция и тълкуването дадено от ОС на ВАС с ТР № 1/25.06.2012 г. по т. д. № 1/2011 г., е приел, че РА в оспорената му част е нищожен, тъй като ревизията не е възложена по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК по процедурата за изменение на определени с влезли в сила данъчен акт задължения. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. II. По частната жалба на управителя на "Рони-М-91" ЕООД: С обжалваното определение Административен съд София-град е оставил без разглеждане молбата на Росен Стефанов Попадиин, в качеството му на управител на оспорващото дружество, за отмяна на наложената му глоба, поради просрочие. За да постанови този резултат, съдът е приел, че глобата е наложена в с. з. на 6.10.2011 г., на което управителят, както и пълномощникът на оспорващото дружество са присъствали. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ГПК, срокът, в който може да бъде подадена молба за отмяна на глобата, е седмодневен, считано от деня на съдебното заседание, ако лицето присъства или от деня на съобщението - ако не присъства. Имайки предвид разпоредбата, това, че молителят е присъствал лично в с. з., на което глобата е наложена, съдът е приел, че срокът за отмяната й изтича на 13.10.2011 г. Установил е, че молбата за отмяна е подадена след този срок - на 17.10.2011 г., което я прави просрочена. Поради това я е оставил без разглеждане, като недопустима. Определението е правилно. При установените от първоинстанционния съд факти, изводите му за наличие на просрочена молба за отмяна на наложена глоба по реда на чл. 92, ал. 1 и 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК се явяват законосъобразни. Пред касационната инстанция не са представени други доказателства оборващи тези изводи. Оплакванията, че срока за отмяна е започнал да тече след получаване на поправения протокол от с. з. на 06.10.2011 г., са неоснователни. Частният жалбоподател, като управител и представляващ оспорващото дружество, е присъствал лично в с. з. на 06.10.2011 г., когато му е наложена глоба по чл. 89 от ГПК. Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ГПК е императивна и неспазването й води до преклузия на правото на отмяна. Като е направил идентични изводи първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение