Решение № 10307 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2011 г.

Решение № 10307 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по жалба, подадена от ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Позитано" № 5, представлявано от изпълнителен директор Румен Янчев, срещу решение № 430/07.04.2011 г. по преписка № КЗК-91/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/Комисията/. Изложени са съображения за наличие на основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК за отмяна на оспорения акт - противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 ЗЗК и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че необосновано КЗК приема, че действията на Комисията за финансов надзор /КФН/ не нарушават забраната за нелоялна конкуренция по смисъла на горепосочените правни норми от глава VII на Закона за защита на конкуренцията, който според своя чл. 2, ал. 1, т. 2 се прилага и относно държавни органи, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за финансов надзор, редовно призовани, не изразяват становище по подадената жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по искането на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", за установяване на извършени от Комисията за финансов надзор нарушения на забраната за нелоялна конкуренция. Комисията правилно е идентифицирала страните, определила е съответния пазар, изискала е становища на всички участници в административното производство и е дала възможност за запознаване с материалите по преписката. След осъществен подробен анализ на предявеното от жалбоподателя искане и данните от събраните доказателства, КЗК е констатирала, че КФН - специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на лицата по чл. 1, ал. 2 ЗКФН, е публикувала на интернет страницата си информация /Тарифи по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"/, предоставена й в качеството на секторен регулатор от поднадзорни лица - общозастрахователни компании, сред които и ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп". Съобразено е, че независимо от обстоятелството, че не е предприятие по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗК, а държавен орган, КФН попада в кръга на лицата спрямо които ЗЗК намира приложение според изричното правило на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗЗК. Но доколкото и в този случай за приложението на разпоредбите на глава VII ЗЗК следва да бъде установено наличието на всички кумулативно дадени елементи по чл. 29 ЗЗК, е прието, че след като не са налице конкурентни отношения между подателя на искането и КФН, поведението на тази комисия не може да бъде подведено под общата забранителна клауза на чл. 29 ЗЗК, нито по някой от специалните състави за забрана на нелоялна конкуренция от глава VII ЗЗК. По изложените съображения с обжалваното решение, КЗК е установила, че не са извършени нарушения на чл. 29, чл. 31 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на Комисията за финансов надзор. Следва да се отбележи, че вероятно при посочването на чл. 31 ЗЗК, наместо чл. 37 ЗЗК, в диспозитива на решението е допусната фактическа грешка, предвид искането с което КЗК е сезирана и мотивите на оспорения акт, в който изрично е отразено, че се изследва наличието на нарушение по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и съответно - по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК. Посочената грешка обаче не съставлява основание за отмяна на решението като незаконосъобразно, още повече, че в него категорично е застъпено схващането, че специалните състави по глава VII ЗЗК са неприложими в процесния случай и само с оглед липсата на всички предпоставки за това по смисъла на чл. 29 ЗЗК. Обжалваното решение е законосъобразно, постановено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, при правилно прилагане на материалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Комисията за финансов надзор е държавен орган, който съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗКФН осъществява включително надзор върху дейността на застрахователите, подзастрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти съгласно Кодекса за застраховането. Осъществяваната от КФН дейност няма стопански характер, нито в резултат упражняването на такава дейност е осъществено публикуването на интернет страницата на комисията, на Тарифите по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", предоставени й в качеството на секторен регулатор от поднадзорни лица - общозастрахователни компании, в т. ч. от ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп". Направеният от КЗК извод в посочения смисъл кореспондира с данните от представените документи, обясненията и становищата на взелите участие в административното производство лица. Поради това правилно е прието, че в случая не е налице извършвана от КФН стопанска дейност /съгласно легалните определения по § 1, т. 13 вр. т. 7 от ДР на ЗЗК - дейност на предприятие, независимо от правно - организационната му форма, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара/, нито реални конкурентни отношения между тази комисия и подателя на искането по чл. 38 ЗЗК, съставляващи основание за третирането им като конкуренти по смисъла на този закон, а оттам и че не са налице всички кумулативно уредени условия за приложимостта на чл. 29 ЗЗК, забраняващ всяко действие или бездействие при осъществяването на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и което уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на лицата, изрично посочени в чл. 2 ЗЗК, в т. ч. и държавните органи по ал. 1, т. 2, които както и предприятията по ал. 1, т. 1, могат да бъдат субекти на нарушение по смисъла на ЗЗК ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Правилно в тази връзка и с оглед наведените от подателя на искането по чл. 38 ЗЗК твърдения за осъществени от КФН конкретни действия, засягащи негативно конкуренцията и създаващи възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар, комисията е изследвала поведението й от гледна точка на забраната за нелоялна конкуренция, регламентирана в глава VII ЗЗК. В чл. 29 ЗЗК е установена общата забрана за нелоялна конкуренция, която има субсидиарен характер и намира самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави уредени в чл. 30 до чл. 37 включително. На свой ред конкретните нарушения, които могат да бъдат квалифицирани по посочените текстове, следва винаги да притежават общите белези на субсидиарния състав /наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните по преписката и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика и увреждащо или създаващо опасност от увреждане на интересите на конкурентите в отношенията помежду им/. Предвид изложеното и установеното от фактическа страна, че в случая не са налице всички предпоставки, визирани от общата забранителна клауза на чл. 29 ЗЗК, правилен е направеният от КЗК извод, че същата е неприложима спрямо действията на КФН в процесния случай, което е достатъчно основание да се приеме, че не е осъществено нарушение и по някой от специалните състави на глава VII ЗЗК. Предвид изложеното съдът приема, че изводите на Комисията съответстват на събраните доказателства, направените въз основа на тях обосновани фактически констатации, приложимите материалноправни норми и тяхната цел. След като не са налице основания за отмяната на оспореното решение по чл. 146, т. т. 1 - 5 АПК, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,