Решение № 13412 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5297/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Русе чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Рачева срещу решение 1228/11.04.2024 г., постановено по административно дело 98/2024 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено решение 2153-17-11/22.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ против разпореждане 4/прот.N011398/25.10.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе и преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът поддържа, че е спазена нормата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО и неправилно в съдебния акт се приема, че с оспорения административен акт са нарушени принципът на задължителност и всеобщност на осигуряването по чл. 3, т. 1 от КСО и общите принципи на административния процес по чл.6 и чл.7 от АПК. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Л. С. Г. решение 2153-17-11/22.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Русе като неоснователна. Ответникът по касация Л. С. Г. от гр. Русе в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно постановено при точно прилагане и тълкуване на закона, поради което моли да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е правилно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение 1228/11.04.2024 г. по административно дело 98/2024 г. по описа на Административен съд - Русе е отменено решение 2153-17-11/22.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата на Л. С. Г. и е потвърдено разпореждане 4/прот.N011398/25.10.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. 2113-17-1046/28.06.2023 г. Л. С. Г. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.З от КСО. С разпореждане 4 /прот. N01398/25.10.2023 г. пенсията е отпусната и определена в действителен размер считано от 05.05.2023 г., пожизнено, по условията чл. 68, ал.З от КСО при навършена [възраст] и придобит осигурителен стаж от трета категория труд 24г.06м.01д., от който действителен 23г.06м.01д. съгласно т. 12 на §1, ал. 1 от ДР на КСО. Г. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване отпусната, считано от 13.02.2005 г. В резултат на редовни преосвидетелствания пенсията е определена със срок на изплащане - пожизнен, във връзка с чл.30, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Към датата на установяване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 05.05.2023 г. размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е в размер 228,65 лв., а съгласно чл.75, ал.4 от КСО е определена в минимален размер- 396,95 лв. С разпореждане 4/прот. N01398/25.10.2023 г. е определен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст - 386,64лв., който на основание чл.70, ал.13 от КСО е определен в минимален размер - 396,95 лв. Със същото разпореждане на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО е спряна пенсията за инвалидност поради общо заболяване на оспорващата. Срещу разпореждането е подадена жалба от Л. Г., с която е представено Експертно решение 91846/16.11.2023 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД за преосвидетелстването й. С Решение 2153-17-11/22.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ Русе жалбата е отхвърлена като неоснователна по съображения, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на установения за това ред. Изложени са мотиви, че към датата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст личната пенсия за инвалидност е по-неблагоприятна като размер, поради което на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО правилно е спряна. По отношение на представеното експертно решение е посочено, че е представено след постановяване на разпореждане и не би довело до нови права за жалбоподателката, тъй като съгласно чл. 74, ал. 4 от КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да отмени решението на Директора на ТП на НОИ Русе, съдът е изложил мотиви, че е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но е незаконосъобразно и не съответства на целта на закона. Приел е, че тъй като Разпореждане 4/прот. N01398/25.10.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе е обжалвано и не е влязло в законна сила, следва административният орган да съобрази постановеното Експертно решение 91846/16.11.2023 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД и да прецени размерът на коя от двете пенсии е по-благоприятен за оспорващата. Според съда отказът да бъде съобразено експертното решение е в нарушение на общите принципи на административния процес, регламентирани в чл. 6 и чл. 7 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон се преценяват от настоящия състав за неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Въз основа на тях е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства като по установената фактическа обстановка няма спор между страните и е постановен в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО не могат да се получават едновременно лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съобразно чл. 95, ал.1, т. 4 от КСО изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, когато не се следва изплащането й на основание чл.101 и е по-неблагоприятна по размер. В случая към момента на постановяване на разпореждане 4/прот. N01398/25.10.2023 г. е налице посоченото от административния орган основание за спиране на личната пенсия за инвалидност на Л. Г., тъй като е по-неблагоприятна като размер от отпуснатата със същото разпореждане пенсия за осигурителен стаж и възраст. Но в срока за обжалването му, т.е. преди влизане в сила, е представено Експертно решение 91846/16.11.2023 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД, а горестоящият административен орган не е приложил разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО. Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, а към този момент е безспорно наличието на данни за преосвидетелстването на Л. Г.. Тези данни следва да бъдат съобразени от ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе с оглед правото на ответницата на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, който да прецени дали размерът й е по-благоприятен от този на поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст и да се произнесе по спирането на една от тях. С оглед принципа на бързина и процесуална икономия по чл. 11 от АПК, при прилагане разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, с проверяваното съдебно решение правилно е уважена жалбата на физическото лице за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ Русе и преписката е изпратена за ново произнасяне на компетентния административен орган. В отговор на касационното оплакване за липса на нарушения на основни принципи, следва да се каже, че с оспорения акт на горестоящия административен орган не е допуснато такова на чл.3, т.1 от КСО, но се споделят доводите на съда за противоречие с чл.7 от АПК с оглед несъобразяването на решението с всички действителни факти от значение за случая. Предвид гореизложеното Върховният административен съд, шесто отделение намира, че при постановяване на решението си Административен съд Русе е приложил правилно материалния закон поради което, при липсата на соченото касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение