Решение № 495 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г.

Решение № 495 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от О. служба по земеделие [населено място] могили за отмяна на влязлото в законна сила решение № 3 от 15.02.2010 г. на Районен съд [населено място], постановено по гр. д. № 469/2009 г. по описа на същия съд, с което се признава за установено по отношение на Община [населено място] могили, по предявеният от ищците И. П. И. и М. П. Г., като част от наследници на П. К. Н., б. ж. [населено място] могили-починал на 21.02.1974 г., че наследниците на последния, са собственици на описаните в решението недвижими имоти-земеделски земи, находящи се в землището на [населено място] могили, Р. област. Молителят-О. служба по земеделие[населено място] могили се заявява, че се претендира отмяна на горепосоченото влязло в законна сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Съгласно тази разпоредба на закона, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в законна сила решение, когато: страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Очевидно настоящата хипотеза на закона предвижда възможността на страна по делото да поиска отмяна на влязлото в законна сила решение, а в настоящия случай, видно от диспозитива на влязлото в законна сила решение и данните поделото, Общинската служба по земеделие [населено място] могили не е била страна по делото, тъй като претенцията на ищците е била заявена само по отношение на ответника Община [населено място] могили. В молбата се твърди, че в производството по заявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, което е приключило с влязлото в законна сила решение, чиято отмяна се претендира, е следвало да бъде конституирана като ответник Общинската служба по земеделие, като орган на поземлената собственост, в качеството й на заинтересована страна, която се явява обвързана с пределите на силата на пресъдено нещо по постановеното решение. Ето защо, следва да се приеме, че с молбата се иска отмяна на влязлото в законна сила решение по реда на чл. 304 от ГПК, според която отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е страна по делото. Ответниците по молбата И. П. И. и М. П. Г., в писмения си отговор, считат че същата е неоснователна и молят да се остави без уважение. Ответникът по молбата Община [населено място] могили, в писмения си отговор, заявява че подадената молба е неоснователна и моли да се остави без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от изложеното в исковата молба и данните по делото, ищците И. П. И. и М. П. Г., са предявили установителен иск за собственост на процесните недвижими имоти, описани като ниви в исковата молба, като принадлежали на общия им наследодател П. К. Н. - поч. 21.02.1974 г., против Община[населено място] могили за приемане за установено по отношение на ответната община, че наследниците на П. К. Н. са собственици на описаните в молбата недвижими имоти, по която е образувано производството по гр. д. № 469/2009 г. по описа на Районен съд [населено място], приключило с влязлото в законна сила решение, чиято отмяна се иска от молителя О. служба по земеделие [населено място] могили. С оглед обективните предели на силата на пресъдено нещо, в случая със сила не пресъдено нещо се установява съществуването на твърдяното от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират. Със заявената от ищците претенция е поискано да се признае за установено правото им на собственост върху процесните земи по отношение на ответника Община[населено място] могили и така постановеното решение по този спор се отнася и обвързва само страните по спора, тъй като искът е заявен само по отношение на Община две могили и следователно силата на пресъдено нещо се разпростира само по отношение на последната, в качеството й на ответник по делото. Настоящия молител няма основание за иска отмяна на влязлото в сила решение, постановено в заявен установителен иск за собственост върху описаните недвижими имоти срещу ответната община, тъй като спрямо молителя не се разпростира силата на пресъдено нещо по така постановеното решение, чиято отмяна се иска. Това е така, защото в случая не е налице повдигнат спор, който да се отнася до Общинската служба по земеделие-настоящия молител, която според предвиденото в разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗСПЗЗ е орган на поземлената собственост и съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ възстановява собствеността върху земи и гори по реда на закона, провежда аграрната държавна политика на територията, както и извършва други действия, предвидени в закона и устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните. Разрешеният въпрос с влязлото в законна сила решение, предмет на молбата за отмяна, е постановено по спор за собственост и се отнася за правоотношение между ищците и ответната община. В настоящия случай, спорното правоотношение е различно от заявеното по цитираната преписка в молбата за отмяна, за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, по заявление вх. № 03799/27.02.1992 г., подадена от М. Д. К. - една от наследниците на П. К., и се отнася до съвсем друго правоотношение, свързано с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, по реда на ЗСПЗЗ, което се с свързва действията, компетентността и задължения на общинските служби по земеделие, съгласно горепосочената разпоредба от ЗСПЗЗ. Ето защо, подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд