Решение № 13570 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15501/2011 г.

Решение № 13570 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15501/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково против решение № 519 от 13.10.2011 г. по адм. дело № 368/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена заповед № 532/11.03.2011 г. на същия административен орган, с която на Валентин Христов Киневски е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатите от Киневски дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Киневски против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Хасково е законосъобразно. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР орган и при спазване на установените в закона срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и резултатите от нея са обобщени в справка, в която са посочени, допуснатите от служителя нарушения (справка рег. № 2007/25.01.2011 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР - нарушението е установено с постъпването на материалите от дисциплинарната производството при административно наказващия орган или в случая на 25.01.2011 г., когато справката, с резултатите от проверката е представена на директора на ОДМВР - Хасково (чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР), а с оглед данните за ползван от служителя Киневски отпуск е спазен и едногодишния срок, предвиден в закона. Въпреки това съществуват основания за отмяна на оспорената заповед, като допуснатото от органа нарушение във формата на акта и несъответствието с материалния закон са констатирани и от първоинстанционния съд. Налице е и още едно основание за отмяна на заповедта, което не е отчетено от административния съд в обжалвания съдебен акт. Дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание служителят не е изслушан и не са приети писмените му обяснения. Действително, представената пред съда административна преписка съдържа писмени обяснения на Киневски във връзка с изясняването на случая, но няма никакви доказателства тези обяснения да са достигнали до административния орган и да са приети от него преди налагането на дисциплинарното наказание (отбелязване в този смисъл върху документите не е направено). Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е императивна, поради което нарушаването й, както в случая, опорочава процедурата по налагане на наказание, води до накърняване правото на служителя на защита и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Останалите съображения на първоинстанционния съдебен състав за отмяна на оспорената заповед настоящата инстанция споделя изцяло. Правилно съдът приема, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта. Описаното в заповедта нарушение на служителя не е конкретизирано, а освен това не са посочени конкретните задължения, правила за служебно поведение или разпореждания (такива на са цитирани и в представената справка с резултатите от проверката), които служителят не е спазил и на които бездействието му противоречи. Така постановена заповедта фактически не съдържа мотиви, които да дадат възможност на служителя разбере в какво се състои нарушението и да организира защитата си. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на служителя не са допуснати посочените в заповедта нарушения на служебните задължения и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за санкционирането му не са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, а разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР предвижда това нарушение да бъде санкционирано с дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай е установено, че на 7.02.2010 г. около 18.00 часа постъпва сигнал за стрелба с ловно оръжие в района на с. Горноселци, при която е убито куче. По разпореждане на оперативния дежурен Киневски, държавен служител кат. Д, младши полицейски инспектор в "КОС" на група "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" (РУП) - Ивайловград при ОДМВР - Хасково е включен в групата, изпратена на местопроизшествието. За изясняване на случая служителите разпитват собственика на кучето, съпругата и сина му, които не могат точно да посочат стрелеца. След изпълнение на задачата Киневски се връща в управлението, където вече са доведени от дежурната група Христо Христов, Сашко Георгиев и Сашо Дадалов, предполагаеми извършители на стрелбата. Христо Христов отказва да даде писмени обяснения, Дадалов и Георгиев представят такива и в писмените си обяснения последният признава, че е застрелял кучето с ловна пушка. На това основание против Георгиев е съставен акт за установяване на административно нарушение по ЗКВВОБ. При тези данни правилно първоинстанционният съд приема, че от страна на Киневски не са допуснати посочените в заповедта нарушения на служебните задължения, изразяващи се във формална проверка по случая и неустановяване на извършителя на деянието. Доказателствата по делото сочат, че задачата, възложена на Киневски е изпълнена, като са взети показания от свидетелите на инцидента. Извършителят на деянието е установен с оглед показанията на свидетелите и направените самопризнания. Обстоятелството, че около шест месеца по-късно, с оглед постъпили нови оперативни данни, се установява, че извършител на стрелбата е Христов, а не Георгиев не променят горните изводи, тъй като не се отразяват на характера на предприетите от Киневски действия по изясняване на случая и на изпълнението на поставената служебна задача. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че от страна на Киневски не са извършени описаните в заповедта нарушения на служебните задължения и поведението на служителя неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Ето защо като достига до извод в този смисъл и на това основание отменя обжалваната заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Изводите на съдебния състав се обосновават от представените по делото доказателства. Заключението на съда за липсата на допуснати от Киневски нарушения на служебната дисциплина се основава на анализ на ангажираните писмени доказателства. Извършена е преценка на действията на служителя след сигнала за инцидент с ловна пушка, предприетите от него действия по изясняване на случая и установяване на извършителя чрез разпит на свидетелите и обосновано е преценено, че след като към момента на разследването други задачи не са поставени на служителя и извършителят на деянието е установен с оглед събраните доказателства и направеното самопризнание, от страна на Киневски не е допуснато неизпълнение на служебните задължения. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Извършена е цялостна проверка на законосъобразността на постановения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания (чл. 168, ал. 1 от АПК). Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК. Съдебният акт се основава на съвкупна преценка на всички събрани доказателства и е подробно мотивиран с конкретни съображения в подкрепа на направените от съда изводи. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен, обоснован и постановен при спазване на съдопроизводствените правила, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,