Решение № 13745 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7599/2017 г.

Решение № 13745 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7599/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава десета раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от М. Е. А. в качеството й на управител и представляващ "ТИМАКО УЪРК ЕЙДЖЪНСИ БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу заповед № 337 от 30.05.2017 г. на министъра на труда и социалната политика. С нея се прекратява регистрацията на дружеството за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за Р. Б.. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона с искане за отмяната й. Ответникът, министърът на труда и социалната политика не се представлява, като е взел становище в писмен вид чрез процесуален представител за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Не се спори между страните, че "Т. У. Е. БГ" ЕООД е притежател на удостоверение № 1900/08.07.2015 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за Р. Б.. При изпълнението на тази посредническа дейност по наемане на работа фирмите посредници сключват посреднически договор с работодателите, включително корабопритежателите, търсещи да наемат работници и служители. Мотивите на заповедта се основават на констатациите, че при проверка, започнала на 27.05.2016 г. по спазване на трудовото законодателство е установено, че между жалбоподателя и лицето Е. С., гражданин на Италия в качеството му търсещо работа лице, на 12.05.2016 г. е сключен посреднически договор за устройване на работа в Р. Б.. При справка в базата данни с регистрирани трудови договори, поддържани от Национална агенция по приходите е установено, че лицето С. има регистриран трудов договор с "Б. С. Т." ООД от 1.05.2016 г., а между "Т. У. Е. БГ" ЕООД и "Б. С. Т." ООД няма сключен договор. При това констатирано нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 2 ЗНЗ на основание чл. 85, ал. 4 ЗНЗ във връзка с чл. 81, ал. 2 ЗНЗ е издадено наказателно постановление, влязло в сила на 08.08.2016 г. Тези констатации на административния орган се установяват от приложените по делото доказателства. Приложено е наказателното постановление, от което се установява, че на дружеството е наложено административно наказание /имуществена санкция/ в качеството на посредник по наемане на работа. В мотивите на постановлението са отразени констатации, идентични с тези в обжалваната заповед, че няма сключен посреднически договор между "Т. У. Е." ЕООД и "Б. С. Т." ООД във връзка с устройването на работа на лицето Е. С. гражданин на Италия. В постановлението е посочено, че е извършено нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 2 ЗНЗ. При така установеното от фактическа страна е издадена обжалваната заповед. Същата е издадена на основание чл. 13, т. 2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Съгласно чл. 13, т. 2 ЗНЗ регистрацията се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или на упълномощено от него длъжностно лице в случаите на чл. 15, ал. 1 ЗНЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗНЗ регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа се прекратява когато посредникът има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение, включително и такова по чл. 28, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта/ЗНЗ/. При това фактическо и правно положение министърът като административен орган е бил длъжен да издаде заповедта за прекратяване на регистрацията за извършване на посредническа дейност. Забавянето му във времето да издаде административния акт не е основание за отмяната му само на това основание, му поради което възраженията в този смисъл са неоснователни. При безспорност на фактите установени еднозначно от доказателствата обжалвана заповед не съдържа пороци, съставляващи основание за отмяната й, поради което жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК ВАС шесто отделение