Решение № 11775 от 7.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2017 г.

Решение № 11775 от 7.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. М. Димитров, в качеството му на процесуален представител на М. Стоев, срещу решение № 89 от 22.03.2017 г. по адм. дело № 686 по описа за 2016 г. на административен съд - Хасково. С това решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед № УРИ-3282 з-2974/26.10.2016 г. на Главния директор на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР относно наложено му дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друга с уважаване на жалбата и отмяна на заповедта, както и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Главният директор на дирекция "Гранична полиция" - МВР оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Георгиева. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Хасково е била заповед № УРИ-3282 з-2974/26.10.2016 г. на Главния директор на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. С нея на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на младши инспектор М. Стоев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Лицето е старши полицай в 04 Група на ГКПП - Капитан Андреево от ГПУ - Свиленград при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Елхово. Прието е от административнонаказващия орган, че на 1.02.2016 г. около 10.30 ч., по време на смяна на ГКПП - Капитан Андреево, в качеството на граничен полицай, разпределен да осъществява граничен контрол на "втора линия", при извършване на гранична проверка на влизащия в РБългария [гражданство] гражданин B. ABDULLAH, въпреки установения ХИТ Интерпол в АИС ИД-ШИС чрез АИС-ГК за невалиден паспорт № [номер] на лицето, М. Стоев не е предприел действия за изземването му. По този начин държавният служител е нарушил чл. 9 от Организационно-технологични правила за работа с АИС-ГК, утвърдени със заповед № 1 з-541/11.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи и чл. 45, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове. Според този орган деянието е извършено виновно и представлява нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, за което, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година. При преценка на законосъобразността на оспорената заповед, административният съд правилно е приел, че тя е издадена от компетентен орган, в кръга на законовите му правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание на административния акт. Следва да бъдат споделени и изводите за спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, както и на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради което е неправилно. Извършеното деяние от касационния жалбоподател не съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, съответно не са налице материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. В заповедта е извършено позоваване на чл. 9, във връзка с чл. 8 от Организационно-технологични правила за работа с автоматизираната информационна система "Граничен контрол", утвърдени от министъра на вътрешните работи" (стр. 44-45 от съд. досие). В разпоредбата на чл. 8 е уредена последователността на действията, които граничният полицай, извършващ гранична проверка на първа линия, следва да предприеме, а с втората разпоредба на чл. 9 от тези правила се извършва препращане към първата. По този начин се определя и за граничния полицай от втора линия кръг от дейности, но които са вече извършени от граничния полицай на първа линия. В разпоредбата обаче се съдържат и други изисквания към граничния полицай от втората линия, а именно да извърши задълбочена проверка на лицето, превозното средство и документите за пътуване, които са осъществени, както и да изпълни указаните действия спрямо лицето и превозното средство. За точност следва да се приеме за основателно становището на представителя на ВАП, че конкретно в т. 6, б. "д" от чл. 8 на тези правила се посочва, че след стартиране на проверката, при пълно или частично съвпадение на относимите данни, АИС "Граничен контрол" автоматично ще изведе информация за невалидни документи за пътуване и документи за пребиваване. По този начин се определя вида/съдържанието на информацията, която ще бъде получена, а не конкретно изискване към работещия с АИС "Граничен контрол" граничен полицай, което може да бъде нарушено. Така по делото не се оспорва, че тези действия са извършени от граничния полицай на първа линия, а конкретно от доказателствата по делото се установява, че след като е получил информация, че паспортът на преминаващия [гражданство] гражданин е невалиден, М. Стоев е предприел действията според чл. 45, ал. 1 от Инструкцията. Той е взел мерки лицето да не напусне района, където се извършва контролът и е уведомил началника на смяната, съвместно с който са направили допълнителна проверка, включваща съгласуване с Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" и извършване на техническа проверка на паспорта от дежурния експерт-специалист в областта на криминалистиката. Заключението на експерта е, че паспортът отговаря на международните изисквания по отношение на материала, от който следва да бъде изготвен, на използваните видове защитна печатна техника и интегрирани защити и че няма следи от подмяна на снимката и на персонализираните данни в документа. С оглед на това, при направената констатации, че в паспорта има поставен изходящ печат от Р. Турция на същата дата - 1.02.2016 г., и положена валидна единна (шенгенска) виза, издадена от Холандия за срок от 3 години, по аргумент от чл. 31 от Инструкцията и от Част Б на Приложение V към Кодекса на шенгенските граници (Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите), в случая не е било налице основание чужденецът да не бъде пропуснат в страната. От това следва, че М. Стоев не е извършил дисциплинарно нарушение и съответно, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание е материално незаконосъобразна. Понеже делото е изяснено от фактическа страна, следва обжалваното решение да се отмени и постанови друго, по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. При този изход от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски за две съдебни инстанции, представляващи държавни такси и адвокатско възнаграждение, в условията на чл. 36, ал. 2 от ЗА, общо в размер на 815.00 лв., на основание чл. 143 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение