Решение № 15568 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2183/2018 г.

Решение № 15568 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2183/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от К. Я., непридружен непълнолетен [гражданство], чрез процесуалния му представител адвокат Маринова, против решение № 7 от 02.01.2018 г., постановено по адм. дело № 9460/2017 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез юрисконсулт Минкова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на К. Я., [гражданство], срещу Решение № 10971 от 30.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно е прието в обжалваното решение, съобразно установената по делото фактическа обстановка, въз основа на която то е постановено, че не може да се направи извод от събраните по делото доказателства чужденецът да е бил обект на преследване, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, както и да е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателят не е твърдял да е осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Правилно е прието също в обжалваното решение, съобразно установената по делото фактическа обстановка, въз основа на която то е постановено, че не са налице и основания за предоставяне и на хуманитарен статут на търсещия убежище по чл. 9 ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Афганистан поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не са установени тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ също не са били налице. Ако и в страната по произход да е налице вътрешен въоръжен конфликт, то насилието не е безогледно и повсеместно на цялата и територия. Обстановката в Афганистан сама по себе си не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице страх от преследване, не е установено по отношение на него да е налице реална опасност, която да е била повод за напускането му. Дори да е налице обща ситуация на несигурност в държавата по произход то тя не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Същото се установява от фактите в представената при разглеждане от първоинстанционния съд справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно положението в Афганистан, потвърдени и с представената актуална такава пред настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция се извеждат нови факти и обстоятелства, настъпили след постановяване на обжалваното решение, на които търсещия убежище основава искането си за предоставяне на закрила, а именно тежко здравословно състояние – заболяване на горните пикочни пътища както и наличие на [диагноза], налагаща оперативно лечение. Това състояние се основава и доказва от представените в касационното производство епикризи, медицински становища и др. Изведените изцяло нови факти и обстоятелства, основани на конкретни писмени доказателства, не са и не биха могли да бъдат изтъкнати пред решаващия орган, нито пред първоинстанционния съд, при което и постановеният административен акт и съдебно решение не съдържат произнасяне по тях. Липсва законова възможност за разглеждането и преценката им по същество в касационното производство, чиито предмет е правилността на обжалвания съдебен акт. При съобразяване характера на производството за предоставяне на международна закрила и целта на ЗУБ съдът намира, че следва обжалваното решение, както и това на административния орган да бъдат отменени, като делото се изпрати като преписка на решаващия орган за ново произнасяне, след извършване на преценка на нововъведените от търсещия международна закрила обстоятелства. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение