Решение № 6452 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1472/2009 г.

Решение № 6452 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1472/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"Варна при ЦУ на НАП против Решение от 2008 г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 2012 по описа за 2006 г., с което по жалба на Ивелин Иванов Димитров от гр. Добрич, ул. "Вардар" 81, е отменен ревизионен акт (РА) № 0800673/12.06.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с Решение № 595/22.08.2006 г. на ДОУИ Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е определено да внесе данък върху доходите за 2002 и 2004 г. по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) в размер съответно 32 986, 82лв. главница и 12 779,27 лв. лихви и 5 415,30 лв. главница и 721,82 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на несъответствие между доходите и разходите на ревизираното лице за процесните периоди. Без основание съдът приел за доказано даването в заем на жалбоподателя на сума в размер на 130 000 лв. през 2002 г., с която да се оправдае установеното превишение на разходите над приходите за периода. Не било доказано македонският гражданин, който е дал в заем същата сума на заемодателя на ревизираното лице да е внесъл сумата в страната. Събраните гласни доказателства относно броенето на сумата между Г. Илиев и ревизираното лице са недопустими, а и разпитаната свидетелка е служител на ревизирания и е пристрастна. Безкритично е възприето заключението на съдебно-счетоводната експертиза при което не са взети предвид разходите за пътувания в чужбина. Поддържа се, че установеното при ревизията извършване на разходи, превишаващи приходите на лицето, не е опровергано като не са доказани твърденията на ревизираното лице за получаване на парични заеми, които да оправдаят посочената разлика. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ивелин Иванов Димитров от гр. Добрич, чрез адв. Филипова, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: При ревизията е констатирано, че разходите на ревизираното лице за процесните данъчни периоди надвишават приходите му, на исканията за представяне на доказателства за произхода на средствата на превишението ревизираният е представил писмен договор за заем с физическото лице Георги Илиев за получаване в заем на сумата 130 000лв., за което ревизиращите са приели, че твърдяният факт не е доказан. За да отмени РА, окръжният съд, в решаващия си състав е приел, въз основа на неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че финансовият резултат на предприятието на ревизираното лице за процесните периоди е отрицателен и няма данъчна основа за облагане по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Решението е обосновано на събраните по делото доказателства, не е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е в съгласие с материалния закон. Обоснован е решаващият извод на първоинстанционния съд за получаване от страна на ревизираното лице на сумата 130 000 лв. от лицето Г. Илиев по договор за паричен заем от м. 09.2002 г. Договорът е представен още при ревизията, заедно с договор от 10.01.2001 г. и разписка между Г. Илиев като получател и македонски гражданин за паричен заем на същата сума, както и нотариално заверена декларация на македонския гражданин за даване на сумата. Нито тогава, нито пред първоинстанционния съд е оспорена достоверността на датата на представения писмен договор. В съдебното производство са представени доказателства за продажба на недвижим имот от страна на македонския гражданин и получаване на парична сума, по-голяма от дадената в заем. При ревизията е прието, че доколкото при влизанията си в страната македонският гражданин не е декларирал внос на парични суми, той не е бил в състояние да даде посочената сума в заем на Г. Илиев, съответно той да я заеме на ревизираното лице. Обосновано окръжният съд е приел, че сам по себе си фактът на недеклариране на суми при влизане в страната не означава, че лицето не е притежавало дадената в заем сума. В съдебното производство са представени и разписки от 27.02.2008 г. с нотариална заверка на подписите за връщане на сумата на всеки от заемодателите - Г. Илиев и македонския гражданин. В разписката от 27.02.2008 г., с нотариална заверка на подписа, лицето Георги Илиев потвърждава получаването на сумата, дадена от него в заем на 20.09.2002 г., което прави несъстоятелно основното оплакване за липса на доказателства за действителното превеждане на сумата в заем. Принципно правилни са съображенията на касатора относно реалния характер на договора за заем, но в представения още в хода на ревизията писмен договор за заем между ревизираното лице и Г. Илиев изрично е записано предаването на сумата при подписването на договора, което е подписано от двете страни. Относно оплакването в касационната жалба, че при анализа на приходите и разходите на ревизираното лице от страна на вещото лице не са взети предвид многобройните пътувания на лицето в РТурция, на стр. 10 от РА е прието, че пътуванията в тази страна са били за сметка на турски гражданин. Останалите оплаквания в касационната жалба по същество са оспорване на съдебно-счетоводната експертиза, което е недопустимо в касационното производство. Самата експертиза пък е основана на доказаност на факта на получаване на посочената по-горе сума в заем. Относно разпита на свидетелката Наталия Петрова неоснователно е възражението на касатора Д"ОУИ" за допуснато нарушение на чл. 158, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 57, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 158 от ДОПК в съдебното производство се допускат свидетелски показания само в случаите на чл. 57, ал. 2 от ДОПК, в чиито хипотези е предвидена възможност за събиране на писмени обяснения от трето лице, когато са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. Разпитът на свидетелката под страх от наказателна отговорност е бил за обстоятелствата, при които е платена процесната сума, дадена в заем, за което има писмени доказателства, тъй като относно предаването на сумата доказателства-договор и разписка са представени още в хода на ревизията. Преценката на посочените гласни доказателства е била съвкупна с останалите събрани по делото доказателства. Предвид всичко изложено, обжалваното решение не е постановено при пороци, обосноваващи посочените касационни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски в размер на 1 378 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение