Решение № 10066 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2014 г.

Решение № 10066 от 30.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2014 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г. и цитиран надолу). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" в Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител, против решение № 4990/17.07.2014 г. по адм. д. № 1253/2014 г., постановено от Административен съд София-град. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на съдебния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба - Христо Трайчев Сенгелиев, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира се адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отменя заповед № 6001/12.12.2013 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с която на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 228, т. 3, чл. 245, ал. 1, т. 8 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР - отм. ДВ, бр. 60 от 22 Юли 2014 г. и цитиран надолу) на Христо Трайчев Сенгелиев - старши полицай от ГКПП Златарево на ГПУ I степен - Златарево при РДГП - Кюстендил - ГДГП, считано от датата на връчване на заповедта, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в системата на МВР. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че с обжалваната заповед служителят е наказан за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 4.11.2013 г., около 08.17 ч. е държал и се е опитал да внесе на територията на територията на Република България, с управляван от него лек автомобил, три стека цигари "San Slims" с македонски акцизен бандерол, като при извършена проверка на излизане от ГКПП се e опитвал да ги укрие чрез прехвърлянето им от личната си чанта върху стелките на купето между предните и задните седалки на автомобила изисквайки от пътуващия на задната седалка друг полицай - служител на ГКПП, да ги укрие, което му деяние е станало достояние на служител в други държавни институции. Така описаното поведение на жалбоподателя е определено в обжалваната заповед като нарушение на митническия режим, установено в предзонието на ГКПП и тежко дисциплинарно нарушение. За да отмени обжалвания административен акт, съдът приема от правна страна, че посочените от дисциплинарно наказващия орган нарушени норми на Етичния кодекс са общи и предписват държавният служител да съобразява поведението си със закона, да дава личен пример за спазване на закона и да пази доброто име на институцията, която представлява. Етичният кодекс не съдържа забрана за внос на акцизни стоки на територията на страната и съответно изключения за минимално допустимите количества. Ето защо в заповедта е следвало да се конкретизира с коя законова норма жалбоподателят не е съобразил поведението си. Вместо това, в заповедта е прието, че жалбоподателят е нарушил митническия режим, без да е цитирана конкретна законова норма. Данни за нарушена конкретна законова норма не се съдържат и в преписката по издаването на обжалвания административен акт. Налице е неяснота с коя законова норма жалбоподателят не е съобразил поведението си и поведението му именно като несъобразено с тази законова норма да е станало достояние на лица извън структурите на МВР и от това поведение като пряка последица да е настъпило уронване на престижа на службата. Тази неяснота съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като има за последица засягане на правото на защита на жалбоподателя. Общата формулировка, че жалбоподателят е нарушил митническия режим, без да се посочи конкретната норма, препятства съдът да провери дали в действителност такова нарушение на митническия режим е извършено и дали съставлява нарушение на служебната дисциплина. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. Основните доводи на касатора са свързани с твърдението, че служителят е наказан не за нарушение на норми на митническото законодателство, а за нарушение на норми на Етичния кодекс като служителят е допуснал с поведението си накърняване на доброто име на институцията, не е съобразил законността на действията си и не е насърчил хората да спазват закона като дава личен пример с действията си. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че нормите на Етичния кодекс са твърде общи и липсата на конкретизация как и с кои свои действия служителят е нарушил цитираните норми лишават последния от възможността да разбере за какво е наказан, както и да организира адекватно своята защита. Правилни и споделени от настоящата инстанция са и разсъжденията на съда относно определянето на вида на наказанието и липсата на съображения на административния орган относно описание на последиците, които настъпват в резултат на вменените на служителя нарушения на служебната дисциплина. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400 (четиристотин) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение